Категория: Медиите за нас

Публикацията в Clinica.bg можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Clinica.bg

Юлиана Цонова, лекарски асистент в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Враца, „Бизнес Старт“, 27.05.2026 г.

В град като Враца с население около 50 хиляди души над 50% от спешността се обслужва от лекарски асистенти и фелдшери, които по регистър са доста, но не всички работят в спешната помощ. Не само лекарските асистенти, но и лекарите във Враца не са достатъчни и сме принудени да изпълняваме лекарски повиквания. Един от най-големите проблеми в сферата на спешността е категорията труд, като ние нямаме първа такава. Това коментира лекарският асистент в Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) – Враца Юлиана Цонова в предаването „Бизнес Старт“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Искам първо да честитя празника (Световен ден на спешната медицина – бел. ред.) на всички колеги – лекари, фелдшери, лекарски асистенти, санитари, администрация и шофьори.

В град като Враца с население около 50 хиляди души над 50% от спешната помощ се обслужва от лекарски асистенти и фелдшери. Ние работим в 3 екипа, най-много 4, които се състоят от лекар и двама фелдшери или лекарски асистенти.

Лекарските асистенти и фелдшерите във Враца по регистър са доста, но не всички работят. В града има филиал на медицински университет със специалност „Лекарски асистент“, като бройката всяка година е запълнена, но след това отиват някъде другаде.

„Не само лекарските асистенти, но и лекарите във Враца не са достатъчни и сме принудени да изпълняваме лекарски повиквания.“

Стресът лично аз го разсейвам чрез посещения на концерти, включително на Iron Maiden снощи в София, споделя Цонова.

Графикът е натоварен – дневни, нощни дежурства. Аз конкретно работа с общопрактикуващ лекар, който е в Мездра, която е филиал на ЦСМП-Враца.

Материала в Bloombergtv.bg можете да прочетете и чрез бутона по-долу.

Bloomberg TV Bulgaria

На 27 май отбелязваме Световния ден на спешната медицинска помощ. Това е ден, в който цялото общество и медицинската общност изразяват своята признателност към лекарите, медицинските сестри, парамедиците и шофьорите на линейки, които всекидневно водят битка за човешкия живот. Те са онези, които посрещат страданието първи, поемат най-тежките случаи и взимат критични, животоспасяващи решения за броени секунди.

Всяка година кампаниите на Европейската асоциация по спешна медицина (EUSEM) по повод 27 май имат за цел да се фокусира вниманието на институциите върху нуждата от добре структурирани, ресурсно обезпечени и сигурни системи за спешна помощ. Защото компетентността и безопасността на медиците са пряко свързани с качеството на грижата за пациентите.

Началото на празника е поставено през 2018 г. по инициатива на EUSEM. Датата не е избрана случайно – на 27 май 1994 г. в белгийския град Льовен се създава т.нар. „Клуб Льовен“. Това е експертна група от интензивни медици, които поставят концептуалните основи на специалността „Спешна медицина“ в Европа.

Повод за професионална гордост е фактът, че България е една от първите пет държави на Стария континент, която въвежда специализацията по спешна медицина като основна за лекари още през същата 1994 година, изпреварвайки редица западноевропейски здравни системи.

Макар и град Льовен да се намира в Белгия и белгийските интензивни медици (водени от проф. Херман Делуз) да са основните двигатели за създаването на клуба, поради тромави административни и федерални процедури самата Белгия признава специалността официално на национално ниво малко по-късно – през 1995 г.

Спешната медицина е много повече от медицинска специалност – тя е призвание, което изисква изключителна клинична подготовка, психическа устойчивост и безкомпромисен професионализъм. Днес спешните екипи у нас и по света работят под постоянен стрес, често в непредсказуема и високорискова среда. Те са изправени пред сериозни системни предизвикателства:

Кадрови дефицит и претоварване: Огромният обем от повиквания и пациенти, преминаващи през спешните отделения, води до физическо и емоционално изтощение.

Професионално прегаряне (Burnout): Спешните медици са сред най-засегнатите от синдрома на бърнаут поради ежедневния сблъсък с болката, смъртта и високото напрежение.

Безопасност на работното място: Зачестяващите случаи на агресия спрямо медицински екипи остават сериозен проблем, който изисква нетърпимост от страна на обществото и строги законови мерки.

По повод днешния празник, от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите посочват: „Въпреки че лекарските асистенти и фелдшерите са сред основните двигатели на спешната помощ в България, техният труд все още остава недостатъчно разпознат и оценен както от обществото, така и на институционално ниво. Лекарските асистенти продължават да се сблъскват с ограничени възможности за професионално развитие, незадоволително заплащане и недостатъчна публична видимост. Сериозен и неразрешен проблем остава задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната“. От съюза изразяват признателност към всички специалисти за ежедневните усилия, професионализма и саможертвата, с които служат на обществото.

Днес е денят, в който спираме за момент, за да благодарим. Зад всяка пусната сирена, зад всяка успешна реанимация и зад всяко тежко нощно дежурство стоят хора, които са посветили живота си на това да дават шанс за живот на другите.

Честит професионален празник на всички спешни медици! Благодарим ви за отдадеността, силата и надеждата, която носите!

Материала в Medicalnews.bg можете да прочетете и чрез бутона по-долу.

Medicalnews.bg

На 27 май отбелязваме Световния ден на спешната медицина – повод обществото да изрази своята дължима признателност към труда на всички работещи в системата за спешна медицинска помощ у нас – лекарите, лекарските асистенти, фелдшерите, медицинските сестри и всички останали кадри в спешната медицина!

В тази важна за българското здравеопазване област лекарските асистенти и фелдшерите съставляват над 50 процента от медицинските специалисти на терен и формират голяма част от мобилните спешни екипи, които денонощно реагират на спешни повиквания на територията на цялата страна. Нашите колеги са гръбнакът на екипите в Центровете за спешна медицинска помощ и техните филиали. Лекарските асистенти и фелдшерите най-често са първите медицински лица, които достигат до пациента в нужда, започват животоспасяващи действия и осигуряват спешна помощ в критичните минути преди болничното лечение – в рамките на т.нар. „златен час“.

В по-малките населени места и отдалечените райони лекарските асистенти и фелдшерите изнасят огромната част от дежурствата и често са единствените, които оказват медицинска помощ на място, като с денонощния си труд те поддържат реалното функциониране на филиалите на спешна медицинска помощ по места. В спешните приемни отделения на големите болници те подпомагат работата на лекарите и работят рамо до рамо с тях при първичния триаж и стабилизирането на пациентите.

Днес, въпреки че лекарските асистенти и фелдшерите са сред основните двигатели на спешната помощ в България, техният труд все още остава недостатъчно разпознат и оценен както от обществото, така и на институционално ниво. Те ежедневно поемат тежки дежурства в условия на висок риск, огромно психическо натоварване, вербална и физическа агресия и постоянен недостиг на кадри. Лекарските асистенти продължават да се сблъскват с ограничени възможности за професионално развитие, незадоволително заплащане и недостатъчна публична видимост. Сериозен и неразрешен проблем остава задържането на млади специалисти в центровете и филиалите за спешна медицинска помощ в страната.

Уважаеми колеги,

Всеки ден Вие сте на първа линия в борбата за човешкия живот. С професионализъм, смелост и всеотдайност посрещате критични ситуации, вземате бързи решения и давате надежда в най-трудните моменти.

Работата в спешната помощ изисква не само висока компетентност, но и огромна човечност, устойчивост и чувство за дълг. Независимо от трудностите, натоварването и отговорността, Вие продължавате да изпълнявате своята мисия с достойнство и отдаденост.

Благодарение на Вашия труд хиляди хора получават шанс за живот, навременна помощ и подкрепа в най-критичните моменти.

Изразяваме своята признателност към всички Вас за ежедневните усилия, професионализма и саможертвата, с които служите на обществото.

Пожелаваме Ви здраве, сили, увереност, професионално удовлетворение и повече уважение и подкрепа за Вашата изключително важна дейност.

Честит празник!

С уважение,

Управителен съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите

Публикацията в БТА можете да  прочетете  чрез бутона по-долу.

БТА

Здравеопазването в България трябва да бъде пренаписано, само козметични промени не са достатъчни. В страната ни има близо 400 болници, което е твърде голямо разхищение на ресурс. Ако имаме добре развита извънболнична помощ и не приемаме пациенти в болница за най-малкото нещо, можем да спестим много разходи и да ги насочим в правилната посока. Това мнение изрази Галина Захариева, заместник-председател на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите, в предаването „Светът е бизнес“ по Bloomberg TV Bulgaria с водещ Георги Куртев.

Захариева коментира, че ако беше министър на здравеопазването, би намалила драстично броя на болниците, би увеличила звената за спешна помощ и би променила статута ѝ, тъй като служителите са трета категория труд, а тези в останалите спешни звена в страната са първа или втора категория.

„Освен това е недопустимо линейка с пациент да обикаля няколко болници и навсякъде да отказват да го приемат. Когато пациент бъде докаран в болница, тя е длъжна да го поеме, да окаже помощ и след това евентуално да го пренасочи към друго лечебно заведение.“

Друг проблем е липсата на добре развити спешни отделения. В Благоевградска област, например, има само едно спешно отделение, отбеляза Захариева. Тя изтъкна също затруднения достъп до медицинска помощ в частта преди пристигането на пациента в болница, тъй като няма кой да дойде навреме и да изпрати болния в правилното лечебно заведение.

Според нея не е необходимо болници да бъдат затваряни, а да се превърнат в лечебни заведения за долекуване или продължително лечение, тъй като това също е сериозен проблем у нас.

„Пациентите се изписват на четвъртия или петия ден от болницата за активно лечение и остават сами у дома. Патронажни грижи липсват и всеки се спасява поединично, а цените на манипулациите вкъщи са непосилни за повечето хора.“

Нужни са много сериозни реформи в здравеопазването, така че пациентът да има усещането, че е обгрижен и че може да разчита на медицинска помощ, обобщи Захариева.

Лекарските асистенти могат да осигурят навременен достъп до медицинска помощ

Професията на фелдшерите, които днес се наричат лекарски асистенти, беше закрита със здравната реформа, но тя осигуряваше навременния достъп до медицинска помощ в отдалечените и малки населени места, изтъкна гостенката.

Според нея именно липсата на медицинска помощ е причината хора, които са напуснали селата и малките населени места, да не се връщат там, въпреки че имат желание. „Новият вариант на здравеопазване не мисли в тази посока или ако мисли, не се вземат никакви мерки“, категорична е тя.

„Здравеопазването у нас разчита единствено на общопрактикуващите лекари в малките населени места, които са недостатъчно и не могат да доставят грижата, която навремето се доставяше екипно.“

Липсват патронажни грижи, акушерки, медицински сестри, фелдшери, а джипи-тата обикновено работят сами или с ограничен екип, посочи Захариева. В миналото малките населени места, където не е рентабилно да има лекар, са били покривани от лекарските асистенти.

Сега липсите се поемат от служителите на Спешна помощ, което според събеседничката натоварва системата и тя не може да реагира адекватно, когато се наложи да се погрижи за наистина спешен пациент.

Лекарските асистенти в САЩ получават до 12 хил. долара месечно, у нас – до 2500 лв.

Фелдшердската професия в България има 150-годишна история и е най-добре развита в Европа, а фелдшерите у нас имат повече правомощия в сравнение с колегите им в други европейски страни, но законодателен текст ги ограничава да работят само в извънболничната и спешната помощ, каза Захариева. Ако се отвори пътят и към болниците, лекарските асистенти на практика могат да работят навсякъде, отбеляза тя.

В Европа професията е добре развита в Нидерландия и Германия, а в САЩ лекарските асистенти са най-бързо развиващата се медицинска професия поради кадровата криза.

„Политиците в Америка, които планират години напред, установиха, че лекарските асистенти са много добър бизнес модел, тъй като бързо се произвеждат и влизат веднага на терен. Те специализират като лекарите и работят в болниците.“

Лекарският асистент в САЩ е специалист, който покрива рутинните лекарски функции и освобождава лекаря да се занимава с високо специализираната си дейност, каза събеседничката. Що се отнася до заплащането на лекарските асистенти в САЩ и в България разминаването е колосално – отвъд Океана месечната заплата е от порядъка на 10 хил.-12 хил. долара, докато у нас тя е между 1800 и 2500 лв, добави тя.

Работещ ли е моделът на общопрактикуващите лекари у нас? Защо училищното здравеопазване е в упадък? Кои са добрите модели за професията на лекарските асистенти в Западна Европа?

Вижте целия коментар и видеото чрез бутона по-долу

Bloomberg TV България

Бебето се казва Матей, а раждането минало безпроблемно

Бременна жена от Монтана роди в линейка по пътя към болницата. Бебето проплакало, минути преди екипът да пристигне в лечебното заведение. Благодарение на бързата реакция на медиците, майката и новороденото са в добро състояние.

Малкият Матей се ражда в събота вечерта, минути след като майката се качва в линейката. „Докторът ми каза да се държа здраво, защото тръгваме към отделението. Аз отговорих, че няма да мога да издържа и вероятно ще родя в линейката”, разказва Мариана Маринова.

Така на път за болницата в Монтана се ражда Матей, който е с отлични мерки – 3.260 килограма и 53 сантиметра. „Изродихме бебето съвсем нормално. Раждането мина безпроблемно”, заяви фелдшерът Сашо Бънков.

За 34-годишния си стаж това не е първото раждане в линейка за фелдшера от Монтана. ”Мисля, че това ми е 13-ото подобно раждане”, посочи той.

Мариана разказва, че това е деветото ѝ дете и първото, родено в линейка. „Имам две момичета - Даниела и Рая, и седем момчета. Всички са живи и здрави. Благодаря на докторите, които ми погнаха, както и на сестрата“, изказа благодарности майката.

Целия  материал  и видеото можете да достъпите чрез бутона по-долу

NovaTV

Защо IT специалисти решават да станат лекарски асистенти

В България липсват 340 лекари в Спешната помощ, сочи анализът на Съюза на парамедиците. В София свободните места са 102, в Силистра липсата е в размер на 60 на сто, а в Монтана и Варна не достигат над 30 процента медици в Спешната помощ. Как този дефицит може да бъде преодолян и защо IT специалисти решават да станат лекарски асистенти. За този феномен разказва Благой Бекриев.

Както в цялата страна, така и в Спешната помощ на Панагюрище изпитват сериозни трудности при попълването на месечния график. От 12 лекарски щата са заети само половината. Нужни са още шестима лекари. Въпреки увеличеното възнаграждение, лекарите категорично отказват да работят в Спешната помощ. Причината е не само заплащането, свръхнатоварването, извънредния труд и агресията, с която често се сблъскват, но и тежките условия на труд и липсата на перспектива.

Дежурството на лекарския асистент Христо Иванов започва в 7 сутринта и приключва след 12 часа.

"Всички предполагаха, че ще стана IT специалист, тъй като съм завършил средно образование в Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ в Стара Загора, но за изненада на голяма част от приятели и семейството ми, избрах професията „лекарски асистент“. Избрах медицинската наука", разказва Христо Иванов.

Изборът не бил лесен и Христо признава, че дълго бил на кръстопът - дали да стане IT специалист и да получава пет пъти по-високо възнаграждение или лекарски асистент с непривлекателно заплащане, но с мисия за хората. Майка му се оказала неговото вдъхновение.

"Моята майка е медицинска сестра и през голямата част на моето детско израстване, аз съм бил по различни болници, докато тя е била на дежурства. Вкъщи винаги тази тематика е била на почит и може би това надделява. Не всичко е пари, както се казва. Колкото и банално да звучи това", казва младият мъж.

Христо Иванов става възпитаник на първия випуск на лекарските асистенти в Тракийския университет в Стара Загора и от 4 години е началник на филиала в ЦСМП в Панагюрище. С болка признава, че млади лекари не се задържат в системата. Затова на Христо и колегите му се налага да поемат извънредни дежурства.

"Заплатата на лекарския асистент или по-познато в обществото фелдшер е не повече от 1200 евро месечно, а за лекар около 1800 евро и за шофьор на линейка около 700 евро. Ваучерите ни за храна, които забележете са само едно евро за 12 часово дежурство, което е меко казано смешно. Каква храна можете да си купите с едно евро? Абсолютно никаква. До преди няколко години стигаха поне за една баничка или някакъв сандвич. Сега не стигат дори и за едно кафе. Ние съобщаваме на различните министерства, на различните правителства, но не се стига до никакъв краен положителен резултат. Обещават ни, но не се прави абсолютно нищо, за да има някакви положителни резултати и като цяло това е отчайващо в системата", казва Христо.

И като всеки млад лекар Спешната помощ не е единственото му работно място. "Колкото и жалко да звучи, за да съществува човек, да може да преживява, да отглежда и семейството си, трябва да работи минимум на две места, според мен, за да може да съществува", казва младият мъж.

Заради липсата на кадри - две линейки обслужват два града - Панагюрище и Стрелча и още 13 отдалечени села. "И ако се струпат 3 или 4 адреса едновременно се получава т.нар. закъснение, за което пациентите не проявяват разбиране в някой от случаите и се получава тази вербална агресия най-вече", споделя Христо.

Въпреки трудностите казва, че най-голямото удовлетворение от работата му е когато види усмивката на пациента. Случаят, който никога няма да забрави - 85-годишен мъж, открит почти в безсъзнание в дома му.

"В крайна сметка всичко завърши благополучно с щастлив край. Пациентът беше спасен. Възвърна се в Панагюрище и е жив и здрав. И за това през 2024 година целият екип получихме награда от Министерството на здравеопазването за спешен екип, който е действал изключително адекватно. Когато видиш един пациент излекуван, щастлив, удовлетворен и когато той каже благодаря, че ми помогнахте това топли много повече от месечното възнаграждение, колкото и да не е високо то", смята Христо.

За това на младите, които сега трябва да изберат своя професионален път препоръчва лекарската професия. А самият той освен да лекува хората, знае и как се гонят зли духове. Свободното си време посвещава на кукерските игри и участва в маскарадни фестивали.

Повече гледайте във видеото.

Целия  материал можете да прочетете чрез бутона по-долу

NovaTV