News

Александър Александров завършва през 1986 г. Института за подготовка на медицински кадри „Д-р Върбан Генчев“, гр. Велико Търново със специалност „Фелдшер“, а през 2004 г. придобива образователно квалификационна степен „Професионален бакалавър“ в Медицински университет – София.

От 1986 г. до момента Александър Александров работи като фелдшер. Близо 40-годишният му професионален път е преминал през почти всички сфери на здравеопазването, в които работят фелдшерите. Практикувал е в Бърза и неотложна медицинска помощ - гр. Трън, във фелдшерски здравни участъци в страната, в болниците в гр. Радомир и гр. Бобов дол, в медицинските кабинети на Завод „Струма“ – Перник и на въгледобивна мина с. Житуша. 11 години е практикувал професията в минно-спасителна служба към мини – Бобовдол. Бил е фелдшер в системата на училищното здравеопазване, както и в СБАЛЛС и медицински център към ГДИН на Министерството на правосъдието.

Throughout almost his entire professional career, Aleksandar Aleksandrov worked actively for the protection, promotion and later re-establishment of the profession of ‘Feldscher’ under the name ‘Medical Assistant’. He is an organizer and leader of protests of paramedics and medical assistants in defense of the profession and in the name of better healthcare in Bulgaria.

Since 1989, he has been a member of the Union of Medical Paramedics in Bulgaria and Chairman of the Coordination Council of the Union of Medical Paramedics in Pernik. Initiator, founder, co-founder and chairman of the Association of Medical Doctors, Bachelors of Medicine in Bulgaria (SMMBMB), registered in 2007. Alexander Alexandrov is among the founders of the Bulgarian Union of Medical Assistants and Paramedics, and in 2020 he was elected its chairman.

Инициатор е на редица нормативни промени, довели до създаването през 2011 г. на професията „Лекарски асистент“ (като наследник на закритата за обучение професия „Фелдшер“) и стартирането на университетско обучение за лекарски асистенти през 2014 г., както и за отделянето и създаването на самостоятелна и независима професионално-съсловна организация на фелдшерите и на лекарските асистенти на 1 май 2024 година.

In 2024 he was elected Chairman of the Board of the Bulgarian Union of Medical Assistants and Paramedics.

Разговаряме с него по повод днешния Световен ден на спешната медицинска помощ.

Г-н Александров, честит празник! С какво чувство посрещате днешния празник на Спешната медицинска помощ?

Този празник е повод за отдаване на признание към всички, практикуващи в Спешна помощ – лекари, лекарски асистенти, фелдшери, медицински сестри и всички останали медицински специалисти. Именно това са хората, които са на първа линия в здравеопазването и за които се сещаме винаги, когато имаме нужда от помощ.

Като председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  искам да поздравя всички наши членове – лекарски асистенти и фелдшери, с празника и да им пожелая успехи и търпение в тяхната дейност. Разбира се, най-вече те и семействата им да са здрави.

Казвате, че лекарските асистенти и фелдшерите са на първа линия в здравеопазването. Каква е тяхната роля в Спешната помощ?

Лекарските асистенти и фелдшерите са гръбнакът на Спешната медицина, защото те са около 55-60% от работещите в Спешна помощ в България. Не само в ЦСМП, но и в отделенията по Спешна медицина на болниците.

Нашата система на Спешна помощ е така устроена, че самият триаж – сортирането на случаите като спешни, неотложни  и неспешни, се прави на място – или в жилището на пациента, или на мястото на инцидента, където лекарските асистенти и фелдшерите веднага оказват първична медицинска помощ. В западните страни са внедрени други специалисти – парамедици, чиято дейност е да стабилизират и да транспортират пациента до Спешното отделение, където той получава медицинска помощ. Смятам, че това забавя по някакъв начин експертната медицинска дейност и нашият вариант на Спешна медицина е много по-добър. Проблемът е, че кадрите са малко в момента.

От 7-8 години ние обучаваме лекарски асистенти в седем университета в България. За съжаление, бройката на завършилите не е достатъчна, за да може да се попълва системата рационално, така че и в тази насока трябва да се погледне от страна на управляващите.

Колко са общо членовете на Съюза?

Около 2500 са общо лекарските асистенти и фелдшерите в страната. Повечето от тях, работещи Спешна медицина, са в предпенсионна и пенсионна възраст. Това не е много добре, защото новозавършилите лекарски асистенти са в доста по-ограничено количество в спешността. Има и една възрастова дупка - при нас липсват хора от 35 до 55-годишна възраст. Така че управляващите трябва да вземат адекватно решение по този въпрос по най-бързия начин. Според нас, най-добрият вариант е да се увеличи сериозно приемът на лекарски асистенти в медицинските университети в България, още повече, че професията е доста популярна и се харесва от младите хора. Има желаещи млади хора за обучение, интересуват се от тази професия, стига самата професия да бъде интегрирана по правилния начин в българското здравеопазване.

Настояваме броят на приетите студенти в специалност „лекарски асистент“ да бъде увеличен двойно, за да се запълнят празнотите, които ще се получават в бъдеще заради пенсиониращите се колеги. Ние сме поставили въпроса и пред Министерство на здравеопазването, с което сега имаме добри взаимоотношения и комуникираме добре.

За да стане професията истински привлекателна, е нужно да има и адекватно кариерно развитие, добро заплащане и добри условия на труд.

Какво се промени за лекарските асистенти от момента, в който станахте самостоятелна съсловна организация?

Промениха се много неща. Първо, лекарските асистенти и фелдшерите вече имат свое официално представителство в държавните институции, в Министерство на здравеопазването, в Народно събрание, пред обществеността и на форуми, касаещи здравеопазването. Промени се това, че те имат възможност да се обучават, да се повишава квалификацията им като професионалисти. Работим активно и сме в процес на подписване на  договори с университети и с лечебни заведения за продължаващо обучение. Лекарските асистенти вече имат право да изписват медикаменти с електронни рецепти, което също е наше дело.

Ние обаче все още сме млада организация, на две години, и трябва да наваксваме доста сериозно пропуснатите години, за да настигнем другите съсловия.

Има ли разлика между професията на фелдшера и професията на лекарския асистент?

Фелдшерите се ползват с правата на лекарски асистенти. Но има допуснати някои нормативни пропуски от досегашните управляващи, не са променени доста наредби, които като подзаконови нормативни актове уреждат самата професия „лекарски асистент“. В този смисъл има леки разминавания в двете професии, чисто формално, но като цяло фелдшерите са лекарски асистенти.

Публикацията можете за прочетете и чрез бутона по-долу.

Zdrave.net

Председателят на БСЛАФ е категоричен, че лекарските асистенти са гръбнакът на българската спешна помощ.

Недостиг на кадри е тотален във всички специалности, не само в нашата – и като лекари, и като лекарски асистенти, като медицински сестри. Това е резултат от една недалновидна политика на управляващите досега. Има сериозни пропуски в здравеопазването. Управляващите са длъжници не само на нашите професионалисти, но и на целия български народ, защото в края на краищата от здравеопазването зависи и националната сигурност на България.

Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на УС на Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Александър Александров, предаде репортер на БГНЕС.

С председателя на БСЛАФ разговаряме по повод Международния ден на спешната медицина, който се отбелязва на 27 май, за състоянието на системата за спешна помощ в България и кои са най-сериозните предизвикателства пред екипите на първа линия.

„Трябва да отдадем дължимото на тези хора, защото те са първите, които се срещат с болния човек, с пострадалия човек. Те са искрицата надежда и първата помощ, която се дава на пострадалия човек", каза Александров, като се надява колегите му да имат търпението да изчакат постигането на адекватни решения от управляващите, за да може да се подобри спешната помощ в България.

Като професионална съсловна организация, той увери, че работят изцяло и категорично за правилното интегриране на лекарските асистенти в системата на спешната помощ. „Лекарските асистенти все още не са адекватно интегрирани със своите правомощия и със своята дейност в спешността, би могло да се разшири тяхната дейност, за да се улесни предоставянето на спешна помощ на населението в България", добави Александров.

Председателят на БСЛАФ изтъкна добрия диалог на този етап с новото ръководство на Министерство на здравеопазването (МЗ) за подобряване качеството на спешната медицинска помощ.

„Лекарските асистенти са повече от половината, които работят в спешността – това са около 50 – 60% от работещите в спешните центрове", отбеляза той и посочи, че те са гръбнакът на българската спешна помощ, която е устроена така, че в малките населени места и отдалечените райони чрез Филиалите на Спешна медицинска помощ (ФСМП) лекарските асистенти оказват и т.нар. неотложна медицинска помощ, обслужват и случаи, които са хронични.

Професионалистите оказват всякаква помощ и се отзовават на всякакви медицински проблеми, което би трябвало да се промени с ново законодателство или подзаконови нормативни уредби, за да може усилията на спешните медици да се съсредоточат само за спешни състояния, тъй като се получават ситуации, в които екипите не могат да реагират веднага при получаване на спешен адрес, защото са заети с друг случай. Това предизвиква и друг ефект – хората са недоволни, че спешните екипи не са отреагирали веднага и се стига до конфликти. „Тук е мястото на законодателя и на МЗ да вземат отношение и ние работим по този въпрос, за да могат да се диференцират неотложните от спешните състояния и лекарските екипи и фелдшерите да работят за това, за което са там, и спешните състояния да се обслужват качествено", допълни председателят на БСЛАФ.

Недостигът на кадри в системата е тотален, а управляващите са длъжници както на специалистите, така и на българския народ, категоричен е Александров. „Нашето значение като професия, като лекарски асистенти и фелдшери, които все още работят активно в системата на спешната медицинска помощ, е огромно, защото фелдшерите, на които наследници са лекарските асистенти, са вече в предпенсионна или пенсионна възраст, а пък лекарските асистенти са твърде млади – ние ги обучаваме 6 – 7 години, и са все още твърде малко на терен", обясни той и подчерта, че се получава един вакуум, който е резултат от недалновидни решения на правителствата, управлявали досега.

На въпроса какви са конкретните мерки, които трябва да предприеме държавата, за да задържи кадри и да привлича нови такива, председателят на БСЛАФ отговори, че има много сериозни пропуски в законодателството и трябва да има сериозно отношение от страна на държавата. Александров се надява, че с новия екип на здравното министерство ще имат един по-отворен и качествен диалог, защото тук става въпрос и за промени на наредби, които са в компетенциите на МЗ.

Категорията на труд е сред основните проблеми, както и заплащането на труда на лекарските асистенти и фелдшерите. „Това е изключително отговорен, тежък, натоварващ труд, който би трябвало да е или първа, или втора категория. В момента са трета категория като труд. Разбира се, това е свързано и със законодателна промяна, която се надяваме да се случи", каза още председателят на БСЛАФ и допълни, че възнагражденията следва да бъдат съобразени с компетенциите, квалификациите и отговорностите на лекарските асистенти.

По думите му трябва да се уреди и въпросът с храната, която им се полага, тъй като един купон в момента е 1 евро за 24 часа и определи това като подигравка с хората.

„Фелдшерите и лекарските асистенти са незаменими в системата на спешна помощ", категоричен е Александров и обърна внимание, че родната система по отношение на триажа е изключително добра и трябва да я поддържаме, но за това са нужни и кадри.

В 7 университета в страната се обучават лекарски асистенти, благодарение на съсловната организация и интересът към професията „лекарски асистент" е изключително голям. „Направили сме така, че във всички краища и по всички региони в България да могат да се обучават лекарски асистенти. Продължаваме и в насока повишаване на бройката на обучение, защото в момента общо взето във всеки университет на година завършват по 15 – 25 човека, които са крайно недостатъчни за спешната помощ и за здравеопазването в България", заяви председателят на БСЛАФ и поясни, че бройката за прием е ограничена.

Той отбеляза, че лекарски асистент е една изключително хуманна, високостойностна медицинска професия, която е в полза на обществото. „Ние не трябва да изпускаме момента и като държава, и като управляващи, и като политика да насърчаваме младите хора да се стремят към тази професия, защото здравеопазването и българите имат нужда от нея", призова Александров.

В заключение председателят на БСЛАФ пожела честит празник на всички, работещи в спешните центрове. „Честит празник на колегите лекарски асистенти, нека бъдат дръзновени, усмихнати и ведри, въпреки трудностите, защото те са ангелите в бели престилки или в екипите на спешната помощ, които пациентите виждат първи и надеждата е в тях", каза още той. | БГНЕС

Видеото можете да гледате чрез бутона по-долу.

BGNES

Публикацията в Clinica.bg можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Clinica.bg

Юлиана Цонова, лекарски асистент в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Враца, „Бизнес Старт“, 27.05.2026 г.

В град като Враца с население около 50 хиляди души над 50% от спешността се обслужва от лекарски асистенти и фелдшери, които по регистър са доста, но не всички работят в спешната помощ. Не само лекарските асистенти, но и лекарите във Враца не са достатъчни и сме принудени да изпълняваме лекарски повиквания. Един от най-големите проблеми в сферата на спешността е категорията труд, като ние нямаме първа такава. Това коментира лекарският асистент в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Враца Юлиана Цонова в предаването „Бизнес Старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Искам първо да честитя празника (Световен ден на спешната медицина – бел. ред.) на всички колеги – лекари, фелдшери, лекарски асистенти, санитари, администрация и шофьори.

В град като Враца с население около 50 хиляди души над 50% от спешната помощ се обслужва от лекарски асистенти и фелдшери. Ние работим в 3 екипа, най-много 4, които се състоят от лекар и двама фелдшери или лекарски асистенти.

Лекарските асистенти и фелдшерите във Враца по регистър са доста, но не всички работят. В града има филиал на медицински университет със специалност „Лекарски асистент“, като бройката всяка година е запълнена, но след това отиват някъде другаде.

„Не само лекарските асистенти, но и лекарите във Враца не са достатъчни и сме принудени да изпълняваме лекарски повиквания.“

Стресът лично аз го разсейвам чрез посещения на концерти, включително на Iron Maiden снощи в София, споделя Цонова.

Графикът е натоварен – дневни, нощни дежурства. Аз конкретно работа с общопрактикуващ лекар, който е в Мездра, която е филиал на ЦСМП-Враца.

Материала в Bloombergtv.bg можете да прочетете и чрез бутона по-долу.

Bloomberg TV Bulgaria

На 27 май отбелязваме Световния ден на спешната медицинска помощ. Това е ден, в който цялото общество и медицинската общност изразяват своята признателност към лекарите, медицинските сестри, парамедиците и шофьорите на линейки, които всекидневно водят битка за човешкия живот. Те са онези, които посрещат страданието първи, поемат най-тежките случаи и взимат критични, животоспасяващи решения за броени секунди.

Всяка година кампаниите на Европейската асоциация по спешна медицина (EUSEM) по повод 27 май имат за цел да се фокусира вниманието на институциите върху нуждата от добре структурирани, ресурсно обезпечени и сигурни системи за спешна помощ. Защото компетентността и безопасността на медиците са пряко свързани с качеството на грижата за пациентите.

Началото на празника е поставено през 2018 г. по инициатива на EUSEM. Датата не е избрана случайно – на 27 май 1994 г. в белгийския град Льовен се създава т.нар. „Клуб Льовен“. Това е експертна група от интензивни медици, които поставят концептуалните основи на специалността „Спешна медицина“ в Европа.

Повод за професионална гордост е фактът, че България е една от първите пет държави на Стария континент, която въвежда специализацията по спешна медицина като основна за лекари още през същата 1994 година, изпреварвайки редица западноевропейски здравни системи.

Макар и град Льовен да се намира в Белгия и белгийските интензивни медици (водени от проф. Херман Делуз) да са основните двигатели за създаването на клуба, поради тромави административни и федерални процедури самата Белгия признава специалността официално на национално ниво малко по-късно – през 1995 г.

Спешната медицина е много повече от медицинска специалност – тя е призвание, което изисква изключителна клинична подготовка, психическа устойчивост и безкомпромисен професионализъм. Днес спешните екипи у нас и по света работят под постоянен стрес, често в непредсказуема и високорискова среда. Те са изправени пред сериозни системни предизвикателства:

Кадрови дефицит и претоварване: Огромният обем от повиквания и пациенти, преминаващи през спешните отделения, води до физическо и емоционално изтощение.

Професионално прегаряне (Burnout): Спешните медици са сред най-засегнатите от синдрома на бърнаут поради ежедневния сблъсък с болката, смъртта и високото напрежение.

Безопасност на работното място: Зачестяващите случаи на агресия спрямо медицински екипи остават сериозен проблем, който изисква нетърпимост от страна на обществото и строги законови мерки.

По повод днешния празник, от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите посочват: „Въпреки че лекарските асистенти и фелдшерите са сред основните двигатели на спешната помощ в България, техният труд все още остава недостатъчно разпознат и оценен както от обществото, така и на институционално ниво. Лекарските асистенти продължават да се сблъскват с ограничени възможности за професионално развитие, незадоволително заплащане и недостатъчна публична видимост. Сериозен и неразрешен проблем остава задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната“. От съюза изразяват признателност към всички специалисти за ежедневните усилия, професионализма и саможертвата, с които служат на обществото.

Днес е денят, в който спираме за момент, за да благодарим. Зад всяка пусната сирена, зад всяка успешна реанимация и зад всяко тежко нощно дежурство стоят хора, които са посветили живота си на това да дават шанс за живот на другите.

Честит професионален празник на всички спешни медици! Благодарим ви за отдадеността, силата и надеждата, която носите!

Материала в Medicalnews.bg можете да прочетете и чрез бутона по-долу.

Medicalnews.bg

На 27 май отбелязваме Световния ден на спешната медицина – повод обществото да изрази своята дължима признателност към труда на всички работещи в системата за спешна медицинска помощ у нас – лекарите, лекарските асистенти, фелдшерите, медицинските сестри и всички останали кадри в спешната медицина!

В тази важна за българското здравеопазване област лекарските асистенти и фелдшерите съставляват над 50 процента от медицинските специалисти на терен и формират голяма част от мобилните спешни екипи, които денонощно реагират на спешни повиквания на територията на цялата страна. Нашите колеги са гръбнакът на екипите в Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Лекарските асистенти и фелдшерите най-често са първите медицински лица, които достигат до пациента в нужда, започват животоспасяващи действия и осигуряват спешна помощ в критичните минути преди болничното лечение – в рамките на т.нар. „златен час“.

В по-малките населени места и отдалечените райони лекарските асистенти и фелдшерите изнасят огромната част от дежурствата и често са единствените, които оказват медицинска помощ на място, като с денонощния си труд те поддържат реалното функциониране на филиалите на спешна медицинска помощ по места. В спешните приемни отделения на големите болници те подпомагат работата на лекарите и работят рамо до рамо с тях при първичния триаж и стабилизирането на пациентите.

Днес, въпреки че лекарските асистенти и фелдшерите са сред основните двигатели на спешната помощ в България, техният труд все още остава недостатъчно разпознат и оценен както от обществото, така и на институционално ниво. Те ежедневно поемат тежки дежурства в условия на висок риск, огромно психическо натоварване, вербална и физическа агресия и постоянен недостиг на кадри. Лекарските асистенти продължават да се сблъскват с ограничени възможности за професионално развитие, незадоволително заплащане и недостатъчна публична видимост. Сериозен и неразрешен проблем остава задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната.

Dear colleagues,

Всеки ден Вие сте на първа линия в борбата за човешкия живот. С професионализъм, смелост и всеотдайност посрещате критични ситуации, вземате бързи решения и давате надежда в най-трудните моменти.

Работата в спешната помощ изисква не само висока компетентност, но и огромна човечност, устойчивост и чувство за дълг. Независимо от трудностите, натоварването и отговорността, Вие продължавате да изпълнявате своята мисия с достойнство и отдаденост.

Благодарение на Вашия труд хиляди хора получават шанс за живот, навременна помощ и подкрепа в най-критичните моменти.

Изразяваме своята признателност към всички Вас за ежедневните усилия, професионализма и саможертвата, с които служите на обществото.

Пожелаваме Ви здраве, сили, увереност, професионално удовлетворение и повече уважение и подкрепа за Вашата изключително важна дейност.

Happy Holiday!

With respect,

Управителен съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите

Публикацията в БТА можете да  прочетете  чрез бутона по-долу.

BTA