Професиите „Медицински фелдшер“ и „Лекарски асистент“ в България – историческо развитие, съвременно обучение и реализация

Основна цел на висшите медицински училища в България днес е подготовка на висококвалифицирани, мотивирани и конкурентноспособни специалисти с компетентност, предполагаща успешна реализация в здравната система.
Осигуряването на качествен кадрови ресурс в областта на здравеопазването е сложно и отговорно предизвикателство. С отношение към него са фактори като обучение и специализация в съответствие с новите стандарти и технологии, напредък на медицинската наука и иновации, дългосрочно планиране съобразено с потребностите на обществото и пазара на труда.
Световната здравна организация (СЗО) определя недостиг и неравномерно разпределение на работна сила в здравеопазването. Прогнозира задълбочаване на проблема в отговор на миграционните и демографски процеси.
“Най-критичният проблем, пред който са изправени здравните системи в света, е недостигът на хора, които да работят в тези системи” СЗО.
България не е изключение от световната тенденция. Демокрацията, членството на страната в Европейския съюз, отварянето на границите за трансфер на професионалисти откриха нови хоризонти за професионална реализация на здравните кадри. Същевременно, нерешени през годините проблеми като:
➢недостатъчни инвестиции в обучението;
➢затруднения във възможностите за специализация на кадрите;
➢неадекватно на отговорностите и демотивиращо професионалистите трудово възнаграждание;
➢недостатъчно финансиране на здравните заведения с последващи от това затруднения и проблеми на работната среда;
➢отсъстваща целенасочена държавна политика в областта на мениджмънта на човешки ресурс в здравеопазването
се превърнаха в основание за българските медицински специалисти да мигрират и търсят други възможности за реализация и кариерно развитие.