Категория: Медиите за нас

Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10 март 2025 г. първата среща-дискусия за обсъждане на проблемите в приема и обучението на студенти по специалностите в направление „Здравни грижи“. Акцентира се и върху необходимостта от повишаване на престижа и привлекателността на професиите „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Помощник-фармацевт“, „Лекарски асистент“ и др. На срещата присъстваха членове на управителните съвети на Българската Асоциация на професионалистите по здравни грижи, на Българската Асоциация на помощник-фармацевтите и на Българския Съюз на лекарските асистенти и фелдшерите – Милка Василева, председател на БАПЗГ, Лиляна Петрова, председател на БАПФ, Александър Александров, председател на БСЛАФ, както и председателят на регионалната колегия на БАПЗГ Надя Димитрова и други. От страна на медицинските университети в срещата присъстваха или взеха участие онлайн членове на ръководствата и на факултетите по обществено здраве, както и членове на академичния състав на катедрите, които обучават студенти в направление „Здравни грижи“ – проф. Тодорка Костадинова, директор дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“, проф. Теодора Димитрова и проф. Силвия Борисова, декан и зам.-декан на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-Варна, проф. Соня Тончева, зам. директор на Филиал Шумен към МУ-Варна, проф. Мариела Камбурова и проф. Макрета Драганова, зам.-декани на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-Плевен, проф. Александрина Воденичарова, декан на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-София, доц. д-р Станислава Харизанова, зам.-декан по учебната дейност на Факултет „Обществено здраве“ и доц. Мария Божкова, директор на Медицински колеж при МУ-Пловдив.

Целта на срещата беше да се обсъдят всички проблеми, свързани с обучението, академичното развитие и професионалната реализация на професионалистите по здравни грижи, за да се обединят усилията на заинтересованите страни за намиране на работещи решения и повишаване на интереса на младите хора към тези специалности.

Пред участниците в срещата ректорът на МУ-Плевен проф. Добромир Димитров изложи хронологията на събитията, довела до ескалиране на напрежението в професионалната гилдия на здравните специалисти. Той ги увери, че на този етап няма да се намалява продължителността на обучението, тъй като ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години бакалавърско обучение на медицинските сестри. Той предложи да се работи в посока на актуализиране на Единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. В допълнение проф. Добромир Димитров подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност, както и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.

Милка Василева, председател на БАПЗГ, обобщи ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи: уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на стартова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат.

Лиляна Петрова, председател на БАПФ, представи няколко проблема, свързани с мотивацията и реализацията на помощник-фармацевтите в България, както и необходимостта от синхронизация на българското законодателство с европейските практики и международни стандарти.

Александър Александров, председател на БСЛАФ, от своя страна представи възможностите, които предоставя професията „Лекарски асистент“. Тези медицински специалисти диагностицират, лекуват общи заболявания и могат да изписват лекарства. Припомнено беше, че и в момента голяма част от работещите в спешната помощ са лекарски асистенти и фелдшери. Според БСЛАФ с по-активното интегриране на лекарските асистенти в системата на здравеопазването голяма част от проблемите с кадровата криза в извънболничната помощ могат да бъдат разрешени краткосрочно в рамките на няколко години. В тази връзка се обърна внимание на неотложната необходимост от увеличаване на броя на студентите по тази специалност, особено в Северна България. Представителите на БСЛАФ предложиха професията лекарски асистент също да стане защитена.

Участниците в срещата се обединиха около заключението, че съществуват две големи групи проблеми – първата група обединява проблемите в обучението, а втората – проблемите, свързани със задържането на здравните специалисти от работодателите в България. Те решиха в едномесечен срок да се сформира работна група, включваща представители от всяка от присъстващите съсловни организации, както и от Българския лекарски съюз, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университетските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група да излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти, така и към работодателите в системата на здравеопазването. Да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“. В комуникационно отношение да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на професионалистите по здравни грижи.

Прессъобщението на МУ-Плевен можете да прочетете на сайта на БТА (Официални актове и съобщения) чрез бутона по-долу.

БТА

Председателят на УС на БСЛАФ Александър Александров пред Стойчо Стойчев в съботно издание на „За здравето":

Моите колеги и членове на нашата съсловна организация могат успешно да изпълняват основни медицински дейности и да работят в непривлекателни за лекарите практики - в спешността, в отдалечени и труднодостъпни райони.

Това би решило големия проблем за достъпа до здравна помощ и съществуващите диспропорции.

Александров представи организацията и набеляза най-важните задачи пред нея.  Фелдшерите, които вече имат статут на лекарски асистенти, са обучени да работят както по спешни случаи, така и да осъществяват функциите на диагностика, лечение и профилактика.

Цялото участие можете да слушате чрез бутона по-долу.

БНР

Парамедици в готовност да се включат като медицински специалисти в училищата

Предложението стъпва на информация за предходните две учебни години

На фона на грипната вълна и принудителните ваканции парамедици са в готовност да помогнат на образователната система и да се включат като медицински специалисти в кабинетите в училищата. Проблемът в системата датира отдавна. От една страна не достигат медицински сестри, които да преглеждат децата в училище, а от друга - действащата Наредба 3 ограничава възможностите им в спешни ситуации.

Предложението на парамедиците стъпва на информация за предходните две учебни години, обхващаща цялата страна. На годишна база в училище с около 1000 ученици в здравния кабинет се регистрират около 300 посещения.

В 1 на всеки 10 случая ученикът търси помощ заради рана. Осем пъти повече са посещенията в кабинета с оплаквания като главоболие, висока температура, болки в корема, обрив или ухапване от насекомо.

Медицинският специалист няма правомощия да действа, съответно трябва да извика Спешна помощ и родителите - в едва 1% от всички инциденти в училище.

Само до 15 ч. през медицинския кабинет в 107. ОУ „Хан Крум“ в София минават над 20 ученици. При подобни оплаквания Десислава Ценова се обажда на родител и личен лекар и изпраща детето у дома. Но не липсват по-сериозни ситуации, в които се обръща към 112.

„Миналата седмица имаше случай на дете с алергия към ядки. Беше изяло шоколадов бонбон, в който има, съответно получи алергична реакция. Аз наистина съм с вързани ръце и не мога да му поставя лекарство, защото нямам право по закон, въпреки че съм обучена. Наложи се да извикам майката и 112, за да свършат това, което аз за три минути можех да направя“, посочи лекарят.

Причината – макар, че е лекарски асистент и в болница може да работи редом до лекарите, в училище може да е само медицински специалист, без право да прилага умения си в спешна ситуация. Преди да я назначат, 107-о училище търси човек за позицията цели осем месеца. „Имахме доцент военен лекар, отново назначен на длъжност медицински специалист. Човекът беше на 81 години. Няма такива специалисти желаещи, изключително ниско заплащане, унизително бих казал“, заяви директорът Данко Калапиш.

От Столичната община обаче контрираха. „Няма недостиг. Увеличените заплати започват от 1 890 лева на медицинските специалисти“, посочи зам.-кметът на София с ресор „Финанси и здравеопазване“ Иван Василев.

Но училищата с по-малко от 800 ученици, какъвто е прагът за назначаване на медицински специалист на пълен работен ден, са в патова ситуация. Има кой да прегледа учениците с оплаквания едва четири часа за деня или през ден.

От Съюза на парамедиците предложиха помощ. „Ние вече имаме над 3000 завършили парамедици в България, много от тях с удоволствие биха се включили да подпомогнат. Осигуряват спортни събития, в които участват деца, осигуряват масови концерти и други културни. Аз не знам в България някой да е по-добре подготвен от парамедика за оказване на първа помощ“, съобщи председателят на Съюза на парамедиците в България Ива Пехливанска.

Реакцията в училищата: „Парамедиците в България се обучават в курс от 900 учебни часа

Те могат в случай, че има счупен крак, да го имобилизират и да го транспортират до най-близкото лечебно заведение. Но медицинската грижа не съм съгласен, че може да се извършва от тях“, каза Калапиш.

„Биха могли да заменят напълно липсващо медицинско лице в училището“, допълни лекарският асистент по професия Десислава Ценова.

Позицията на Министерството на здравеопазването: „За да се разшири обхвата на медицинските специалисти, които могат да преглеждат децата в училище, или за да се разширят правата им за реакция в спешна ситуация, трябва да се преразгледа действащата Наредба 3“.

В позиция до NOVA от ведомството заявиха, че такива промени вече са на дневен ред, но се съгласуват между институциите и тепърва ще подлежат на обществено обсъждане.

Репортажът на NOVA телевизия можете да гледате чрез бутона по-долу.

NOVA

Липса на кадри и застаряващ персонал отчитат от Центровете за спешна помощ

Липса на кадри и застаряващ персонал отчитат от Центровете за спешна помощ в страната. Свободните места в спешните центрове във всички 27 области е близо 750, като най-много незаети места в спешна помощ има в София, Пловдив, Плевен и Бургас. Криза с кадрите отчитат и в Центъра за спешна помощ в Благоевград.

Как се справят с наличните кадри там?

Около 30% са незаетите места в Центъра за спешна медицинска помощ в Благоевград. В цялата област се търсят 11 медици, като най-голям недостиг има във филиалите в Сандански, Разлог и областния център.

д-р Христо Атанасов – завеждащ филиал на Спешна помощ – Благоевград: "Дават се непрекъснато на съответните места обяви, търсят се както в миналото във филиала ни в Благоевград, но се наблюдава този дефицит от медици, независимо, че условията, които предлагат центровете за спешна помощ са доста добри".

д-р Светлана Китанова – медик вЦСМП – Благоевград: "Навсякъде има дефицит на кадри на лекари, на сестри, на всичко. Обяснявам си го с това, че младите хора не са достатъчно мотивирани, финансово мотивирани".

51 години е средната възраст на кадровия състав в спешните центрове в региона. Най-тревожна е картината при фелдшерите, където средната възраст в момента е около 60 години.

д-р Красимир Михайлов – директор наЦСМП – Благоевград: "Проблемът с кадрите е много сериозен в ЦСМП – Благоевград. Проблем е застаряването на персонала най-вече при фелдшерите, които дълги години бяха стожери в системата на спешна медицинска помощ. В момента голяма част от тях са в пенсионна възраст, а в момента тези които ги заместват са лекарските асистенти".

А дългосрочно решение на проблема с кадрите в спешната помощ поне за момента не се вижда.

д-р Красимир Михайлов – директор наЦСМП – Благоевград: "Парамедиците не могат да решат проблема по отношение на кадрите в системата на ЦСМП. Те могат да бъдат помощници и да помагат в работата на екипите, но не могат да заместят нито лекарите, нито фелдшерите".

Друг голям проблем, който медиците в Благоевград отчитат са честите сигнали, които не са от спешна необходимост. И на тях обаче екипите са длъжни да окажат съдействие, тъй като са изпратени по сигнал.

д-р Светлана Китанова – медик вЦСМП – Благоевград: "Това го давам наистина като пример, защото е най-пресен – за една жена, която я представят по телефона, като сърдечно болна с множество заболявания прекарала инфаркт и в момента е с много силни болки и задух, и в момента, в който ние отиваме. Отива РЕ-екипът и жената със събран багаж ни чака пред дома си заедно със сина си и просто искаше да я закараме до спешно отделение".

Увеличаването на заплатите и други видове материално стимулиране. Това са основните неща, които биха привлекли младите медици в по-малките градове в страната, допълват още медиците.

Репортажът на БНТ можете да гледате чрез бутона по-долу.

БНТ

Неглижираните здравни професии настояват за нови стандарти

Проблемите се поставени в годините многократно, отбеляза Александър Александров

Представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха за ясни правила и стандарти, по които да работят.

"Тези проблеми са поставяни многократно през годините. Проблемите са отдавна нерешени и сега е крайно време да се обърне внимание, защото наистина сме в тежко положение в здравеопазването, в криза", заяви председателят на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите в България Александър Александров в студиото на "България сутрин".

Основният проблем е липсата на подходящи правила и стандарти за медицински сестри, лекарски асистенти и други здравни професионалисти, които да бъдат признати и регулирани. Тези специалисти играят ключова роля в здравеопазването, като често са на първа линия в оказването на помощ на пациентите.

Александров посочи в ефира на Bulgaria ON AIR, че в момента голяма част от медицинския персонал не остава в България, а причините са не само финансови, но и свързани с условията на работа и липсата на възможности за професионално развитие.

Той подчерта, че трябва да се променят законодателството и нормативната уредба, като се вземат предвид мненията на тези професионалисти още при създаването на нови правила.

Видеото от цялото интервю на председателя на БСЛАФ можете да гледате чрез бутона по-долу.

Bulgaria On Air

Цялото интервю на председателя на БСЛАФ можете да прочетете  на сайта на Clinica.bg  чрез бутона по-долу.

Clinica.bg

Медицински сестри, помощник-фармацевти и лекарски асистенти искат среща с председателя на НС, президента и премиера

Липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите на медицинските съсловия, вземането на решения без изслушването им, липса на ясна формула за следдипломно обучение, разрушаването на професионалния авторитет на медицинските професии – това са сериозните проблеми, трупани с години, пред които са изправени няколко професионални гилдии. За това алармира на пресконференция днес Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), на съвместна пресконференция с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), представлявана от председателката й Милка Василева, и Българския съюз за лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ), представляван от председателя Александър Александров.

Срещата с медиите премина под мотото „Заедно в защита на професиите ни в името на здравето на пациентите“.

Трите организации наскоро са подписали Споразумение, в което се обединяват в защита на професиите, които представляват, и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза, стана ясно на пресконференцията.

„Няма как в такава среда да очакваме да има желаещи да упражняват тези професии. Решенията за тревожната тенденция за кадровата криза закъсняват, има сериозен законодателен вакуум, свързан с ролята на професиите в здравеопазването“, коментира още Лиляна Петрова.

Председателката на БАПЗГ Милка Василева припомни, че при формирането на организацията през 1993 г. медицинските сестри у нас са били 55 000, а днес са 22 820, като всяка трета е в пенсионна възраст, подобна е ситуацията и при акушерките. По думите й, 89% от сестрите и акушерките страдат от професионално прегаряне, на практика няма медицинска сестра, която да работи само на едно място, а дефицитът сам по себе си е предпоставка за влошаване на качеството на медицинското обслужване.

„На много места нивата на заплащане, предвидени в КТД, не се достигнати“, каза още Василева.

Председателят на БСЛАФ Александър Александров обясни, че професията „лекарски асистент“ дори не е включена в КТД, а в същото време над 2000 лекарски асистенти и фелдшери, както са се наричали преди, работят в различни звена на системата, от 7 години 6 висши медицински училища у нас подготвят такива кадри, които могат да бъдат много полезни за здравеопазването. Александров също потвърди, че в повечето случаи нормативни актове, засягащи пряко работата на медицинските съсловия, не се обсъждат предварително, а за тях става ясно много по-късно, когато са вече пред финализиране.

Според Лиляна Петрова е важно да се осъзнае, че медицински професионалисти са необходими във всички структури и звена на здравеопазването, защото точно те осигуряват необходимите здравни и фармацевтични грижи за хората, особено в отдалечените региони, където кадровият дефицит е най-осезаем.

Трите съсловни организации са подготвили и отворено писмо до председателя на 51-то Народно събрание доц. Наталия Киселова, президента Румен Радев и министър-председателя Димитър Главчев. В него те настояват за среща, на която да бъдат обсъдени проблемите на медицинските съсловия и да се потърсят начини за излизане от тежката кадрова криза в здравеопазването.

„Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата“, се посочва в писмото.

С пълния му текст можете да се запознаете тук.

Новината в Zdrave.net можете да прочете чрез бутона по-долу.

Zdrave.net

Новината в Сlinica.bg можете да прочете чрез бутона по-долу.

Clinica.bg

Професионалисти по здравни грижи, помощник-фармацевти и фелдшери искат правила за професиите си

Представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха във вторник за ясни правила и стандарти, по които да работят. Техните съсловни организации казват, че досега са били неглижирани, но вече ще водят "война" за регулиране на професиите им.

"Проблемите датират от много години. Повече от 15 години съобщаваме на управляващите, медиите и обществото какво ще се случи в нашата здравна система, ако не се вземат мерки. Написахме много протестни декларации, писма, контактувахме с институциите, които се отнасяха любезно, но за съжаление без резултат. От 55 000 медицински сестри през 1993 г. в момента разполагаме с 22 820 медицински сестри. Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. И в следващите няколко години една трета от сестрите ще са в пенсионна възраст. Мисля, че няма човек, който при тези числа да не може да осъзнае, че българското здравеопазване е в колапс", заяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която обединява 35 000 сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и др.

Тя посочи, че работейки на по 2-3 и дори 4 места, сестрите, акушерките и рехабилитаторите "спасяват системата".

Василева съобщи, че още преди 3 години БАПЗГ е предложила стандарти по здравни грижи с варианти за определяне броя на медицински сестри, акушерки и останалите професионалисти по здравни грижи според спецификата на работата и състоянието на пациентите.

"Ние сме напълно наясно, че ако тези стандарти се спазват, поне половината болници трябва да ги няма", каза Василева. Но допълни, че в същото време тези стандарти са ясно аргументирани: по какъв начин е изчислен необходимия брой кадри и това е съобразено с международните стандарти по здравни грижи и българските традиции.

"Предлагаме и възможности в лечебните заведения да бъдат назначавани болногледачи и здравни асистенти, които да бъдат обучени по съответните правила и те да бъдат в помощ на медицинските сестри и да работят под тяхно наблюдение. По този начин, извършвайки базовите грижи за пациента, сестрите ще бъдат разтоварени от тези задължения и ще работят по пряката медицинска дейност: изпълнение на лекарски назначения, наблюдение състоянието на пациента", каза Василева.

Това, по думите ѝ, ще облекчи работата на сестрите и ще повиши мотивацията им да останат да работят в България. Василева посочи, че сега 65% от завършващите медицински сестри не остават в системата на здравеопазването – една част заминават да работят в чужбина, а други не практикуват професията след като завършат.

"В момента преумората на сестрите е изключително жестока, синдромът на професионалното прегаряне е обхванал над 89% от работещите и това води до некачествени здравни грижи", заяви Василева. Затова съсловната организация настоява за стандарти, които да гарантират качеството.

В момента много лечебни заведения продължават да не са достигнали минималната основна заплата от 1500 лева за медицинска сестра, залегнала в последния колективен трудов договор. Ниското заплащане също отблъсква младите хора от професията.

Трите съсловни организации – на професионалистите по здравни грижи, помощник-фармацевтите и лекарските асистенти се оплакаха от липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите им, вземането на решения за работата им без тях, разрушаването на професионалния авторитет на професиите им.

"За 5 години 221 помощник-фармацевти са напуснали сектора. Напускат страната и с диплома в ръка отиват да работят в други държави, защото там са оценени достойно и от всякаква гледна точка виждат повече смисъл да се развиват там. Това е истинският протест срещу системата, а не тези на жълтите павета, които също са важни", каза Лиляна Петрова, Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).

Помощник-фармацевтите и лекарските асистенти (някогашните фелдшери) споделят общото усещане, че обществото умишлено се настройва срещу техните професии, заклеймявайки ги като опасни и ненужни.

Александър Александров от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) посочи, че в тяхно лице държавата разполага със скрит потенциал, който ако бъде реализиран правилно, бъдещето на здравната ни система ще бъде по-добро. В момента лекарските асистенти и фелдшерите в страната са около 2000.

Те обаче работят при липсата на ясни стандарти за професията и правила за добра медицинска практика. "Когато има стандарти, ясно са обозначени функциите и дейностите, които се изпълняват. Когато липсват такива стандарти и нашите професии са неглижирани от управляващите, тогава даваме възможност на работодателя да интерпретира. И в момента се случва лекарски асистент да работи като медицинска сестра, което е противозаконно. Това не е редно, но се допуска", каза Александров.

Трите организации излязоха с отворено писмо с исканията си, което е изпратено до Народното събрание, президента и служебния премиер, като изразиха готовност да ги представят и на нов кабинет, ако има такъв.

Публикацията в Мediapool.bg можете да прочете чрез бутона по-долу.

Mediapool.bg

Да се регламентират професиите на специалистите по здравни грижи. Това настояха на пресконференция от съсловните организации.

Ще водим война за правила за нашите професии, обяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Защитавайки себе си, ние преди всичко защитаваме пациентите, изтъкна тя. Настояването е специалистите по здравни грижи като регулирана професия да могат да се развиват и квалифицират.

Председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Александър Александров отчете, че лекарските асистенти са добре представени и са добре приемани. Във времето претърпяхме какви ли не сътресения, опитаха се да ни закрият, изтъкна той. Бяхме скрити от обществеността, обясни още Александров. Ще защитим идеята на съществуването на нашата професия, закани се той. Държавата има скрит потенциал в лицето на фелдшерите и лекарските асистентите. Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), иска подкрепа от Народното събрание (НС) за защита на професионалните им проблеми. Липсва конструктивен диалог с институциите и чуваемост на нашите проблеми, подчерта тя. Няма осмисляне на следдипломното обучение на специалистите по здравни грижи, според нея. Кадровият проблем е на критично ниво, по мнението й. Нужни са спешни решения, според съсловните организации. А решенията се бавят критично, заяви Петрова. Законодателният вакуум в сферата се задълбочава, допълни тя. Много протестни писма са писани, много декларации са изпращани, но без резултат.

Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст, всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. Здравеопазването е в колапс, каза Милка Василева. Това, че сестрите и рехабилитаторите работят на 2 и 3 места спасява здравната система. Специалистите по здравни грижи са категорични, че е нужна здравна реформа. Никой здравен министър досега не се е заел с такава. Младите хора нямат мотивация за се обучават в нашата професия, каза Василева. Стартовата заплата от 1500 лева не е достигната, както трябва да е по колективен трудов договор. Около 65% от завършващите не се вливат в здравната система. В същото време има огромна пропаст между младите и старите кадри, тъй като младите са обучавани по нови модели и технологии. Проблем е, че всяко лечебно заведение има свои правила. Затова специалистите по здравни грижи искат унифицирани правила за работа. Управляващите трябва най-после да осъзнаят проблемите на сектора, според Милка Василева. Искаме конструктивен диалог, подчерта тя. Съсловията искат стандарти по здравни грижи.

Наскоро организации в здравеопазването подписаха споразумение, с което се обединяват в защита на професиите, които представляват, и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза. Те питат защо не се търси мнението на съсловията преди да се вземат управленски решения, както и защо медици от представените професии продължават да напускат. Съсловните организации са разтревожени от кадровата криза, която вече обхваща и големите градове, дисбалансите в здравеопазването стават все по-очевидни, но това не предизвиква адекватна реакция и предприемане на мерки за задържането им.

Новината в News.bg можете да прочете чрез бутона по-долу.

News.bg