Категория: Медиите за нас

65% от завършващите медицински сестри не се вливат в българското здравеопазване

От съсловните организации на професионалистите по здравни грижи настояват за достойно възнаграждение

Три организации на професионалистите по здравни грижи подписаха Споразумение за общи действия за защита на професионалните им интереси.

Отворено писмо с исканията им ще бъде изпратено днес до председателя на Народното събрание, министър-председателя от служебния кабинет и Президента.

В него те настояват за работещи решения пред задълбочаваща се кадрова криза в здравеопазването.

Основните проблеми според Милка Василева, председател на БАПЗГ, Лиляна Петрова – председател на БАПФ и Александър Александров - Председател на БСЛАФ е липсата на диалог с институциите и чуваемост на проблемите им, вземане на решения за "развитие" на професиите им, без да са изслушани представители на съсловията ни, липсата на ясна и работеща формула за осмисляне на следдипломното обучение, липсата на комплексен подход за решаване на кадровата криза, включваща достойно заплащане и опазване на професионалния ни авторитет, тревожната тенденция за липса на здравна и фармацевтична грижа в проблемните региони.

35 хиляди са общо професионалистите по здравни грижи у нас - сред тях медицински сестри, лекарски асистенти, фелдшери.

От 55 хиляди медицински сестри през 1992 г. днес те са 22 820, като всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка от тях работи на 2 - 3 работни места, ако се наложи, ще водим война за нашите регулирани професии, каза Милка Василева по време на дискусията за "Защита на професиите и здравето на пациентите".

На срещата те настояха за единен стандарт колко професионалисти по здравни грижи трябва да работят в дадена Клиника или Отделение.

65% от завършващите медицински сестри не се вливат в българското здравеопазване - една част заминават да работят в чужбина, друга част работят не по специалността, а едва една малка част работят по нея, стана ясно на дискусията.

Огромен проблем е и невъзможността за следдипломно обучение на тези кадри, заради което и няма интерес от младите хора да се обучават в тези професии, поясни Александър Александров, председател на Български съюз на лекарските асистенти и фелдшери. Едва 1500 лв. е заплатата на лекарски асистент в Педиатрично отделение в голяма болница, даде за пример Александров.

По думите му от 7 години у нас в 6 университета се обучават лекарски асистенти, като от там се дипломират по 20 човека годишно, които са всъщност младите кадри в тази професия. Това са бившите фелдшери у нас, която специалност обаче е била закрита преди това и има луфт от 15 години, в които такива кадри не са се обучавали.

За момента общо в страната имаме 2000 лекарски асистенти, уточни Александър Александров.

Александров посочи още, че заедно с другите две съсловни организации ще отстояват правата на лекарските асистенти и на фелдшерите. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система и лекарските асистенти биха имали сериозно място в училищата.

4000 са помощник фармацевтите у нас, но за нашите проблеми също липсва конструктивен диалог с институциите, посочи Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите. Те настояват за възможност да консултират пациентите в аптеката, когато се купуват медикаменти без рецепта.

От съсловните организации на професионалистите по здравни грижи настояват за достойно възнаграждение, което да почива на въведени задължителни Правила за работа на професионалистите по здравни грижи, спазване на Националния етичен кодекс и Правила за добра медицинска практика.

За момента не е подписан и Колективният трудов договор за 2025 та година в сектор "Здравеопазване", а тези специалисти изобщо липсват в този КТД, стана ясно още на дискусията.

"Недоволството от ситуацията се усеща в гилдиите ни, като това води не само до напускане на опитни и дългогодишни кадри, но и до трайно намаляване на желаещи да се обучават и работят професиите ни. Законодателният вакуум, свързан с ролята на нашите професии в сектор здравеопазване, нанася вреди, за които ние от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българска асоциация на помощник-фармацевтите и Български съюз на лекарските асистенти и фелдшери не можем да останем равнодушни.

Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата. Обръщаме се към Вас с искане да проведем обща среща с Вас, на която да Ви представим конкретните проблеми на професиите ни, възможните решения и предложения за законодателни промени, съобразени с професионалния ни опит и добрите европейските практики за адекватното интегриране на професиите ни в здравеопазването, пишат до властите от трите организации.

Новината в БНР можете да прочете чрез бутона по-долу.

БНР

Половината от болниците в страната трябва да бъдат затворени, ако се спазят стандартите по здравни грижи, свързани с необходимите кадри.

Заради този проблем три от съсловните организации излязоха с отворено писмо до изпълнителната власт.

В него се настоява за спешни мерки при решаване на кадровата криза, като освен при медицинските сестри недостиг има и при лекарските асистенти. В момента в цялата страна те са над 2000 души, а на година завършват едва 150 души.

Иван Георгиев е един от малкото останали фелдшери в страната. Работи в Спешната помощ в Русе, където недостигът на кадри е все по-голям.

"Не сме достатъчно бройки, налага се да се взимат извънредни дежурства, за да се покриват екипите", заяви Иван Георгиев, медицински фелдшер в Спешна помощ-Русе.

Липса на кадри има и в болниците. А използването на лекарските асистенти се оказва неефикасно.

"Ако ви се отдаде случай може да се натъкнете на ситуация, в която една сестра да бъде сама дежурна и един лекар на двете отделения, както и един санитар на две отделения, което е абсурдно", коментира Татяна Атанасова, медицинска сестра.

"Един лекар анестезиолог може да обслужва пет, шест, десет зали, в които се прави операция, като за всеки пациент се грижи лекарски асистент. Тоест по този начин може да се интегрират и в българската система на здравеопазване и не само това. Те могат да се интегрират и в спешните отделения на самата болница", допълни Александър Александров, председател на БСЛАФ.

Те могат да бъдат използвани по-рационално и в училищата, където медицински кадри липсват. Вече четири години Десислава се сблъска с наредбата, която ограничава уменията ѝ като лекарски асистент.

"Дете с алергия, с остра алергична реакция, като започна с уртикария, а може да се стигне буквално до спешност за пет минути, която да завърши фатално. Аз, седейки с ампулата в джоба си, нямам право в кабинета си да извършвам манипулация, тъй като съм назначена като медицински специалист", заяви Десислава Ценова, лекарски асистент.

"Включително като директор съм преживял и смъртен случай в училище, така че - случват се. Има спешни ситуации. Налага се да има адекватна медицинска грижа, а не просто здравна грижа, както е в момента", коментира Данко Калапиш, директор на 107-о ОУ "Хан Крум".

Докато кризата с медицинските лица се задълбочава, всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст и работи на няколко места.

"В момента на един лекар отговаря нула цяло и деветдесет и пет медицински сестри. Ако това не се промени, в близките от три до пет години около 10 000 сестри ще отпаднат от системата, което означава, че няма кой да се грижи за пациентите", каза още Милка Василева, председател на БAПЗГ.

Според тревожната статистика в момента медицинските сестри у нас са вече близо 22 000 спрямо над 55 000 преди 30 години.

Новината и репортажа в БНТ можете да видите чрез бутона по-долу.

БНТ

Ръководствата на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БAПЗГ), на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) настояха в Националния пресклуб на БТА за регулация на професиите им, както и за спешни мерки за решаване на проблемите с кадровата криза. С тези обединяващи идеи трите организации подписаха споразумение, с което се обединяват в защита на професиите, които представляват и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и срещу дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза, каза Лиляна Петрова, председател на БАПФ.

Професионалистите по здравни грижи са 35 хиляди, посочи Милка Василева, председател на БАПЗГБ. По думите ѝ от тях медицинските сестри са 22 820 и в следващите няколко години една трета от сега работещите ще бъдат в пенсионна възраст. Българското здравеопазване е в колапс, а медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите спасяват системата, работейки на няколко места, допълни тя. От съсловната организация са изработили нормативните документи, имащи отношение към регулиране на професията на професионалистите по здравни грижи. Към момента правилата, по думите ѝ, не са ясни, и затова с двете организации ще водим не борба, а война за регулиране на професиите ни, за защитата им, за ясни правила, за възможност за работа по най-добрия възможен начин, добави Василева. Младите хора не са мотивирани да се обучават за медицински сестри, тъй като в много лечебни заведения стартовата заплата, указана в Колективния трудов договор, не е достигната. По думите ѝ около 65% от завършващите медицински сестри не остават в системата на здравеопазването.

Основните ни проблеми са свързани с липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите ни, вземането на решения за нас без изслушването ни, липса на ясна формула за следдипломно обучение, разрушаването на професионалния авторитет на професията ни, каза още Петрова. В такава среда няма как да очакваме да има желаещи да упражняват тези професии. По думите и решенията за тревожната тенденция за кадровата криза закъсняват. Има законодателен вакуум, свързан с ролята на професиите в здравеопазването, каза още Петрова.

Лекарските асистенти са наследници на фелдшерите, припомни Александър Александров - председател на БСЛАФ, посочи, че заедно с другите две съсловни организации ще отстояват правата на лекарските асистенти и на фелдшерите. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система, каза още той и посочи, че лекарските асистенти биха имали сериозно място в училищата.

Съсловните организации ще изпратят днес отворено писмо до президента, до премиера и до председателя на Народното събрание, в което настояват за среща с тях.

Новината в БТА  и видео репортаж от пресконференцията можете да видите чрез бутона по-долу.

БТА