ЗДРАВКО СИМОВ КАРАМИТЕВ

за присъждане на образователна и научна степен “Доктор”,

 Съвременните  здравни системи са изправени пред все по-трудни  предизвикателства, обусловени от априорната хуманност на медицината и ограничените ресурси. Съществен  проблем на нашето здравеопазване е несъстоялата се интеграция на хосписните грижи в здравната система. Стремежът на съвременните здравни системи да  осигурят универсално здравно покритие се пречупва през призмата на базираните на доказателтва здравни потребности. Принципът на равнопоставеност на здравните грижи през целия жизнен цикъл на човешкия живот прави хосписните грижи неотменна част от модерните здравни политики.

   Понятието за хоспис произхожда от латинската дума hospitum, което означава частен пансион. Първият институциализиран  хоспис е открит от Сесили Сондърс през 1967 г. в Лондон. В Швеция през 1977 г. стартират първите специализирани палиативни грижи в Европа. Бързото нарастване на броя на хосписите в развитите държави им отрежда достойно място в здравните системи.

   В исторически план развитието на хосписните грижи в България преминава през две фази.  Първата фаза на  немедицинския модел се свързва с развитието на организирани грижи за терминални пациенти от уязвимите групи на обществото.  През 1989 г. Донка Паприкова със средства от благотворителна кампания създава дом "Майка Тереза", в който се полагат грижи за терминално болни. През 1994 г. движението се регистрира като фондация "Хоспис Милосърдие". Втората фаза на интегративен медицински модел  се характеризира с това, че през 1999 г. хосписите вече  се регистрират  като лечебни  заведения.[1] Закона за лечебните заведения[25]  предвижда най-общо три големи групи лечебни заведения, съобразно извършваната от тях медицинска дейност в Глава пета – „Други лечебни заведения“. Именно в тази т. нар. „трета група“ лечебни заведения  българският законодател е включил хосписите, домовете за медико-социални грижи, диспансерите и др.[13]

   Термините „палиативни грижи“ и „хоспис грижи“ се използват в продължение на много години  с различни интерпретации. В някои страни те се тълкуват като еднозначни, в други се тълкуват  като различни от гледна точка на обхвата и видовете дейност. В България след последната промяна в ЗЛЗ се възприема моделът „хоспис/палиативен“, което позиционира хосписите като основни доставчици на палиативна помощ

   В настоящето проучване ще използваме термина хоспис/палиативен като еднозначен на хосписен, т. е. хосписните грижи ще се представят като хоспис/ палиативни грижи.

   Дългият преход у нас, икономическата криза, деинституциализацията на социални домове и липсата на структури за палиативни грижи предизвикаха сътресения в  реформиращите се социална и здравна система. Влошиха се достъпът и качеството на продължителните грижи в страната. Все повече нарастваше нуждата от структури за хоспис/палиативни грижи. Отчитайки тези тенденции, реформиращата се здравна система предвиждаше преустройство на болниците, което да включва създаването на хосписи.  Очакваше се  хосписите  да задоволят потребностите от хоспис/палиативни грижи и да намалеят скъпоструващите хоспитализации. За съжаление, тази идея не се реализира. Изпусна се реална възможност за осигуряване на ресурси и развитие на хосписите. Функционирането на тези лечебни заведения без обществени ресурси ги прави нерентабилни.[29]