Професионалисти по здравни грижи, помощник-фармацевти и фелдшери искат правила за професиите си

Представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха във вторник за ясни правила и стандарти, по които да работят. Техните съсловни организации казват, че досега са били неглижирани, но вече ще водят "война" за регулиране на професиите им.

"Проблемите датират от много години. Повече от 15 години съобщаваме на управляващите, медиите и обществото какво ще се случи в нашата здравна система, ако не се вземат мерки. Написахме много протестни декларации, писма, контактувахме с институциите, които се отнасяха любезно, но за съжаление без резултат. От 55 000 медицински сестри през 1993 г. в момента разполагаме с 22 820 медицински сестри. Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. И в следващите няколко години една трета от сестрите ще са в пенсионна възраст. Мисля, че няма човек, който при тези числа да не може да осъзнае, че българското здравеопазване е в колапс", заяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която обединява 35 000 сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и др.

Тя посочи, че работейки на по 2-3 и дори 4 места, сестрите, акушерките и рехабилитаторите "спасяват системата".

Василева съобщи, че още преди 3 години БАПЗГ е предложила стандарти по здравни грижи с варианти за определяне броя на медицински сестри, акушерки и останалите професионалисти по здравни грижи според спецификата на работата и състоянието на пациентите.

"Ние сме напълно наясно, че ако тези стандарти се спазват, поне половината болници трябва да ги няма", каза Василева. Но допълни, че в същото време тези стандарти са ясно аргументирани: по какъв начин е изчислен необходимия брой кадри и това е съобразено с международните стандарти по здравни грижи и българските традиции.

"Предлагаме и възможности в лечебните заведения да бъдат назначавани болногледачи и здравни асистенти, които да бъдат обучени по съответните правила и те да бъдат в помощ на медицинските сестри и да работят под тяхно наблюдение. По този начин, извършвайки базовите грижи за пациента, сестрите ще бъдат разтоварени от тези задължения и ще работят по пряката медицинска дейност: изпълнение на лекарски назначения, наблюдение състоянието на пациента", каза Василева.

Това, по думите ѝ, ще облекчи работата на сестрите и ще повиши мотивацията им да останат да работят в България. Василева посочи, че сега 65% от завършващите медицински сестри не остават в системата на здравеопазването – една част заминават да работят в чужбина, а други не практикуват професията след като завършат.

"В момента преумората на сестрите е изключително жестока, синдромът на професионалното прегаряне е обхванал над 89% от работещите и това води до некачествени здравни грижи", заяви Василева. Затова съсловната организация настоява за стандарти, които да гарантират качеството.

В момента много лечебни заведения продължават да не са достигнали минималната основна заплата от 1500 лева за медицинска сестра, залегнала в последния колективен трудов договор. Ниското заплащане също отблъсква младите хора от професията.

Трите съсловни организации – на професионалистите по здравни грижи, помощник-фармацевтите и лекарските асистенти се оплакаха от липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите им, вземането на решения за работата им без тях, разрушаването на професионалния авторитет на професиите им.

"За 5 години 221 помощник-фармацевти са напуснали сектора. Напускат страната и с диплома в ръка отиват да работят в други държави, защото там са оценени достойно и от всякаква гледна точка виждат повече смисъл да се развиват там. Това е истинският протест срещу системата, а не тези на жълтите павета, които също са важни", каза Лиляна Петрова, Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).

Помощник-фармацевтите и лекарските асистенти (някогашните фелдшери) споделят общото усещане, че обществото умишлено се настройва срещу техните професии, заклеймявайки ги като опасни и ненужни.

Александър Александров от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) посочи, че в тяхно лице държавата разполага със скрит потенциал, който ако бъде реализиран правилно, бъдещето на здравната ни система ще бъде по-добро. В момента лекарските асистенти и фелдшерите в страната са около 2000.

Те обаче работят при липсата на ясни стандарти за професията и правила за добра медицинска практика. "Когато има стандарти, ясно са обозначени функциите и дейностите, които се изпълняват. Когато липсват такива стандарти и нашите професии са неглижирани от управляващите, тогава даваме възможност на работодателя да интерпретира. И в момента се случва лекарски асистент да работи като медицинска сестра, което е противозаконно. Това не е редно, но се допуска", каза Александров.

Трите организации излязоха с отворено писмо с исканията си, което е изпратено до Народното събрание, президента и служебния премиер, като изразиха готовност да ги представят и на нов кабинет, ако има такъв.

Публикацията в Мediapool.bg можете да прочете чрез бутона по-долу.

Mediapool.bg