Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите

РЕГИСТЪР

Категория: Публикации

БСЛАФНовиниПубликации
Публикации БСЛАФ

П. Врачева, Ю. Маринова, А. Йорданова, Р. Гърдева. Мнения, нагласи и очаквания за клинична квалификация на лекарските асистенти с образователно-квалификационна степен „магистър“ – емпирично социологическо проучване

Въведение
Лекарските асистенти (ЛА) са професионалисти, втори в медицинската йерархия след лекарите. Обучени по медицински модел, практикуват диагностично-консултативна, терапевтична, профилактична и промотивна дейност и здравни грижи ‒ предоставят интегрирана грижа на пациентите [1]. Със специфичната си компетентност реализират делегирани от лекарската
практика медицински дейности, с последващо ефективно използване на лекарския потенциал ‒ икономически рентабилни кадри в условията на кадрови дефицит в здравната система и
поскъпващи цени на услугите в здравеопазването [2, 3, 4].

Проучванията през последните години показват затруднен достъп до първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) на жителите на малките и отдалечени от големите
градове селища. Независимо от стимулите, които НЗОК осигурява за откриване на практики в неблагоприятни райони, общопрактикуващите лекари (ОПЛ) имат предпочитания за работа в
големите градове. Така в много райони на страната съществуват десетки населени места, в които населението има затруднен достъп до ПИМП, а в нередки случаи такава липсва.
Изключително тревожният проблем се обсъжда от научната общност. Отсъствието на лекарски практики в малките населени места прави невъзможно обслужването на населението от ЛА ‒ в съответствие с настоящото законодателство професионалистите могат да практикуват в ПИМП само като наети специалисти от ОПЛ. Ситуацията създава риск по отношение на цялостното
функциониране на здравната система [5, 6, 7]. В такива условия ЛА с правото си на автономна дейност, в обем, определен с наредба, могат да бъдат алтернативно решение ‒ въпрос на
нормативни регламенти, по примера на международния опит. Проблемът, съществуващ и в други страни, е намерил законодателно решение [8].

Аналогична е ситуацията във филиалите на спешната медицинска помощ (СМП) в условията на задълбочаваща се кадрова криза. По данни на Националния статистически институт от
кадровия ресурс в структурата най-голяма е числеността на фелдшерите, които напускат системата поради възрастов фактор, заменени от техните последователи лекарските асистенти
[9]. В този контекст логично е обсъждането на образователни програми за клинична квалификация на ЛА по спешна и първична медицинска помощ с ОКС „магистър“, като се има
предвид, че възможностите за специализация, предоставени от настоящата наредба са основно в областта на здравните грижи. Идеята за образователни програми с ОКС „магистър“ е естествен ход, определен от съвременното развитие на науката с бързи темпове на приложение на научните открития в практиката, което изисква квалификация на ЛА със солидни знания и творчески подход към проблемите, предвид медицинския модел на подготовка.

Цялото проучване можете да прочетете чрез бутона по-долу.

БСЛАФ - новини
Публикации БСЛАФ

НАГЛАСИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ И ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТ“ В БЪЛГАРИЯ

Настоящото изследване е мотивирано от необходимостта да се изследват нагласите, мотивацията и очакванията на студентите от специалност „Лекарски асистент“ по отношение на тяхната бъдеща професионална реализация и продължаващо обучение. Разбирането на тези нагласи е от съществено значение за планиране на учебния процес, академичната подкрепа и адаптацията на студентите към реалните изисквания на професията (Kayingo & Dehn, 2021). Анализът на подобни тенденции може да подпомогне университетите в изграждането на по-гъвкави и практически ориентирани програми, както и да допринесе за разработване на политики за задържане и развитие на кадри в системата на здравеопазването (Sherman et al., 2024).
Професионалната мотивация и очакванията за реализация често се оформят още в ранните етапи на обучението. С времето обаче те претърпяват промени под влияние на реалния опит, учебните практики, контактите с преподаватели и клиничната среда (Van den Driesschen & Scherpbier, 2022). Изследването на тези промени, както и на готовността за участие в продължаващо обучение (Continuing Professional Development – CPD), дава възможност за по-задълбочено разбиране на професионалната идентичност на бъдещите медицински специалисти (Sherman et al., 2024; Van den Driesschen & Scherpbier, 2022).
Настоящият доклад представя резултатите от анкетно проучване, проведено сред студентите от специалност „Лекарски асистент“ в катедра „Медицински и клинико- диагностични дейности“ на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Изследването цели да анализира професионалните нагласи на студентите към избраната специалност, тяхната самооценка за готовност за реализация и отношението им към необходимостта от продължаващо обучение след завършване. Резултатите могат да бъдат полезни както за академичните ръководства, така и за институциите, планиращи политики за кадрово осигуряване на здравната система в България (Hooker et al., 2021; King et al., 2023).

НАГЛАСИ ЗА ПРОФЕСИОНАЛНА РЕАЛИЗАЦИЯ И ПРОДЪЛЖАВАЩО ОБУЧЕНИЕ НА СТУДЕНТИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНОСТ „ЛЕКАРСКИ АСИСТЕНТ“ В БЪЛГАРИЯ

Радостин Радев
Русенски университет "Ангел Кънчев”
Документ
БСЛАФ - новини
Публикации БСЛАФ

ОБЗОР НА МОТИВАЦИОННИТЕ ФАКТОРИ СРЕД ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛЕН НАТИСК И ОБЩЕСТВЕНО НЕДОВЕРИЕ

Мотивацията на хората, работещи в здравеопазването, се влияе от множество фактори. Забелязва се тенденция в последните години здравните специалисти да се сблъскват с все по-нарастващо напрежение, което е продиктувано от една страна от вътрешната динамика на цялата здравна система, а от друга – от нарастващото влияние на външни социални фактори. Оказва се, че мотивацията на всеки здравен работник е не просто въпрос на личен избор, а резултат от работната среда, от отношението, което получават от пациенти, техните близки и обществото като цяло.
Целта на този литературен обзор е да дефинира и обобщи основните движещи сили, поддържащи тяхната ангажираност към здравните грижи, които полагат, както и поддържането на висока мотивация. В последните години, особено след пандемията, темата започва да се обсъжда все по-често. Основавайки се на актуална научна литература, публикувана в последните години в реномирани сайтове като PubMed и Google Scholar, статията извежда основните тенденции и изводи, свързани с факторите, повлияващи мотивацията на здравните работници, въпреки натиска, нарастващото напрежение и недоверие от страна на обществото. В обзора са разгледани 14 съвременни източника, като вниманието е насочено както към материалните стимули (възнаграждение, сигурност), така и към нематериалните – професионално признание, усещане за принос, възможност за развитие и уважение от обществото. Силно впечатление прави фактът, че в много от случаите именно нематериалните аспекти оказват най-съществено влияние върху вътрешната ангажираност. Наред с това обаче се открояват и редица демотивиращи фактори като прегаряне, прекомерно натоварване, негативни обществени нагласи и враждебни медийни интерпретации. Финансовите стимули, макар и важни, не се посочват като водещи. За повечето от работещите в сферата, много по-значими се оказват уважението, чувството за принос, добрата екипна атмосфера и сигурността. Когато тези елементи липсват, усещането за изтощение и безсмислие се засилва. Проучванията показват, че професионалното прегаряне често се свързва не толкова с натоварването, колкото с липсата на подкрепа и признание. Дискусията акцентира върху необходимостта от системен подход – както от страна на управленските структури, така и на политическите решения, касаещи сектора. В този контекст организационната култура, начинът на управление и възможността за участие във вземането на решения имат изключително важно значение. Позитивната работна среда, в която гласът на всеки има значение, повишава устойчивостта на персонала. В статията се разглеждат и специфични аспекти, като принадлежността към институции с висок престиж, възможностите за професионално развитие и влиянието на обществените нагласи. Сравнителни данни от различни здравни системи показват, че здравните кадри се задържат по-дълго и показват по-висока ефективност на местата, където се чувстват част от нещо голямо
или нещо значимо. В резултат на всичко изброено, могат да се обобщят няколко основни препоръки: по-добро планиране на работната среда, насърчаване на психо-емоционалното благополучие на персонала и изграждане на устойчиво доверие между здравната система и обществото. В заключение може да се отбележи, че няма универсален стимул, но стабилната комбинация между вътрешна мотивация, добри условия на труд и уважение от страна на обществото, водят до устойчива ангажираност. Само чрез цялостна грижа към човека зад професията може да се гарантира
дългосрочна стабилност и високо качество на медицинската грижа.

ОБЗОР НА МОТИВАЦИОННИТЕ ФАКТОРИ СРЕД ЗДРАВНИТЕ РАБОТНИЦИ В УСЛОВИЯТА НА ПРОФЕСИОНАЛЕН НАТИСК И ОБЩЕСТВЕНО НЕДОВЕРИЕ

Радостин Радев
Русенски университет "Ангел Кънчев”
Документ
Публикации БСЛАФ

Сборник с резюмета и презентации от Първата национална конференция на лекарските асистенти и фелдшерите

Сборник с резюмета и презентации от Първата национална конференция на
лекарските асистенти и фелдшерите "Традициите в бъдещето", състояла се
на 14-16 ноември в София, е публикуван на интернет страницата на БСЛАФ

Публикации БСЛАФ

СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ХОСПИСНИТЕ ГРИЖИ И ИНТЕГРИРАНЕТО ИМ В НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВЕОПАЗНА СИСТЕМА

ЗДРАВКО СИМОВ КАРАМИТЕВ
СЪСТОЯНИЕ И ПРОБЛЕМИ НА ХОСПИСНИТЕ ГРИЖИ И ИНТЕГРИРАНЕТО ИМ В
НАЦИОНАЛНАТА ЗДРАВЕОПАЗНА СИСТЕМА
А  В  Т  О  Р  Е  Ф  Е  Р  А  Т
НА ДИСЕРТАЦИОНЕН ТРУД
за присъждане на образователна и научна степен “Доктор”,
 Съвременните  здравни системи са изправени пред все по-трудни  предизвикателства, обусловени от априорната хуманност на медицината и ограничените ресурси. Съществен  проблем на нашето здравеопазване е несъстоялата се интеграция на хосписните грижи в здравната система. Стремежът на съвременните здравни системи да  осигурят универсално здравно покритие се пречупва през призмата на базираните на доказателтва здравни потребности. Принципът на равнопоставеност на здравните грижи през целия жизнен цикъл на човешкия живот прави хосписните грижи неотменна част от модерните здравни политики.
   Понятието за хоспис произхожда от латинската дума hospitum, което означава частен пансион. Първият институциализиран  хоспис е открит от Сесили Сондърс през 1967 г. в Лондон. В Швеция през 1977 г. стартират първите специализирани палиативни грижи в Европа. Бързото нарастване на броя на хосписите в развитите държави им отрежда достойно място в здравните системи.
   В исторически план развитието на хосписните грижи в България преминава през две фази.  Първата фаза на  немедицинския модел се свързва с развитието на организирани грижи за терминални пациенти от уязвимите групи на обществото.  През 1989 г. Донка Паприкова със средства от благотворителна кампания създава дом "Майка Тереза", в който се полагат грижи за терминално болни. През 1994 г. движението се регистрира като фондация "Хоспис Милосърдие". Втората фаза на интегративен медицински модел  се характеризира с това, че през 1999 г. хосписите вече  се регистрират  като лечебни  заведения.[1] Закона за лечебните заведения[25]  предвижда най-общо три големи групи лечебни заведения, съобразно извършваната от тях медицинска дейност в Глава пета – „Други лечебни заведения“. Именно в тази т. нар. „трета група“ лечебни заведения  българският законодател е включил хосписите, домовете за медико-социални грижи, диспансерите и др.[13]
   Термините „палиативни грижи“ и „хоспис грижи“ се използват в продължение на много години  с различни интерпретации. В някои страни те се тълкуват като еднозначни, в други се тълкуват  като различни от гледна точка на обхвата и видовете дейност. В България след последната промяна в ЗЛЗ се възприема моделът „хоспис/палиативен“, което позиционира хосписите като основни доставчици на палиативна помощ
   В настоящето проучване ще използваме термина хоспис/палиативен като еднозначен на хосписен, т. е. хосписните грижи ще се представят като хоспис/ палиативни грижи.
   Дългият преход у нас, икономическата криза, деинституциализацията на социални домове и липсата на структури за палиативни грижи предизвикаха сътресения в  реформиращите се социална и здравна система. Влошиха се достъпът и качеството на продължителните грижи в страната. Все повече нарастваше нуждата от структури за хоспис/палиативни грижи. Отчитайки тези тенденции, реформиращата се здравна система предвиждаше преустройство на болниците, което да включва създаването на хосписи.  Очакваше се  хосписите  да задоволят потребностите от хоспис/палиативни грижи и да намалеят скъпоструващите хоспитализации. За съжаление, тази идея не се реализира. Изпусна се реална възможност за осигуряване на ресурси и развитие на хосписите. Функционирането на тези лечебни заведения без обществени ресурси ги прави нерентабилни.[29]
Публикации БСЛАФ

ДИСЕРТАЦИЯ за присъждане на образователна и научна степен „Доктор” на доц. Пенка Врачева

Професиите „Медицински фелдшер“ и „Лекарски асистент“ в България – историческо развитие, съвременно обучение и реализация

 

Основна цел на висшите медицински училища в България днес е подготовка на висококвалифицирани, мотивирани и конкурентноспособни специалисти с компетентност, предполагаща успешна реализация в здравната система.
Осигуряването на качествен кадрови ресурс в областта на здравеопазването е сложно и отговорно предизвикателство. С отношение към него са фактори като обучение и специализация в съответствие с новите стандарти и технологии, напредък на медицинската наука и иновации, дългосрочно планиране съобразено с потребностите на обществото и пазара на труда.
Световната здравна организация (СЗО) определя недостиг и неравномерно разпределение на работна сила в здравеопазването. Прогнозира задълбочаване на проблема в отговор на миграционните и демографски процеси.
“Най-критичният проблем, пред който са изправени здравните системи в света, е недостигът на хора, които да работят в тези системи” СЗО.
България не е изключение от световната тенденция. Демокрацията, членството на страната в Европейския съюз, отварянето на границите за трансфер на професионалисти откриха нови хоризонти за професионална реализация на здравните кадри. Същевременно, нерешени през годините проблеми като:
➢недостатъчни инвестиции в обучението;
➢затруднения във възможностите за специализация на кадрите;
➢неадекватно на отговорностите и демотивиращо професионалистите трудово възнаграждание;
➢недостатъчно финансиране на здравните заведения с последващи от това затруднения и проблеми на работната среда;
➢отсъстваща целенасочена държавна политика в областта на мениджмънта на човешки ресурс в здравеопазването
се превърнаха в основание за българските медицински специалисти да мигрират и търсят други възможности за реализация и кариерно развитие.

Публикации БСЛАФ

Международен опит в развитието на професия „Лекарски асистент“

Световната здравна организация (СЗО) определя недостига и неравномерното разпределение на работна сила в здравеопазването като глобален феномен. Справянето с този недостиг изисква многостранна стратегия. Част от нея е въвеждане на нов вид здравна професия - “Лекарски асистент”.
Направеният обзор проследява възникването и развитието на професия „Лекарски асистент“ в някои европейски страни, САЩ и Канада. Представя успешната реализация на кадрите като професионален и икономически рентабилен модел медицински кадри.
През последните години много европейски държави – Холандия, Германия, Великобритания, включително и България обучават лекарски асистенти. Професията е практикувана в Индия от 2009 г., в Австралия - 2010, Южна Африка, Афганистан, Саудитска Арабия, Нова Зеландия. Страни като Белгия, Швейцария, Франция, Испания, Япония, Сингапур, Украйна, Молдова, Румъния, Латвия, Естония също проявяват интерес в различна степен.
С основание може да се твърди, че „Лекарски асистент“ е професия в процес на глобализация, с добри перспективи за развитие и реализация на кадрите.

Публикации БСЛАФ

Нагласи на студентите от специалност „Лекарски асистент“ за бъдеща професионална реализация

Настоящото проучване, като част от емпирично социологическо изследване, има за цел да установи нагласата на студентите от специалност „Лекарски асистент“ в Медицински факултет гр. Стара Загора за бъдеща професионална реализация. Методи: През периода ноември-декември 2016 г. е проведено полустандартизирано интервю лице-в-лице с всичките 42-ма студенти, обучаващи се по специалността. Резултати: Нагласа за професионална дейност в здравната система на страната заявяват 2/3 от респондентите, като 17 от тях с нагласа за работа в Спешна медицинска помощ (СМП), а 12 – в Първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП). Готовност да работят на село в екип с общопрактикуващ лекар (ОПЛ) заявяват 30 студенти, като обсъждат определени условия за тази дейност. Склонните на работа в болнично лечебно заведение (34-ма) заявяват очакване за практикуване на длъжност „лекарски асистент“ и длъжностна характеристика, съобразена със специфичната квалификация.

Публикации БСЛАФ

Студентите – лекарски асистенти за продължаващото обучение и специализация

Настоящото проучване, като част от емпирично социологическо изследване, има за цел да установи нагласата и предпочитанията на студентите от специалност „Лекарски асистент“ в Медицински факултет – гр. Стара Загора, за продължаващо обучение и специализация, като средство за повишаване професионалната квалификация, с последваща възможност за предоставяне на качествена медицинска помощ, съобразно настоящата в България нормативна уредба и международни тенденции.