Въведение
Лекарските асистенти (ЛА) са професионалисти, втори в медицинската йерархия след лекарите. Обучени по медицински модел, практикуват диагностично-консултативна, терапевтична, профилактична и промотивна дейност и здравни грижи ‒ предоставят интегрирана грижа на пациентите [1]. Със специфичната си компетентност реализират делегирани от лекарската
практика медицински дейности, с последващо ефективно използване на лекарския потенциал ‒ икономически рентабилни кадри в условията на кадрови дефицит в здравната система и
поскъпващи цени на услугите в здравеопазването [2, 3, 4].

Проучванията през последните години показват затруднен достъп до първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) на жителите на малките и отдалечени от големите
градове селища. Независимо от стимулите, които НЗОК осигурява за откриване на практики в неблагоприятни райони, общопрактикуващите лекари (ОПЛ) имат предпочитания за работа в
големите градове. Така в много райони на страната съществуват десетки населени места, в които населението има затруднен достъп до ПИМП, а в нередки случаи такава липсва.
Изключително тревожният проблем се обсъжда от научната общност. Отсъствието на лекарски практики в малките населени места прави невъзможно обслужването на населението от ЛА ‒ в съответствие с настоящото законодателство професионалистите могат да практикуват в ПИМП само като наети специалисти от ОПЛ. Ситуацията създава риск по отношение на цялостното
функциониране на здравната система [5, 6, 7]. В такива условия ЛА с правото си на автономна дейност, в обем, определен с наредба, могат да бъдат алтернативно решение ‒ въпрос на
нормативни регламенти, по примера на международния опит. Проблемът, съществуващ и в други страни, е намерил законодателно решение [8].

Аналогична е ситуацията във филиалите на спешната медицинска помощ (СМП) в условията на задълбочаваща се кадрова криза. По данни на Националния статистически институт от
кадровия ресурс в структурата най-голяма е числеността на фелдшерите, които напускат системата поради възрастов фактор, заменени от техните последователи лекарските асистенти
[9]. В този контекст логично е обсъждането на образователни програми за клинична квалификация на ЛА по спешна и първична медицинска помощ с ОКС „магистър“, като се има
предвид, че възможностите за специализация, предоставени от настоящата наредба са основно в областта на здравните грижи. Идеята за образователни програми с ОКС „магистър“ е естествен ход, определен от съвременното развитие на науката с бързи темпове на приложение на научните открития в практиката, което изисква квалификация на ЛА със солидни знания и творчески подход към проблемите, предвид медицинския модел на подготовка.

Цялото проучване можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Публикация