Категория: Медиите за нас

Здравеопазването в България трябва да бъде пренаписано, само козметични промени не са достатъчни. В страната ни има близо 400 болници, което е твърде голямо разхищение на ресурс. Ако имаме добре развита извънболнична помощ и не приемаме пациенти в болница за най-малкото нещо, можем да спестим много разходи и да ги насочим в правилната посока. Това мнение изрази Галина Захариева, заместник-председател на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Захариева коментира, че ако беше министър на здравеопазването, би намалила драстично броя на болниците, би увеличила звената за спешна помощ и би променила статута ѝ, тъй като служителите са трета категория труд, а тези в останалите спешни звена в страната са първа или втора категория.

„Освен това е недопустимо линейка с пациент да обикаля няколко болници и навсякъде да отказват да го приемат. Когато пациент бъде докаран в болница, тя е длъжна да го поеме, да окаже помощ и след това евентуално да го пренасочи към друго лечебно заведение.“

Друг проблем е липсата на добре развити спешни отделения. В Благоевградска област, например, има само едно спешно отделение, отбеляза Захариева. Тя изтъкна също затруднения достъп до медицинска помощ в частта преди пристигането на пациента в болница, тъй като няма кой да дойде навреме и да изпрати болния в правилното лечебно заведение.

Според нея не е необходимо болници да бъдат затваряни, а да се превърнат в лечебни заведения за долекуване или продължително лечение, тъй като това също е сериозен проблем у нас.

„Пациентите се изписват на четвъртия или петия ден от болницата за активно лечение и остават сами у дома. Патронажни грижи липсват и всеки се спасява поединично, а цените на манипулациите вкъщи са непосилни за повечето хора.“

Нужни са много сериозни реформи в здравеопазването, така че пациентът да има усещането, че е обгрижен и че може да разчита на медицинска помощ, обобщи Захариева.

Лекарските асистенти могат да осигурят навременен достъп до медицинска помощ

Професията на фелдшерите, които днес се наричат лекарски асистенти, беше закрита със здравната реформа, но тя осигуряваше навременния достъп до медицинска помощ в отдалечените и малки населени места, изтъкна гостенката.

Според нея именно липсата на медицинска помощ е причината хора, които са напуснали селата и малките населени места, да не се връщат там, въпреки че имат желание. „Новият вариант на здравеопазване не мисли в тази посока или ако мисли, не се вземат никакви мерки“, категорична е тя.

„Здравеопазването у нас разчита единствено на общопрактикуващите лекари в малките населени места, които са недостатъчно и не могат да доставят грижата, която навремето се доставяше екипно.“

Липсват патронажни грижи, акушерки, медицински сестри, фелдшери, а джипи-тата обикновено работят сами или с ограничен екип, посочи Захариева. В миналото малките населени места, където не е рентабилно да има лекар, са били покривани от лекарските асистенти.

Сега липсите се поемат от служителите на Спешна помощ, което според събеседничката натоварва системата и тя не може да реагира адекватно, когато се наложи да се погрижи за наистина спешен пациент.

Лекарските асистенти в САЩ получават до 12 хил. долара месечно, у нас – до 2500 лв.

Фелдшердската професия в България има 150-годишна история и е най-добре развита в Европа, а фелдшерите у нас имат повече правомощия в сравнение с колегите им в други европейски страни, но законодателен текст ги ограничава да работят само в извънболничната и спешната помощ, каза Захариева. Ако се отвори пътят и към болниците, лекарските асистенти на практика могат да работят навсякъде, отбеляза тя.

В Европа професията е добре развита в Нидерландия и Германия, а в САЩ лекарските асистенти са най-бързо развиващата се медицинска професия поради кадровата криза.

„Политиците в Америка, които планират години напред, установиха, че лекарските асистенти са много добър бизнес модел, тъй като бързо се произвеждат и влизат веднага на терен. Те специализират като лекарите и работят в болниците.“

Лекарският асистент в САЩ е специалист, който покрива рутинните лекарски функции и освобождава лекаря да се занимава с високо специализираната си дейност, каза събеседничката. Що се отнася до заплащането на лекарските асистенти в САЩ и в България разминаването е колосално – отвъд Океана месечната заплата е от порядъка на 10 хил.-12 хил. долара, докато у нас тя е между 1800 и 2500 лв, добави тя.

Работещ ли е моделът на общопрактикуващите лекари у нас? Защо училищното здравеопазване е в упадък? Кои са добрите модели за професията на лекарските асистенти в Западна Европа?

Вижте целия коментар и видеото чрез бутона по-долу

Bloomberg TV България

Бебето се казва Матей, а раждането минало безпроблемно

Бременна жена от Монтана роди в линейка по пътя към болницата. Бебето проплакало, минути преди екипът да пристигне в лечебното заведение. Благодарение на бързата реакция на медиците, майката и новороденото са в добро състояние.

Малкият Матей се ражда в събота вечерта, минути след като майката се качва в линейката. „Докторът ми каза да се държа здраво, защото тръгваме към отделението. Аз отговорих, че няма да мога да издържа и вероятно ще родя в линейката”, разказва Мариана Маринова.

Така на път за болницата в Монтана се ражда Матей, който е с отлични мерки – 3.260 килограма и 53 сантиметра. „Изродихме бебето съвсем нормално. Раждането мина безпроблемно”, заяви фелдшерът Сашо Бънков.

За 34-годишния си стаж това не е първото раждане в линейка за фелдшера от Монтана. ”Мисля, че това ми е 13-ото подобно раждане”, посочи той.

Мариана разказва, че това е деветото ѝ дете и първото, родено в линейка. „Имам две момичета - Даниела и Рая, и седем момчета. Всички са живи и здрави. Благодаря на докторите, които ми погнаха, както и на сестрата“, изказа благодарности майката.

Целия  материал  и видеото можете да достъпите чрез бутона по-долу

NovaTV

Защо IT специалисти решават да станат лекарски асистенти

В България липсват 340 лекари в Спешната помощ, сочи анализът на Съюза на парамедиците. В София свободните места са 102, в Силистра липсата е в размер на 60 на сто, а в Монтана и Варна не достигат над 30 процента медици в Спешната помощ. Как този дефицит може да бъде преодолян и защо IT специалисти решават да станат лекарски асистенти. За този феномен разказва Благой Бекриев.

Както в цялата страна, така и в Спешната помощ на Панагюрище изпитват сериозни трудности при попълването на месечния график. От 12 лекарски щата са заети само половината. Нужни са още шестима лекари. Въпреки увеличеното възнаграждение, лекарите категорично отказват да работят в Спешната помощ. Причината е не само заплащането, свръхнатоварването, извънредния труд и агресията, с която често се сблъскват, но и тежките условия на труд и липсата на перспектива.

Дежурството на лекарския асистент Христо Иванов започва в 7 сутринта и приключва след 12 часа.

"Всички предполагаха, че ще стана IT специалист, тъй като съм завършил средно образование в Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ в Стара Загора, но за изненада на голяма част от приятели и семейството ми, избрах професията „лекарски асистент“. Избрах медицинската наука", разказва Христо Иванов.

Изборът не бил лесен и Христо признава, че дълго бил на кръстопът - дали да стане IT специалист и да получава пет пъти по-високо възнаграждение или лекарски асистент с непривлекателно заплащане, но с мисия за хората. Майка му се оказала неговото вдъхновение.

"Моята майка е медицинска сестра и през голямата част на моето детско израстване, аз съм бил по различни болници, докато тя е била на дежурства. Вкъщи винаги тази тематика е била на почит и може би това надделява. Не всичко е пари, както се казва. Колкото и банално да звучи това", казва младият мъж.

Христо Иванов става възпитаник на първия випуск на лекарските асистенти в Тракийския университет в Стара Загора и от 4 години е началник на филиала в ЦСМП в Панагюрище. С болка признава, че млади лекари не се задържат в системата. Затова на Христо и колегите му се налага да поемат извънредни дежурства.

"Заплатата на лекарския асистент или по-познато в обществото фелдшер е не повече от 1200 евро месечно, а за лекар около 1800 евро и за шофьор на линейка около 700 евро. Ваучерите ни за храна, които забележете са само едно евро за 12 часово дежурство, което е меко казано смешно. Каква храна можете да си купите с едно евро? Абсолютно никаква. До преди няколко години стигаха поне за една баничка или някакъв сандвич. Сега не стигат дори и за едно кафе. Ние съобщаваме на различните министерства, на различните правителства, но не се стига до никакъв краен положителен резултат. Обещават ни, но не се прави абсолютно нищо, за да има някакви положителни резултати и като цяло това е отчайващо в системата", казва Христо.

И като всеки млад лекар Спешната помощ не е единственото му работно място. "Колкото и жалко да звучи, за да съществува човек, да може да преживява, да отглежда и семейството си, трябва да работи минимум на две места, според мен, за да може да съществува", казва младият мъж.

Заради липсата на кадри - две линейки обслужват два града - Панагюрище и Стрелча и още 13 отдалечени села. "И ако се струпат 3 или 4 адреса едновременно се получава т.нар. закъснение, за което пациентите не проявяват разбиране в някой от случаите и се получава тази вербална агресия най-вече", споделя Христо.

Въпреки трудностите казва, че най-голямото удовлетворение от работата му е когато види усмивката на пациента. Случаят, който никога няма да забрави - 85-годишен мъж, открит почти в безсъзнание в дома му.

"В крайна сметка всичко завърши благополучно с щастлив край. Пациентът беше спасен. Възвърна се в Панагюрище и е жив и здрав. И за това през 2024 година целият екип получихме награда от Министерството на здравеопазването за спешен екип, който е действал изключително адекватно. Когато видиш един пациент излекуван, щастлив, удовлетворен и когато той каже благодаря, че ми помогнахте това топли много повече от месечното възнаграждение, колкото и да не е високо то", смята Христо.

За това на младите, които сега трябва да изберат своя професионален път препоръчва лекарската професия. А самият той освен да лекува хората, знае и как се гонят зли духове. Свободното си време посвещава на кукерските игри и участва в маскарадни фестивали.

Повече гледайте във видеото.

Целия  материал можете да прочетете чрез бутона по-долу

NovaTV

Целия материал можете да гледате чрез бутона по-долу.

„Ничия земя“

Целия  материал можете да гледате чрез бутона по-долу.

Линейката, еп.15

Целия  материал можете да прочетете чрез бутона по-долу. 

Clinica.bg

Възрастна жена, която се нуждае от помощ. Линейка тръгва веднага към адреса. Звукът на сирените огласят маршрута. Тревожният сигнал, който чува и пациентът в другия край на града. Звукът, който се приближава и дава надежда…

„Изразявам искрените си благодарности към екипа на Бърза помощ, които своевременно се отзоваха на сигнал за моята майка, получила сърдечен пристъп. Благодарение на бързата реакция, високия професиализъм и адекватни действия на медицинския екип състоянието й беше стабилизирано. Специални благодарности отправям към фелдшера Бирсен Мехмедали за проявената компетентност, спокойствие и човешко отношение в изключително напрегнатия момент. Благодаря за подкрепата, помощта, надеждата, благодаря, че има такива сърца!“, посочва дъщерята на възрастната дама Е. Величкова.

Целия  материал можете да прочетете чрез бутона по-долу.

24rodopi.com