Категория: Медиите за нас

Целия материал в Clinica.bg можете да прочетете чрез бутона по-долу:

Clinica.bg

Спешните медици настояват за боди камери и санкции при неправомерно използване на спешните екипи

Само 30% от случаите, които Спешна помощ обслужва, са спешни. Отаналите 70 на сто са случаи извън функциите на спешните екипи. Това заяви в ефира на NOVA NEWS Галина Захариева, която е заместник-председател на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите. Тя коментира какви мерки са необходими за спешната помощ. Медиците настояват за боди камери, които да се използват като доказателство при посещение на рискови адреси. Те ще служат като превантивна мярка срещу агресията, посочи Захариева. По думите ѝ паник бутоните не вършат работа заради липсата на екипи на органите на реда в отдалечените населени места. Боди камерите поне донякъде биха могли да възпират агресията, допълни зам.-председателят на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите. Захариева каза още, че за първите девет месеца на изминалата година органите на реда са регистрирали 75 случая на агресия, но нерегистрираните са много повече. Освен боди камери, спешните медици предлагат и да се налагат санкции, когато екипите на Спешна помощ се използват неправомерно.

Целия разговор гледайте във видеото чрез бутона по-долу.

Nova News

В рамките на четири дни ставаме свидетели на второ нападение над фелдшер от Център за спешна медицинска помощ.

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите алармира, че насилието над медицински специалисти се е превърнало в тревожна тенденция, а липсата на адекватна защита на работещите в спешните центрове ги излага на постоянен риск. Насилието срещу медицински специалисти е заплаха както за личната им безопасност, така и за сигурността и здравето на пациентите, и цялото общество, посочват в своята позиция от БСЛАФ.

Пред Радио София заместник-председателят на УС на БСЛАСФ Галина Захариева сподели, че подобни инциденти се отразяват и психически на екипите.

"И в двата последни случаи, колегите са на над 70 години и за първи път им се случва някой да прояви физическа агресия, защото вербалната е всекидневие. След като бъдеш нападнат нещата се променят – човек вече не е сигурен на работно си място, губя вярата си в хората отсреща“, обясни Захариева.

По думите й, причината за нарастващата агресия са неуредените позиции в извънболничната помощ.

"Реално хората след официалното работно време няма къде да отидат и да потърсят медицинска помощ. Всичко се изсипва върху нашите колеги“, посочи Галина Захариева.

Тя добави, че екипите разполагат с паник бутони на таблетите си, но не винаги успяват да ги използват. Според Захариева, европейската практика сочи, че добър вариант би бил, ако екипите са снабдени с боди камери.

"Те не предотвратяват, но дисциплинират. Второ – има затруднение по отношение на доказателствата в последващите досъдебни производства, тъй като нашият колега обикновено е сам, дори шофьорът е в линейката. Много е трудно след това да се съберат доказателства, за да може да се търси отговорност на насилниците“, каза Галина Захариева.

Тя изтъкна, че е необходимо обучение на екипите за справяне в кризисни ситуации.

От Съюза призовават всички компетентни институции незабавно да се заемат с осигуряването на реално безопасни условия на труд в спешните центрове в страната.

"За пореден път насочваме вниманието на Министерството на здравеопазването към проблема. Очакваме и настояваме за ефективни мерки за превенция и нулева толерантност към агресията срещу наши колеги", посочват от БСЛАФ.

Подробности можете да чуете в интервюто на Мария Илиева с Галина Захариева.

Новината и интервюто на БНР можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БНР

От Съюза на лекарските асистенти поискаха спешните екипи да бъдат оборудвани с бодикамери и паник-бутони

Агресия срещу медици. Само за седем дни във Великотърновско са регистрирани три физически посегателства над фелдшери от спешните центрове в Горна Оряховица, Павликени и Полски Тръмбеш. След посегателствата от Съюза на лекарските асистенти поискаха спешните екипи да бъдат оборудвани с бодикамери и индивидуални паник-бутони.

Захари Зинев е фелдшер от над 40 години. В последните 13 работи във филиала на Спешна помощ в Полски Тръмбеш. В ранните часове на 18 януари се отзовал на сигнал за пострадал след сбиване в заведение. Мъжът бил с аркада на лицето. Медикът го поканил в спешния център. Докато се подготвял да обработи раната, пациентът започнал да се държи арогантно.

Захари Зинев, фелдшер във ФСМП - Полски Тръмбеш: "Чиче, пич, сега какво ще ме правиш, какво имаш, какво нямаш… И аз му казах: дръжте се малко по-културно. Ако така сте се държали в бара - значи не случайно са ви ударили. И той скочи от стола, дойде до масичката, където приготвях нещата и ми нанесе два удара в тила. След това настаних го да легне на кушетката, обработих му раната, залепих я."

31-годишният мъж е задържан за 24 часа. А фелдшерът обмисля дали да напусне.

Захари Зинев, фелдшер във ФСМП - Полски Тръмбеш: "В първия момент си казвам: аз какво правя тук, за какво съм тук. Добре де, ама като мине време, като се позамислиш си казваш: абе, все пак тези хора имат нужда и от мен."

Във филиала в Полски Тръмбеш работят общо четирима фелдшери и един лекар. Те обслужват общо 13 населени места. В системата на Спешна помощ работят около 1400 фелдшери. Повечето от тях са в предпенсионна и пенсионна възраст. Вербалната агресия е ежедневие за екипите в цялата страна, твърдят от Съюза на лекарските асистенти.

Галина Захариева, зам.-председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите: "Нямаме добре развита извънболнична помощ и всички тези пациенти, които извън работно време няма къде да отидат, отиват в спешна помощ и там се ражда всъщност напрежението."

За първите 9 месеца на миналата година са регистрирани 75 физически посегателства над медици. От съюза на лекарските асистенти искат спешните екипи да бъдат оборудвани индивидуални паник-бутони и бодикамери, които да включват на по-рисковите адреси.

Галина Захариева: "Когато знаят, че ги снимат и че ще има доказателство, мисля че това ще има възпиращ ефект."

От Министерството на здравеопазването казват, че въвеждането на индивидуални паник-бутони е обсъждано със служителите на спешна помощ. Част от тях се притеснявали, че може да ги задействат неволно. А използването на бодикамери е мярка, която трябва да бъде подложена на широк обществен и експертен дебат, предвид чувствителните ситуации и обработването на лични и здравни данни на пациентите, казват още от Здравното министерство.

Новината и репортажът на БНТ можете да гледате чрез бутона по-долу.

БНТ

В напрегнати моменти, когато здравето ни е поставено на изпитание, присъствието на подготвен, човечен и отдаден медицински специалист е от жизненоважно значение. Днес искаме да изразим нашата най-искрена и дълбока благодарност към един такъв професионалист – фелдшер Нина Делисъбева от ФСМП – гр. Елена.

В началото на м. ноември се наложи да извикамемедицинска помощ в отдалеченото село Дрентаза нашия близък Димитър Драганов на 89 г, който внезапно се почувства зле и беше със силни болки. Линейката на Спешна помощ пристигна много бързо. Бяхме силно впечатлени от бързата и адекватна реакция на г-жа Делисъбева. Още от момента на пристигането си, тя внесе спокойствие и увереност в една иначе тревожна обстановка.

• Бърза преценка: Фелдшер Делисъбевадемонстрира отлична клинична преценка, като незабавно предприе необходимите стабилизиращи мерки.
• Умела работа: Всяко нейно действие беше прецизно, професионално и целенасочено, което говори за задълбочени знания и богат опит. Тя веднага разпозна симптомите на възпаление на жлъчния мехур.
• Ясна комуникация: Фелдшер Делисъбева ни информира за състоянието на нашия близък и обясни всяка стъпка от лечението по разбираем и успокояващ начин.

Отвъд безспорните професионални умения, това, което наистина ни трогна и което искаме да подчертаем, е изключителното човешко отношение на фелдшер Делисъбева. „В медицината, освен лекарствата и апаратурата, най-мощното лечебно средство е доброто отношение и грижата.“

В нашия случай, фелдшер Делисъбева не просто изпълни служебния си дълг, но и ни даде емоционална подкрепа. С топли думи и успокояващо присъствие, тя успя да намали стреса както на нашия съпруг и баща, така и на нас, близките. Този подход показа, че за нея всеки пациент е човек, а не просто поредният случай.

В лицето на фелдшер Делисъбева виждаме еталон за посветеност и професионализъм в здравната система. Нейната работа е ежедневно доказателство, че спешната помощ не е просто услуга, а призвание, изпълнено с отговорност и човешка грижа.

Благодарим Ви, г-жо Делисъбева, че сте там за нас в най-трудните моменти! Желаем Ви здраве, сили и още много успехи във Вашата благородна мисия.

Лечението завърши с направена спешна операция за отстраняване на спукан жлъчен мехур в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“. Благодарим на екипа на д-р Стойнов от Хирургично отделение, който извърши безупречно тази интервенция и нашият съпруг и баща е вече здрав сред семейството и близките!

С уважение и огромна признателност,

Семейство Драганови, с. Дрента, общ. Елена

Цялата публикация можете да достъпите чрез бутона по-долу.

Янтра Днес

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Clinica.bg

Агресията не е само срещу медиците. За съжаление, тя се наложи като модел на поведение и култура. Няма как да изолираме лекарските кабинети от останалата част на обществото. Това каза пред БГНЕС зам.-председателят на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (УС на БСЛАФ) Галина Захариева.

„Агресията е повсеместна – и вербална, и физическа, и може би чувството за безнаказаност увеличава, вместо да намалява агресията в обществото. За съжаление медиците, които работят в спешната помощ и са на първа линия, се сблъскват с едни от най-неприятните проявления на агресията в обществото.

Когато човек е в спешно състояние, той не е и много адекватен. Всеки реагира различно. Но така или иначе това е част от ежедневието ни и ние трябва да се приспособяваме, нямаме друг избор“, добави Захариева.

Тя обясни, че това отношение отблъсква хората от професията.

„За да се подобри ситуация се изискват реформи в много сектори на обществения живот, необходимо е сериозно държавническо мислене и чувството за безнаказаност не трябва да прогресира. Но в частност апелираме към работодателите да вземат мерки за обезопасяване на работните места – чрез видеонаблюдение или жива охрана, тъй като работещите медици в спешните центрове в малките населени места, особено нощно време, са сами. А това от своя страна се дължи на липсата на кадри в системата – хората в екипите са сведени до минимум и се работи трудно. Когато човек работи сам и рискът е голям. По принцип медицинската професия е рискова професия. Но поне да се сложи видеонаблюдение, за да се чувстват малко от малко защитени. Това действа дисциплиниращо и работи“, каза Захариева.

По думите й кадровата криза в системата ражда не много гладки отношения медицински специалист – пациент. „Повечето колеги са преуморени, не са много търпеливи, както би трябвало да бъде, но в такива условия сме поставени всички – и пациенти, и работещи. Трудно е за всички“, каза още Захариева.

В отговор на въпрос как би окуражила медиците, Захариева каза, че не трябва да се отказват, защото това е една хубава хуманна професия. „Ние знаем, че лекарската професия носи риск. Познаваме условията, при които се работи, но силно се надявам държавниците да разберат и да вземат съответните решения, така че да се подобрят условията в системата за работа, което би повишило и качеството на медицинската услуга. Необходими са сериозни реформи в здравеопазването, защото при тези условия на труд не е добре нито за работещите, нито за пациентите“, каза тя.

Публикацията в Zdrave.net можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Zdrave.net

Случаите на агресия отблъскват от лекарската професия и най-вече от работата в спешното. Необходимо е сериозно държавническо мислене, чувството за безнаказаност не трябва да прогресира.

Агресията не е само към българските медици. Агресията се наложи като модел на поведение и култура в последно време. Това изисква сериозно държавническо мислене в много сектори.

Това заяви в интервю за БГНЕС заместник-председателят на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (УС на БСЛАФ) Галина Захариева.

Агресията към медиците в България не е прецедент, а сериозен проблем, който съществува от години у нас. Само преди седмица станахме свидетели на пореден случай на агресия, когато пиян мъж нападна дежурния фелдшер във Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) в сградата на МБАЛ – Берковица.

За това какво е нужно да се случи, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще, как си обяснява тази агресия към българските медици и защо се проявява тя, БГНЕС разговаря със заместник-председателя на БСЛАФ Захариева.

„Няма как да изолираме лекарския кабинет от останалата част от обществото“, каза тя и отбеляза, че агресията е повсеместна – и вербална, и физическа, и може би чувството за безнаказаност се увеличава, вместо да намалява агресията в обществото.

Случаите на агресия отблъскват от лекарската професия и най-вече от работата в спешното.

По думите ѝ медиците, които работят в спешната помощ и са на първа линия, се сблъскват с едно от най-неприятните проявления на агресията в обществото.

„Когато човек е в спешно състояние, той не е и много адекватен. Всеки реагира различно. Но така или иначе това е част от ежедневието ни и ние трябва да се приспособяваме, нямаме друг избор“, добави Захариева.

На въпроса как се отразява целият този стрес върху медиците и има ли страх у тях на работното им място, тя отговори, че не е въпрос на страх, по-скоро е неприятно и отблъсква хората от професията.

„Това е една от причините някои от тях да не искат да работят на тези работни места“, допълни заместник-председателят на БСЛАФ.

Необходимо е сериозно държавническо мислене, чувството за безнаказаност не трябва да прогресира.

За да се предотврати тази агресия и за да има трайно подобряване на ситуацията се изискват реформи в много сектори на обществения живот, смята Захариева.

В частност тя апелира работодателите да вземат мерки за обезопасяване на работните места – чрез видеонаблюдение или жива охрана, тъй като работещите медици в спешните центрове в малките населени места, особено нощно време, са сами. А това от своя страна се дължи на липсата на кадри в системата – хората в екипите са сведени до минимум и се работи трудно.

„На смяна е един човек, който работи сам и рискът е голям. По принцип медицинската професия е рискова професия. Но поне да се сложи видеонаблюдение, за да се чувстват малко от малко защитени“, призова Захариева, като обясни, че това действа дисциплиниращо и е доказано, че работи, тъй като когато пациентът знае, че има видеонаблюдение и реагира по друг начин на ситуацията.

Не можем да разчитаме единствено и само на апели и на съвестта на пациентите – такова е състоянието на обществото като цяло, допълни заместник-председателят на БСЛАФ.

Наказанието е крайният етап, смята Захариева. Тя обърна внимание, че в медиите редовно има новини за агресия още в детска възраст.

„Аз затова казвам, че агресията се наложи като модел на поведение, което изисква сериозно държавническо мислене в много сектори – и в образование, и в правосъдие“, каза още заместник-председателят на БСЛАФ и призова медиите да обърнат повече внимание на превенцията на агресията и възпитанието на младото поколение.

Захариева отправи призив към обществото и към управляващите: „Пазете си здравните специалисти, защото бях тях няма как. Агресията към тях няма да подобри нещата. Ние сме наясно, че кадровата криза в системата ражда едни не много гладки отношения медицински специалист – пациент. Повечето колеги са преуморени, не са много търпеливи, както би трябвало да бъде, но в такива условия сме поставени всички – и пациенти, и работещи. Трудно е за всички“.

Попитана какво би казала, за да окуражи медиците, тя ги призова да не се отказват, защото това е една хубава хуманна професия. „Ние знаем, че тя носи риск. Познаваме условията, при които се работи, но силно се надявам държавниците да разберат и да вземат съответните решения, така че да се подобрят условията в системата за работа, което би повишило и качеството на медицинската услуга“, заяви Захариева и отново подчерта, че са необходими сериозни реформи в здравеопазването, защото при тези условия на труд не е добре нито за работещите, нито за пациентите.

В заключение тя добави, че силно се надява обществото ни да тръгне в една по-позитивна посока и да смени модела на поведение, защото сами виждаме, че това не води до нищо добро за никого. | БГНЕС

Публикацията и видеото в БГНЕС можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БГНЕС

Меморандум за сътрудничество подписаха в Националния пресклуб на БТА Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) и Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Екатерина“. Под документа подписи поставиха изпълнителният директор на лечебното заведение проф. д-р Димитър Петков д.м.н. и председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров.

С меморандума двете страни заявяват своето желание да изградят устойчива рамка на партньорство и сътрудничество, насочена към развитието на човешките ресурси в здравеопазването, насърчаването на следдипломното и продължаващото обучение, прилагането на добри медицински практики, както и реализирането на съвместни инициативи в полза на пациентите и обществото.

Идеята е да съумеем да се възползваме от нашето сътрудничество при управлението на човешкия ресурс, обясни Димитър Димитров, началник на отдел „Административно обслужване и връзки с обществеността“ при УМБАЛ „Св. Екатерина“. След направен анализ в „Св. Екатерина“ са установили, че биха могли да привнесат нещо ново при организирането, администрирането на човешкия ресурс в полза на пациентите. В същото време тенденцията в развитието на кадрите в здравеопазването е притеснителна, опитваме се да съумеем заедно да се справим, добави Димитров.

Не просто подписваме един документ, но поставяме здрава основа на едно дългосрочно партньорство, което ще бъде насочено към развитие на човешките ресурси в медицината, насърчаване на следдипломното и продължаващото образование, както и към прилагането на добрите медицински практики в ежедневието, коментира проф. д-р Димитър Петков. Той припомни, че един от основните проблеми е недостигът на квалифициран медицински персонал, затова от болницата заявяват ясната си воля за запълване на този дефицит чрез обучение на нови кадри.

В „Св. Екатерина“ има три учебни зали, месечно, за да не се нарушава балансът на работата на болницата, могат да бъдат обучавани между пет-10 души. В момента болницата има остра нужда от перфузионисти (хора, които се грижат за машината сърце-бял дроб по време на кардиоперация), подчерта изпълнителният директор.

Александър Александров, председател на БСЛАФ, каза, че с подписването на този документ амбицията на съсловната организация е в българските учебни заведения да започнат да се обучават повече такива кадри, за да има ресурс, с който да се подпомогне българското здравеопазване. Показваме, че когато заинтересованите страни работят в една посока, във взаимен интерес и в интерес на пациентите, нещата се получават, каза Александров. Лекарските асистенти в момента се обучават в седем университета в България и могат да вземат участие във всички направления на здравеопазването у нас, допълни председателят. Категорични сме, че обединени заедно и зачитащи мястото, квалификацията, отговорността на всеки медицински професионалист, бихме могли да направим така, че да решим бързо проблема с кадровия дефицит, от което печеливш е българският пациент, каза Александров.

Публикацията и видеото на БТА можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БТА

Лекарските асистенти и фелдшерите са добре познати, но предимно в Спешната и извънболничната помощ и няма традиции професията да се практикува в лечебни заведения за болнична помощ. Интерес за такова сътрудничество обаче има и от двете страни – както от нашите колеги, така и от болниците. Това каза зам.- председателят на УС на БСЛАФ Галина Захариева на пресконференция днес.

„Направихме анализ на професията в световен мащаб и се видя, че в други държави лекарските асистенти са много добре позиционирани във всички структури на лечебните заведения. Нашата професия е мултифункционална и можем да се позиционираме навсякъде“, допълни Захариева.

По време на пресконференцията беше подписан меморандум за сътрудничество между изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Екатерина” проф. д-р Димитър Петков и председателя на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров.

С меморандума двете страни заявиха желание да изградят устойчива рамка на партньорство и сътрудничество, насочена към развитието на човешките ресурси в здравеопазването, насърчаването на следдипломното и продължаващото обучение, прилагането на добри медицински практики, както и реализирането на съвместни инициативи в полза на пациентите и обществото.

След направен анализ в УМБАЛ „Св. Екатерина“ е установено, че лекарските асистенти биха могли да помогнат при организирането, администрирането на човешкия ресурс в полза на пациентите.

„Не просто подписваме един документ, но поставяме здрава основа на едно дългосрочно партньорство, което ще бъде насочено към развитие на човешките ресурси в медицината, насърчаване на следдипломното и продължаващото образование, както и към прилагането на добрите медицински практики в ежедневието“, коментира проф. Димитър Петков. Той припомни, че един от основните проблеми е недостигът на квалифициран медицински персонал, затова от болницата заявяват ясната си воля за запълване на този дефицит чрез обучение на нови кадри.

В УМБАЛ „Св. Екатерина“ има три учебни зали, месечно, за да не се нарушава балансът на работата на болницата, могат да бъдат обучавани между 5-10 души. „В момента болницата има остра нужда от перфузионисти (хора, които се грижат за машината сърце-бял дроб по време на кардиооперация)“, подчерта проф. Петков.

Председателят на БСЛАФ Александър Александров каза, че с подписването на този документ амбицията на съсловната организация е в българските учебни заведения да започнат да се обучават повече лекарски асистенти, за да има ресурс, с който да се подпомогне българското здравеопазване. „Показваме, че когато заинтересованите страни работят в една посока, във взаимен интерес и в интерес на пациентите, нещата се получават“, каза Александров.

Той допълни, че в момента лекарските асистенти се обучават в 7 университета в България и могат да вземат участие във всички направления на здравеопазването у нас.

Публикацията в Zdrave.net можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Zdrave.net