Bulgarian Union of Physician Assistants and Feldshers

REGISTRY

Category: Publications

BUPAFNewsPublications
Publications BUPAF

П. Врачева, Ю. Маринова, А. Йорданова, Р. Гърдева. Мнения, нагласи и очаквания за клинична квалификация на лекарските асистенти с образователно-квалификационна степен „магистър“ – емпирично социологическо проучване

Въведение
Лекарските асистенти (ЛА) са професионалисти, втори в медицинската йерархия след лекарите. Обучени по медицински модел, практикуват диагностично-консултативна, терапевтична, профилактична и промотивна дейност и здравни грижи ‒ предоставят интегрирана грижа на пациентите [1]. Със специфичната си компетентност реализират делегирани от лекарската
практика медицински дейности, с последващо ефективно използване на лекарския потенциал ‒ икономически рентабилни кадри в условията на кадрови дефицит в здравната система и
поскъпващи цени на услугите в здравеопазването [2, 3, 4].

Проучванията през последните години показват затруднен достъп до първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) на жителите на малките и отдалечени от големите
градове селища. Независимо от стимулите, които НЗОК осигурява за откриване на практики в неблагоприятни райони, общопрактикуващите лекари (ОПЛ) имат предпочитания за работа в
големите градове. Така в много райони на страната съществуват десетки населени места, в които населението има затруднен достъп до ПИМП, а в нередки случаи такава липсва.
Изключително тревожният проблем се обсъжда от научната общност. Отсъствието на лекарски практики в малките населени места прави невъзможно обслужването на населението от ЛА ‒ в съответствие с настоящото законодателство професионалистите могат да практикуват в ПИМП само като наети специалисти от ОПЛ. Ситуацията създава риск по отношение на цялостното
функциониране на здравната система [5, 6, 7]. В такива условия ЛА с правото си на автономна дейност, в обем, определен с наредба, могат да бъдат алтернативно решение ‒ въпрос на
нормативни регламенти, по примера на международния опит. Проблемът, съществуващ и в други страни, е намерил законодателно решение [8].

Аналогична е ситуацията във филиалите на спешната медицинска помощ (СМП) в условията на задълбочаваща се кадрова криза. По данни на Националния статистически институт от
кадровия ресурс в структурата най-голяма е числеността на фелдшерите, които напускат системата поради възрастов фактор, заменени от техните последователи лекарските асистенти
[9]. В този контекст логично е обсъждането на образователни програми за клинична квалификация на ЛА по спешна и първична медицинска помощ с ОКС „магистър“, като се има
предвид, че възможностите за специализация, предоставени от настоящата наредба са основно в областта на здравните грижи. Идеята за образователни програми с ОКС „магистър“ е естествен ход, определен от съвременното развитие на науката с бързи темпове на приложение на научните открития в практиката, което изисква квалификация на ЛА със солидни знания и творчески подход към проблемите, предвид медицинския модел на подготовка.

Цялото проучване можете да прочетете чрез бутона по-долу.

BSLAF - news
Publications BUPAF

НАГЛАСИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ И ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТ“ В БЪЛГАРИЯ

Настоящото изследване е мотивирано от необходимостта да се изследват нагласите, мотивацията и очакванията на студентите от специалност „Лекарски асистент“ по отношение на тяхната бъдеща професионална реализация и продължаващо обучение. Разбирането на тези нагласи е от съществено значение за планиране на учебния процес, академичната подкрепа и адаптацията на студентите към реалните изисквания на професията (Kayingo & Dehn, 2021). Анализът на подобни тенденции може да подпомогне университетите в изграждането на по-гъвкави и практически ориентирани програми, както и да допринесе за разработване на политики за задържане и развитие на кадри в системата на здравеопазването (Sherman et al., 2024).
Професионалната мотивация и очакванията за реализация често се оформят още в ранните етапи на обучението. С времето обаче те претърпяват промени под влияние на реалния опит, учебните практики, контактите с преподаватели и клиничната среда (Van den Driesschen & Scherpbier, 2022). Изследването на тези промени, както и на готовността за участие в продължаващо обучение (Continuing Professional Development – CPD), дава възможност за по-задълбочено разбиране на професионалната идентичност на бъдещите медицински специалисти (Sherman et al., 2024; Van den Driesschen & Scherpbier, 2022).
Настоящият доклад представя резултатите от анкетно проучване, проведено сред студентите от специалност „Лекарски асистент“ в катедра „Медицински и клинико- диагностични дейности“ на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Изследването цели да анализира професионалните нагласи на студентите към избраната специалност, тяхната самооценка за готовност за реализация и отношението им към необходимостта от продължаващо обучение след завършване. Резултатите могат да бъдат полезни както за академичните ръководства, така и за институциите, планиращи политики за кадрово осигуряване на здравната система в България (Hooker et al., 2021; King et al., 2023).

НАГЛАСИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ И ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТ“ В БЪЛГАРИЯ

Радостин Радев
Русенски университет "Ангел Кънчев”
Document
BSLAF - news
Publications BUPAF

ОБЗОР НА МОТИВАЦИОННИТЕ ФАКТОРИ СРЕД ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛЕН НАТИСК И ОБЩЕСТВЕНО НЕДОВЕРИЕ

Мотивацията на хората, работещи в здравеопазването, се влияе от множество фактори. Забелязва се тенденция в последните години здравните специалисти да се сблъскват с все по-нарастващо напрежение, което е продиктувано от една страна от вътрешната динамика на цялата здравна система, а от друга – от нарастващото влияние на външни социални фактори. Оказва се, че мотивацията на всеки здравен работник е не просто въпрос на личен избор, а резултат от работната среда, от отношението, което получават от пациенти, техните близки и обществото като цяло.
Целта на този литературен обзор е да дефинира и обобщи основните движещи сили, поддържащи тяхната ангажираност към здравните грижи, които полагат, както и поддържането на висока мотивация. В последните години, особено след пандемията, темата започва да се обсъжда все по-често. Основавайки се на актуална научна литература, публикувана в последните години в реномирани сайтове като PubMed и Google Scholar, статията извежда основните тенденции и изводи, свързани с факторите, повлияващи мотивацията на здравните работници, въпреки натиска, нарастващото напрежение и недоверие от страна на обществото. В обзора са разгледани 14 съвременни източника, като вниманието е насочено както към материалните стимули (възнаграждение, сигурност), така и към нематериалните – професионално признание, усещане за принос, възможност за развитие и уважение от обществото. Силно впечатление прави фактът, че в много от случаите именно нематериалните аспекти оказват най-съществено влияние върху вътрешната ангажираност. Наред с това обаче се открояват и редица демотивиращи фактори като прегаряне, прекомерно натоварване, негативни обществени нагласи и враждебни медийни интерпретации. Финансовите стимули, макар и важни, не се посочват като водещи. За повечето от работещите в сферата, много по-значими се оказват уважението, чувството за принос, добрата екипна атмосфера и сигурността. Когато тези елементи липсват, усещането за изтощение и безсмислие се засилва. Проучванията показват, че професионалното прегаряне често се свързва не толкова с натоварването, колкото с липсата на подкрепа и признание. Дискусията акцентира върху необходимостта от системен подход – както от страна на управленските структури, така и на политическите решения, касаещи сектора. В този контекст организационната култура, начинът на управление и възможността за участие във вземането на решения имат изключително важно значение. Позитивната работна среда, в която гласът на всеки има значение, повишава устойчивостта на персонала. В статията се разглеждат и специфични аспекти, като принадлежността към институции с висок престиж, възможностите за професионално развитие и влиянието на обществените нагласи. Сравнителни данни от различни здравни системи показват, че здравните кадри се задържат по-дълго и показват по-висока ефективност на местата, където се чувстват част от нещо голямо
или нещо значимо. В резултат на всичко изброено, могат да се обобщят няколко основни препоръки: по-добро планиране на работната среда, насърчаване на психо-емоционалното благополучие на персонала и изграждане на устойчиво доверие между здравната система и обществото. В заключение може да се отбележи, че няма универсален стимул, но стабилната комбинация между вътрешна мотивация, добри условия на труд и уважение от страна на обществото, водят до устойчива ангажираност. Само чрез цялостна грижа към човека зад професията може да се гарантира
дългосрочна стабилност и високо качество на медицинската грижа.

ОБЗОР НА МОТИВАЦИОННИТЕ ФАКТОРИ СРЕД ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛЕН НАТИСК И ОБЩЕСТВЕНО НЕДОВЕРИЕ

Радостин Радев
Русенски университет "Ангел Кънчев”
Document
Publications BUPAF

STATE AND PROBLEMS OF HOSPITAL CARE AND INTEGRATION IN THE NATIONAL HEALTH SYSTEM

HEALTHY SIMOV KARAMITEV
STATE AND PROBLEMS OF HOSPITAL CARE AND INTEGRATION IN
THE NATIONAL HEALTH SYSTEM
A B T O R E F F R A T
OF DISERTATION WORK
awarding the educational and scientific degree of Doctor,
 Modern health systems face increasingly difficult challenges, driven by the a priori humanity of medicine and limited resources. A major problem of our health care is the failure to integrate hospice care into the health system. The ambition of modern health systems to provide universal health coverage is refracted through the prism of evidence-based health needs. The principle of equal health care throughout the life cycle of human life makes hospice care an integral part of modern health policies.
   The concept of hospice originates from the Latin word hospitum, which means private boarding house. The first institutionalized hospice was opened by Cecily Saunders in 1967 in London. Sweden launched the first specialized palliative care in Europe in 1977. The rapid growth of hospice populations in developed countries gives them a decent place in health systems.
   Historically, the development of hospice care in Bulgaria has gone through two phases.  The first phase of the non-medical model is associated with the development of organized care for terminal patients from vulnerable groups of society.  In 1989, Donka Paprikova, with funds from a charity campaign, created the Mother Teresa home, where terminally ill people are cared for. In 1994, the movement was registered as the Hospice Mercy Foundation. The second phase of the integrative medical model is characterised by the fact that in 1999 hospices were already registered as medical institutions.[1] The Law on medical institutions[25] provides in general for three large groups of medical institutions, according to their medical activities in Chapter Five – ‘Other medical institutions’. It is in this so-called ‘third group’ of medical institutions that the Bulgarian legislator has included hospices, nursing homes, dispensaries, etc.[13]
   The terms ‘palliative care’ and ‘hospices care’ have been used for many years with different interpretations. In some countries they are interpreted as unambiguous, in others they are interpreted as different in terms of scope and types of activity. In Bulgaria, since the last change in the ZLZ, the "hospice/paliative" model has been adopted, positioning hospice as the main providers of palliative assistance
   In this study, we will use the term hospice/palliative as unambiguous to hospice, i.e. hospice care will be presented as hospice/palliative care.
   The long transition in our country, the economic crisis, the deinstitutionalization of social homes and the lack of structures for palliative care have caused shocks in the reforming social and health system. The access and quality of long-term care in the country has deteriorated. There was an increasing need for hospice/palliative care structures. Recognizing these trends, the reformed healthcare system envisioned a reorganization of hospitals that would include the creation of hospice services.  Hospice was expected to meet hospice/palliative care needs and reduce costly hospitalisations. Unfortunately, this idea is not realized. There was a real opportunity to provide resources and develop hospice. The operation of these hospitals without public resources makes them unprofitable.[29]
Publications BUPAF

DISCERTATION for the award of an educational and scientific degree ‘Doctor’ to Assoc. Penka Vracheva

The professions of ‘medical paramedic’ and ‘medical assistant’ in Bulgaria – historical development, up-to-date training and realisation

 

The main goal of the higher medical schools in Bulgaria today is the training of highly qualified, motivated and competitive specialists with competence suggesting successful realization in the health system.
Ensuring quality human resources in the field of healthcare is a complex and responsible challenge. It is addressed by factors such as training and specialization in accordance with new standards and technologies, advances in medical science and innovation, long-term planning tailored to the needs of society and the labour market.
The World Health Organization (WHO) defines health workforce shortages and uneven distribution. It forecasts a deepening of the problem in response to migration and demographic processes.
"The most critical problem facing health systems in the world is the shortage of people working in these systems" WHO.
Bulgaria is no exception to the global trend. Democracy, the country's membership in the European Union, the opening of borders for the transfer of professionals have opened new horizons for the professional realization of health professionals. At the same time, unresolved problems over the years such as:
Insufficient investment in education;
Difficulties in the opportunities for specialization of staff;
➢inadequate responsibilities and disincentives professionals to work remuneration;
insufficient financing of healthcare facilities with consequent difficulties and problems of the working environment;
➢ Absence of targeted state policy in the field of human resource management in healthcare
have become a reason for Bulgarian medical specialists to migrate and look for other opportunities for realization and career development.

Publications BUPAF

International experience in the development of the profession of Medical Assistant

The World Health Organization (WHO) defines health workforce shortages and uneven distribution as a global phenomenon. Addressing these shortages requires a multilateral strategy. Part of it is the introduction of a new type of health profession, the ‘Medical Assistant’.
The review follows the emergence and development of the profession of Medical Assistant in some European countries, the United States and Canada. Presents the successful realization of the staff as a professional and economically profitable model of medical staff.
In recent years, many European countries – the Netherlands, Germany, the UK, including Bulgaria – have been training medical assistants. The profession has been practiced in India since 2009, in Australia - 2010, South Africa, Afghanistan, Saudi Arabia, New Zealand. Countries such as Belgium, Switzerland, France, Spain, Japan, Singapore, Ukraine, Moldova, Romania, Latvia, Estonia are also interested to varying degrees.
It can reasonably be argued that ‘Medical Assistant’ is a profession in the process of globalisation, with good prospects for staff development and realisation.

Publications BUPAF

Attitudes of medical assistant students for future careers

This study, as part of an empirical sociological study, aims to establish the attitude of medical assistant students at the Faculty of Medicine in Stara Zagora towards future professional realization. Methods: In the period November-December 2016 a semi-standardized face-to-face interview was conducted with all 42 students studying in the specialty. Results: Attitude for professional activity in the health system of the country is stated by 2/3 of the respondents, 17 of them with an attitude for work in Emergency Medical Care (EMS) and 12 - in Primary Outpatient Medical Care (PNMH). Readiness to work in a village in a team with a general practitioner (GP) is stated by 30 students, discussing certain conditions for this activity. Those inclined to work in a hospital (34) state an expectation of practising the position of ‘medical assistant’ and a job description tailored to the specific qualifications.

Publications BUPAF

Students – Medical Assistants for Continuing Education and Specialisation

The present study, as part of an empirical sociological study, aims to establish the attitudes and preferences of medical assistant students at the Faculty of Medicine in Stara Zagora for continuing education and specialisation, as a means of increasing professional qualifications, with the subsequent possibility of providing quality medical care, in accordance with the current legal framework and international trends in Bulgaria.