Категория: Медиите за нас

Какво е състоянието на новороденото и майка му?

Бебе в седмия месец се роди в линейка. То е било с пъпна връв, увита два пъти около него, но всичко е минало благополучно благодарение на професионалната и бърза реакция на фелдшера.

Родилката е взета с линейката от село Громшин, община Бойчиновци, с вече изтекли води.

Раждането е започнало минути след това, а с помощ се е включил и шофьорът на линейката.

Той разказа, че всичко е станало много бързо – за минута, минута и половина.

Новороденото момченце се казва Румен. От болницата в Монтана казаха, че бебето е в стабилно състояние. Майката също е добре.

Целият репортаж можете да гледате чрез бутона по-долу:

bTV  Тази сутрин

Детето се е показало посиняло и с пъпна връв, увита два пъти около него

Бебе в седмия месец се роди в линейка. На видео, публикувано в социалните мрежи, се вижда как двама мъже – част от медицинския екип, слизат от линейката пред спешния център в Монтана. Единият от тях носи увито в одеяло новороденото момче.

Бебето е изродено от лекарския асистент Цветан Ценов.

За bTV той разказа, че родилката е взета с линейката от село Громшин, община Бойчиновци, с вече изтекли води.

Раждането е започнало минути след това, а с помощ се е включил и шофьорът на линейката.

Детето е било с пъпна връв, увита два пъти около него, но всичко е минало благополучно благодарение на професионалната и бърза реакция на фелдшера.

Това е поне петото му израждане на бебе в линейка, каза Цветан Ценов. Той е от филиала за Спешна помощ в Криводол, но работи и към спешния център в Монтана.

Това е първо дете за майката. Тя и бебето са настанени в неонатологичното отделение на монтанската болница, където грижите за тях продължават.

Целият репортаж можете да гледате чрез бутона по-долу:

bTV Новините

Фелдшерът от филиала на ЦСМП – Кърджали в Момчилград Нихат Сали вече 36 години работи тази професия, всички във фамилията му са свързани с медицината

Тази седмица премина под знака на Световния ден на спешната помощ, който отбелязахме на 27 май. Безспорно, най-натоварените в този сектор са работещите в центровете за спешна медицинска помощ. Един от тях е фелдшерът Нихат Сали от филиала в Момчилград.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу

Сlinica.bg

Галина Захариева съобщи, че лекарските асистенти и фелдшерите са провели разговор със здравния министър

Лекарските асистенти и фелдшерите съставляват над 50% от работещите в спешните центрове у нас, като в малките населени места често са единствените медицински специалисти". Това заяви в ефира на „Пресечна точка” Галина Захариева, която е заместник-председател на Управителния съвет на „Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите”.

По думите ѝ работата в Спешна помощ е изключително тежка заради сериозния кадрови недостиг, натоварените графици и дългите смени, които водят до бърнаут сред медиците. „84% от лекарските асистенти и фелдшерите са на възраст между 50 и 70 години и продължават да работят, защото няма кой да ги замести”, посочи Захариева.

Тя подчерта, че от години се води битка за спасяването на професията. В момента седем университета обучават лекарски асистенти и фелдшери, но броят на завършващите е малък – около 20 души от всяко висше училище. „Интерес към професията има, но малко от младите кадри остават да работят след завършването си”, каза още Захариева. По думите ѝ още два университета са в процес на подготовка за обучение на такива специалисти. Най-тежка остава ситуацията в Северна България, където недостигът на кадри е най-сериозен.

„Необходима е цялостна реформа в извънболничната и спешната помощ. Екипът на Спешна помощ е като „Формула 1” – трябва да си много бърз и изключително концентриран”, заяви тя.

Захариева допълни, че представители на Съюза вече са поставили исканията си пред новия здравен министър и са провели конструктивен разговор.

Целия разговор гледайте във видеото чрез бутона по-долу.

NOVA

Лекарските асистенти и фелдшерите съставляват над 50 процента от медицинските специалисти в спешната помощ

На 27 май се отбелязва Световният ден на спешната медицина – повод обществото да изрази своята дължима признателност към труда на всички работещи в системата за спешна медицинска помощ у нас – лекарите, лекарските асистенти, фелдшерите, медицинските сестри и всички останали кадри в спешната медицина.

В тази важна за българското здравеопазване област лекарските асистенти и фелдшерите съставляват над 50 процента от медицинските специалисти на терен и формират голяма част от мобилните спешни екипи, които денонощно реагират на спешни повиквания на територията на цялата страна. Те са гръбнакът на екипите в Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали.

Лекарските асистенти и фелдшерите най-често са първите медицински лица, които достигат до пациента в нужда, започват животоспасяващи действия и осигуряват спешна помощ в критичните минути преди болничното лечение – в рамките на т.нар. „златен час“.

В по-малките населени места и отдалечените райони тези здравни специалисти изнасят огромната част от дежурствата и често са единствените, които оказват медицинска помощ на място, като с денонощния си труд те поддържат реалното функциониране на филиалите на спешна медицинска помощ по места.

В спешните приемни отделения на големите болници те подпомагат работата на лекарите и работят рамо до рамо с тях при първичния триаж и стабилизирането на пациентите.

Днес, въпреки че лекарските асистенти и фелдшерите са сред основните двигатели на спешната помощ в България, техният труд все още остава недостатъчно разпознат и оценен както от обществото, така и на институционално ниво. Те ежедневно поемат тежки дежурства в условия на висок риск, огромно психическо натоварване, вербална и физическа агресия и постоянен недостиг на кадри.

Лекарските асистенти продължават да се сблъскват с ограничени възможности за професионално развитие, незадоволително заплащане и недостатъчна публична видимост. Сериозен и неразрешен проблем остава задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната.

Уважаеми колеги,

Всеки ден Вие сте на първа линия в борбата за човешкия живот. С професионализъм, смелост и всеотдайност посрещате критични ситуации, вземате бързи решения и давате надежда в най-трудните моменти. Работата в спешната помощ изисква не само висока компетентност, но и огромна човечност, устойчивост и чувство за дълг. Независимо от трудностите, натоварването и отговорността, Вие продължавате да изпълнявате своята мисия с достойнство и отдаденост. Благодарение на Вашия труд хиляди хора получават шанс за живот, навременна помощ и подкрепа в най-критичните моменти. Изразяваме своята признателност към всички Вас за ежедневните усилия, професионализма и саможертвата, с които служите на обществото. Пожелаваме Ви здраве, сили, увереност, професионално удовлетворение и повече уважение и подкрепа за Вашата изключително важна дейност, посочват в поздравителен адрес от Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.

Публикацията в медията можете да прочетете чрез бутона по-долу

OFFNews

На 27 май светът отбелязва Световния ден на Спешната медицина – ден, посветен на всички професионалисти, които ежедневно работят на първа линия в системата на спешната медицинска помощ. По този повод от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите отправиха послание на признателност към лекарите, лекарските асистенти, фелдшерите, медицинските сестри и всички специалисти, които денонощно се грижат за пациентите в критични ситуации.

От организацията подчертават, че именно лекарските асистенти и фелдшерите формират над половината от медицинските специалисти, работещи на терен в спешната помощ у нас. Те са основна част от мобилните екипи, които реагират на спешни повиквания в цялата страна и често са първите медицински лица, достигащи до пациента в най-критичните минути.

Според съсловната организация тяхната роля е особено важна в рамките на т.нар. „златен час“ – първите минути след инцидент или внезапно влошаване на здравословното състояние, когато навременната реакция може да бъде решаваща за живота на пациента. Именно тогава лекарските асистенти и фелдшерите започват животоспасяващи действия и стабилизират състоянието на пострадалите преди болничното лечение.

От съюза обръщат внимание, че в по-малките населени места и отдалечените райони тези специалисти често са единствените, които осигуряват медицинска помощ на място. Те поемат голяма част от дежурствата и поддържат реалното функциониране на филиалите на Центровете за спешна медицинска помощ. В спешните отделения на големите болници пък работят рамо до рамо с лекарите при първичния триаж и стабилизирането на пациентите.

Въпреки ключовата им роля в системата, от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите посочват, че трудът на тези специалисти продължава да бъде недостатъчно разпознаван както от обществото, така и на институционално ниво. По думите им те ежедневно работят при висок риск, огромно психическо натоварване, вербална и физическа агресия и сериозен недостиг на кадри.

Организацията акцентира и върху проблемите, свързани с ограничените възможности за професионално развитие, недостатъчното заплащане и липсата на достатъчна публична видимост на професията. Сред сериозните предизвикателства остава и задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната.

В обръщението си към колегите от спешната помощ от съюза заявяват: „Всеки ден Вие сте на първа линия в борбата за човешкия живот. С професионализъм, смелост и всеотдайност посрещате критични ситуации, вземате бързи решения и давате надежда в най-трудните моменти.“

От организацията подчертават още, че работата в Спешната медицина изисква не само висока професионална подготовка, но и изключителна устойчивост, човечност и чувство за дълг. „Благодарение на Вашия труд хиляди хора получават шанс за живот, навременна помощ и подкрепа в най-критичните моменти“, посочват още от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.

Публикацията в медията можете да прочетете чрез бутона по-долу

Рuls.bg

Медицинските специалисти за спешната помощ не са достатъчни, посочи за град като Враца, посочи Юлиана Цонова

Един от най-големите проблеми в сферата на спешността е категорията труд, защото не ни признават първа категория. Това коментира Юлиана Цонова, лекарски асистент в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Враца, в предаването „Бизнес Старт“ на Bloomberg TV Bulgaria.

„Искам първо да честитя празника (Световен ден на спешната медицина – бел. ред.) на всички колеги – лекари, фелдшери, лекарски асистенти, санитари, администрация и шофьори“, каза тя.

Юлиана Цонова обясни, че лекарските асистенти и фелдшерите във Враца по регистър са доста, но не всички работят. „В града има филиал на медицински университет със специалност „Лекарски асистент“, като бройката всяка година е запълнена“, уточни тя, но добави, че след това медицинските специалисти „отиват някъде другаде“.

По думите ѝ Враца е с население около 50 хил. души, като над 50% от спешната помощ се обслужва от лекарски асистенти и фелдшери. „Ние работим в три екипа, най-много четири, които се състоят от лекар и двама фелдшери или лекарски асистенти. Не само лекарските асистенти, но и лекарите във Враца не са достатъчни и сме принудени да изпълняваме лекарски повиквания“, обясни Цонова. Тя подчерта, че графикът е натоварен с дневни и нощни дежурства, а самата тя работи с общопрактикуващ лекар в Мездра, където има филиал на ЦСМП-Враца.

Лекарският асистент в Центъра за спешна медицинска помощ повдигна проблема за категорията труд, заради трудностите на професията. „Нашата работа често е свързана с изкачване на стълби, някои път носим сами пациентите“, даде пример Цонова. Тя се надява, че ще има оборудване, с което по-лесно да се транспортират пациентите. Но напомни, че и транспортната инфраструктура в Северозападна България „ни затруднява с дупките по пътищата и непрекъснато имаме притеснението, че линейката може да закъснее“.

„След десет години се виждам вероятно пак на същото място, но да се надявам при по-добри условия“, очаква Юлиана Цонова и изрази надежда, че това ще се промени с възможности за професионално развитие, с продължаващо обучение и най-вече с първа категория труд.

Публикацията в медията можете да прочетете чрез бутона по-долу

Investor.bg

„Вашата помощ е символ на надеждата в критични моменти, когато всяка минута има значение“. Това казва здравният министър Катя Ивкова в своя поздравителен адрес към спешните медици по повод 27 май - Световния ден на спешната медицинска помощ.

„На днешната дата цялото ни общество се прекланя пред силата, с която посрещате болката и трудностите, пред Вашия професионализъм и човечност. Защото зад всяка линейка, зад всяко спешно отделение и зад всеки спасен пациент стои някой от Вас – човек, превърнал спасяването на живот в лична мисия“, отбелязва в обръщението си министърът на здравеопазването.

„За мен ще бъде чест да намерим заедно верния път, по който да утвърдим авторитета на Вашите професии и да повишим мотивацията Ви да се реализирате в страната“, завършва министър Ивкова.

Поздравление към работещите в спешната помощ отправят и от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), като при това припомнят за проблемите на съсловието:

„Днес, въпреки че лекарските асистенти и фелдшерите са сред основните двигатели на спешната помощ в България, техният труд все още остава недостатъчно разпознат и оценен както от обществото, така и на институционално ниво. Те ежедневно поемат тежки дежурства в условия на висок риск, огромно психическо натоварване, вербална и физическа агресия и постоянен недостиг на кадри. Лекарските асистенти продължават да се сблъскват с ограничени възможности за професионално развитие, незадоволително заплащане и недостатъчна публична видимост. Сериозен и неразрешен проблем остава задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната“, посочват от БСЛАФ.

„Работата в спешната помощ изисква не само висока компетентност, но и огромна човечност, устойчивост и чувство за дълг. Независимо от трудностите, натоварването и отговорността, Вие продължавате да изпълнявате своята мисия с достойнство и отдаденост.

Благодарение на Вашия труд хиляди хора получават шанс за живот, навременна помощ и подкрепа в най-критичните моменти“, обръщат се от организацията към колегите си.

„Изразяваме своята признателност към всички Вас за ежедневните усилия, професионализма и саможертвата, с които служите на обществото.

Пожелаваме Ви здраве, сили, увереност, професионално удовлетворение и повече уважение и подкрепа за Вашата изключително важна дейност“, завършват поздравителния си адрес от БСЛАФ.

Поздравления към спешните медици отправят и от Българския лекарски съюз.

„Вашият труд е символ на надежда в най-критичните моменти – тогава, когато всяка секунда е безценна. Защото зад всяка линейка, зад всяко спешно отделение и зад всеки спасен пациент стои човек от спешната помощ – професионалист, превърнал опазването на човешкия живот в свое призвание и лична мисия“, отбелязват от БЛС.

„Спешната медицина остава едно от най-натоварените и отговорни направления в здравната система. Всеки Ваш работен ден е изпълнен с огромно физическо и психическо натоварване, работа в условия на постоянен стрес и необходимост от съдбоносни решения, взети за секунди.

Вашата всеотдайност, професионализъм и човечност заслужават не само признание и уважение, но и дълбока благодарност.

Благодарим Ви за неуморния денонощен труд, за силата на духа и за отдадеността, с която ежедневно се грижите за пациентите“, завършва приветствието от съсловната организация на лекарите.

Публикацията в медията можете да прочетете чрез бутона по-долу

Zdrave.net

Александър Александров завършва през 1986 г. Института за подготовка на медицински кадри „Д-р Върбан Генчев“, гр. Велико Търново със специалност „Фелдшер“, а през 2004 г. придобива образователно квалификационна степен „Професионален бакалавър“ в Медицински университет – София.

От 1986 г. до момента Александър Александров работи като фелдшер. Близо 40-годишният му професионален път е преминал през почти всички сфери на здравеопазването, в които работят фелдшерите. Практикувал е в Бърза и неотложна медицинска помощ - гр. Трън, във фелдшерски здравни участъци в страната, в болниците в гр. Радомир и гр. Бобов дол, в медицинските кабинети на Завод „Струма“ – Перник и на въгледобивна мина с. Житуша. 11 години е практикувал професията в минно-спасителна служба към мини – Бобовдол. Бил е фелдшер в системата на училищното здравеопазване, както и в СБАЛЛС и медицински център към ГДИН на Министерството на правосъдието.

През почти целия си професионален път Александър Александров е работил активно за защитата, утвърждаването, а по-късно и възстановяването на професията „Фелдшер“ под името „Лекарски асистент“. Организатор и водач е на протести на фелдшерите и лекарските асистенти в защита на професията и в името на по-добро здравеопазване в България.

От 1989 г. е член на Съюза на медицинските фелдшери (СМФБ) в България и председател на Координационен съвет на СМФБ в гр. Перник. Инициатор, създател, съосновател и председател е на Сдружението на медицинските фелдшери, бакалаври по медицина в България (СМФБМБ), регистрирано през 2007 година. Александър Александров е сред създателите на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, като през 2020 г. е избран за негов председател.

Инициатор е на редица нормативни промени, довели до създаването през 2011 г. на професията „Лекарски асистент“ (като наследник на закритата за обучение професия „Фелдшер“) и стартирането на университетско обучение за лекарски асистенти през 2014 г., както и за отделянето и създаването на самостоятелна и независима професионално-съсловна организация на фелдшерите и на лекарските асистенти на 1 май 2024 година.

През 2024 г. е избран за председател на УС на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.

Разговаряме с него по повод днешния Световен ден на спешната медицинска помощ.

Г-н Александров, честит празник! С какво чувство посрещате днешния празник на Спешната медицинска помощ?

Този празник е повод за отдаване на признание към всички, практикуващи в Спешна помощ – лекари, лекарски асистенти, фелдшери, медицински сестри и всички останали медицински специалисти. Именно това са хората, които са на първа линия в здравеопазването и за които се сещаме винаги, когато имаме нужда от помощ.

Като председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  искам да поздравя всички наши членове – лекарски асистенти и фелдшери, с празника и да им пожелая успехи и търпение в тяхната дейност. Разбира се, най-вече те и семействата им да са здрави.

Казвате, че лекарските асистенти и фелдшерите са на първа линия в здравеопазването. Каква е тяхната роля в Спешната помощ?

Лекарските асистенти и фелдшерите са гръбнакът на Спешната медицина, защото те са около 55-60% от работещите в Спешна помощ в България. Не само в ЦСМП, но и в отделенията по Спешна медицина на болниците.

Нашата система на Спешна помощ е така устроена, че самият триаж – сортирането на случаите като спешни, неотложни  и неспешни, се прави на място – или в жилището на пациента, или на мястото на инцидента, където лекарските асистенти и фелдшерите веднага оказват първична медицинска помощ. В западните страни са внедрени други специалисти – парамедици, чиято дейност е да стабилизират и да транспортират пациента до Спешното отделение, където той получава медицинска помощ. Смятам, че това забавя по някакъв начин експертната медицинска дейност и нашият вариант на Спешна медицина е много по-добър. Проблемът е, че кадрите са малко в момента.

От 7-8 години ние обучаваме лекарски асистенти в седем университета в България. За съжаление, бройката на завършилите не е достатъчна, за да може да се попълва системата рационално, така че и в тази насока трябва да се погледне от страна на управляващите.

Колко са общо членовете на Съюза?

Около 2500 са общо лекарските асистенти и фелдшерите в страната. Повечето от тях, работещи Спешна медицина, са в предпенсионна и пенсионна възраст. Това не е много добре, защото новозавършилите лекарски асистенти са в доста по-ограничено количество в спешността. Има и една възрастова дупка - при нас липсват хора от 35 до 55-годишна възраст. Така че управляващите трябва да вземат адекватно решение по този въпрос по най-бързия начин. Според нас, най-добрият вариант е да се увеличи сериозно приемът на лекарски асистенти в медицинските университети в България, още повече, че професията е доста популярна и се харесва от младите хора. Има желаещи млади хора за обучение, интересуват се от тази професия, стига самата професия да бъде интегрирана по правилния начин в българското здравеопазване.

Настояваме броят на приетите студенти в специалност „лекарски асистент“ да бъде увеличен двойно, за да се запълнят празнотите, които ще се получават в бъдеще заради пенсиониращите се колеги. Ние сме поставили въпроса и пред Министерство на здравеопазването, с което сега имаме добри взаимоотношения и комуникираме добре.

За да стане професията истински привлекателна, е нужно да има и адекватно кариерно развитие, добро заплащане и добри условия на труд.

Какво се промени за лекарските асистенти от момента, в който станахте самостоятелна съсловна организация?

Промениха се много неща. Първо, лекарските асистенти и фелдшерите вече имат свое официално представителство в държавните институции, в Министерство на здравеопазването, в Народно събрание, пред обществеността и на форуми, касаещи здравеопазването. Промени се това, че те имат възможност да се обучават, да се повишава квалификацията им като професионалисти. Работим активно и сме в процес на подписване на  договори с университети и с лечебни заведения за продължаващо обучение. Лекарските асистенти вече имат право да изписват медикаменти с електронни рецепти, което също е наше дело.

Ние обаче все още сме млада организация, на две години, и трябва да наваксваме доста сериозно пропуснатите години, за да настигнем другите съсловия.

Има ли разлика между професията на фелдшера и професията на лекарския асистент?

Фелдшерите се ползват с правата на лекарски асистенти. Но има допуснати някои нормативни пропуски от досегашните управляващи, не са променени доста наредби, които като подзаконови нормативни актове уреждат самата професия „лекарски асистент“. В този смисъл има леки разминавания в двете професии, чисто формално, но като цяло фелдшерите са лекарски асистенти.

Публикацията можете за прочетете и чрез бутона по-долу.

Zdrave.net

Председателят на БСЛАФ е категоричен, че лекарските асистенти са гръбнакът на българската спешна помощ.

Недостиг на кадри е тотален във всички специалности, не само в нашата – и като лекари, и като лекарски асистенти, като медицински сестри. Това е резултат от една недалновидна политика на управляващите досега. Има сериозни пропуски в здравеопазването. Управляващите са длъжници не само на нашите професионалисти, но и на целия български народ, защото в края на краищата от здравеопазването зависи и националната сигурност на България.

Това заяви в интервю за БГНЕС председателят на УС на Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Александър Александров, предаде репортер на БГНЕС.

С председателя на БСЛАФ разговаряме по повод Международния ден на спешната медицина, който се отбелязва на 27 май, за състоянието на системата за спешна помощ в България и кои са най-сериозните предизвикателства пред екипите на първа линия.

„Трябва да отдадем дължимото на тези хора, защото те са първите, които се срещат с болния човек, с пострадалия човек. Те са искрицата надежда и първата помощ, която се дава на пострадалия човек", каза Александров, като се надява колегите му да имат търпението да изчакат постигането на адекватни решения от управляващите, за да може да се подобри спешната помощ в България.

Като професионална съсловна организация, той увери, че работят изцяло и категорично за правилното интегриране на лекарските асистенти в системата на спешната помощ. „Лекарските асистенти все още не са адекватно интегрирани със своите правомощия и със своята дейност в спешността, би могло да се разшири тяхната дейност, за да се улесни предоставянето на спешна помощ на населението в България", добави Александров.

Председателят на БСЛАФ изтъкна добрия диалог на този етап с новото ръководство на Министерство на здравеопазването (МЗ) за подобряване качеството на спешната медицинска помощ.

„Лекарските асистенти са повече от половината, които работят в спешността – това са около 50 – 60% от работещите в спешните центрове", отбеляза той и посочи, че те са гръбнакът на българската спешна помощ, която е устроена така, че в малките населени места и отдалечените райони чрез Филиалите на Спешна медицинска помощ (ФСМП) лекарските асистенти оказват и т.нар. неотложна медицинска помощ, обслужват и случаи, които са хронични.

Професионалистите оказват всякаква помощ и се отзовават на всякакви медицински проблеми, което би трябвало да се промени с ново законодателство или подзаконови нормативни уредби, за да може усилията на спешните медици да се съсредоточат само за спешни състояния, тъй като се получават ситуации, в които екипите не могат да реагират веднага при получаване на спешен адрес, защото са заети с друг случай. Това предизвиква и друг ефект – хората са недоволни, че спешните екипи не са отреагирали веднага и се стига до конфликти. „Тук е мястото на законодателя и на МЗ да вземат отношение и ние работим по този въпрос, за да могат да се диференцират неотложните от спешните състояния и лекарските екипи и фелдшерите да работят за това, за което са там, и спешните състояния да се обслужват качествено", допълни председателят на БСЛАФ.

Недостигът на кадри в системата е тотален, а управляващите са длъжници както на специалистите, така и на българския народ, категоричен е Александров. „Нашето значение като професия, като лекарски асистенти и фелдшери, които все още работят активно в системата на спешната медицинска помощ, е огромно, защото фелдшерите, на които наследници са лекарските асистенти, са вече в предпенсионна или пенсионна възраст, а пък лекарските асистенти са твърде млади – ние ги обучаваме 6 – 7 години, и са все още твърде малко на терен", обясни той и подчерта, че се получава един вакуум, който е резултат от недалновидни решения на правителствата, управлявали досега.

На въпроса какви са конкретните мерки, които трябва да предприеме държавата, за да задържи кадри и да привлича нови такива, председателят на БСЛАФ отговори, че има много сериозни пропуски в законодателството и трябва да има сериозно отношение от страна на държавата. Александров се надява, че с новия екип на здравното министерство ще имат един по-отворен и качествен диалог, защото тук става въпрос и за промени на наредби, които са в компетенциите на МЗ.

Категорията на труд е сред основните проблеми, както и заплащането на труда на лекарските асистенти и фелдшерите. „Това е изключително отговорен, тежък, натоварващ труд, който би трябвало да е или първа, или втора категория. В момента са трета категория като труд. Разбира се, това е свързано и със законодателна промяна, която се надяваме да се случи", каза още председателят на БСЛАФ и допълни, че възнагражденията следва да бъдат съобразени с компетенциите, квалификациите и отговорностите на лекарските асистенти.

По думите му трябва да се уреди и въпросът с храната, която им се полага, тъй като един купон в момента е 1 евро за 24 часа и определи това като подигравка с хората.

„Фелдшерите и лекарските асистенти са незаменими в системата на спешна помощ", категоричен е Александров и обърна внимание, че родната система по отношение на триажа е изключително добра и трябва да я поддържаме, но за това са нужни и кадри.

В 7 университета в страната се обучават лекарски асистенти, благодарение на съсловната организация и интересът към професията „лекарски асистент" е изключително голям. „Направили сме така, че във всички краища и по всички региони в България да могат да се обучават лекарски асистенти. Продължаваме и в насока повишаване на бройката на обучение, защото в момента общо взето във всеки университет на година завършват по 15 – 25 човека, които са крайно недостатъчни за спешната помощ и за здравеопазването в България", заяви председателят на БСЛАФ и поясни, че бройката за прием е ограничена.

Той отбеляза, че лекарски асистент е една изключително хуманна, високостойностна медицинска професия, която е в полза на обществото. „Ние не трябва да изпускаме момента и като държава, и като управляващи, и като политика да насърчаваме младите хора да се стремят към тази професия, защото здравеопазването и българите имат нужда от нея", призова Александров.

В заключение председателят на БСЛАФ пожела честит празник на всички, работещи в спешните центрове. „Честит празник на колегите лекарски асистенти, нека бъдат дръзновени, усмихнати и ведри, въпреки трудностите, защото те са ангелите в бели престилки или в екипите на спешната помощ, които пациентите виждат първи и надеждата е в тях", каза още той. | БГНЕС

Видеото можете да гледате чрез бутона по-долу.

БГНЕС