News

You can read the whole post via the button below.

Clinica.bg

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране.

Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се днес, съобщават от съюза.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

You can read the whole post via the button below.

OFFNews

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране. Това становище изрази председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари, смятат от организацията.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства, отбелязват от БСЛАФ. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ, подчертават от там.

„В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони“, казват още от там.

Цялото становище на организацията вижте тук.

You can read the whole post via the button below.

Zdrave.Net

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране.

Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

Цялото становище можете да прочетете на сайта на БСЛАФ.

You can read the whole post via the button below.

MedicalNews

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране. Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

Цялото становище можете да прочетете на сайта на БСЛАФ.

You can read the whole post via the button below.

BTA

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) внесе становище до председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание проф. д-р Костадин Ангелов относно законопроектите за бюджета на НЗОК.

В документа организацията подкрепя усилията на държавата за укрепване на финансовата устойчивост на здравната система, но настоява предвидените средства за здравеопазване да бъдат допълнени с конкретни мерки за развитие на първичната извънболнична медицинска помощ.

Според БСЛАФ именно първичната помощ е ключова за ранната диагностика, профилактиката, лечението на често срещани заболявания и ограничаването на предотвратимите хоспитализации.

От съсловната организация предлагат създаването на самостоятелен финансов механизъм, чрез който Националната здравноосигурителна каса да може да закупува медицински дейности от индивидуални практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти по реда на чл. 18а от Закона за лечебните заведения.

БСЛАФ предлага и промяна в Закона за здравното осигуряване, която да позволи индивидуалните практики на лекарски асистенти (фелдшери) да бъдат изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК в рамките на нормативно признатите им професионални компетентности.

В становището се предлага за 2026 г. да бъде предвиден целеви финансов ресурс за закупуване на медицински дейности, извършвани от индивидуални практики на лекарски асистенти, в размер на не по-малко от 10 млн. евро годишно, както и устойчиво финансиране за периода 2027–2028 г.

От БСЛАФ посочват, че подобна промяна ще подобри достъпа до медицинска помощ в отдалечени райони, ще намали натоварването на общопрактикуващите лекари и ще подпомогне проследяването на пациенти с хронични заболявания.

„Считаме, че предоставянето на финансиране за дейности след изменение на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване и предвиждане на финансиране на дейности, извършвани от индивидуални практики на лекарски асистенти, ще допринесе за подобряване на достъпа до медицинска помощ в отдалечени райони, за намаляване на натоварването на общопрактикуващите лекари, за по-добро проследяване на хронични заболявания, за увеличаване на профилактичните дейности, за по-ранно идентифициране на рискови състояния.“, се казва в позицията.

Организацията подчертава, че предложението не цели разширяване на професионалните компетентности на лекарските асистенти и фелдшерите, а по-пълноценно използване на вече съществуващия медицински ресурс в интерес на пациентите.

Според БСЛАФ в редица малки и отдалечени населени места пациентите са лишени от достатъчен достъп до медицинско обслужване, а лекарските асистенти могат да бъдат ключов фактор за преодоляване на този проблем.

От организацията припомнят, че фелдшерите традиционно са извършвали първа помощ, домашни посещения, диагностика и медицински дейности в райони с ограничен достъп до лекари.

В становището се посочва, че настоящият модел на финансиране чрез НЗОК не използва достатъчно ефективно потенциала на лекарските асистенти, въпреки че те имат нормативно призната възможност да упражняват професията си чрез регистрирани лечебни заведения.

БСЛАФ предлага реформата да бъде реализирана поетапно в рамките на тригодишния бюджетен период 2026–2028 г., като ресурсът за следващите години бъде определян според броя на сключените договори, обслужваните здравноосигурени лица, териториалното разширяване на модела, резултатите от оценката на въздействието и ефективността при използване на публичните средства.

Според организацията подобен модел може да доведе до намаляване на хоспитализациите и посещенията в спешната помощ, подобряване на контрола върху хроничните заболявания и понижаване на разходите за болнично лечение.

В становището се обръща внимание и на проблемите, посочени в официални стратегически документи, сред които трайното неравномерно разпределение на медицинските специалисти, ограничената достъпност на първичната медицинска помощ в малки населени места, застаряването на населението и увеличаването на броя на пациентите с хронични заболявания.

БСЛАФ определя предложението си като структурна реформа в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, която е в съответствие с целите на Националната здравна стратегия 2030.

Според организацията включването на индивидуалните практики на лекарски асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще увеличи капацитета на системата, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони.

БСЛАФ посочва още, че предложението ще даде възможност за по-пълноценно използване на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително по направление „Развитие на амбулаторните грижи“, насочено към изграждане на амбулатории в труднодостъпни райони.

В заключение организацията заявява готовност за диалог с институциите, за да се гарантира по-добър достъп на гражданите до медицинска помощ.

You can read the whole post via the button below.

Puls.bg

Бързата реакция и професионалните действия на екип на Спешна помощ в Русе помогнаха за успешното раждане на бебе при усложнена ситуация извън болница. Благодарение на намесата на лекарския асистент Джелил Еюбов и шофьора на линейка Боян Спасов, майката и новороденото момченце са в добро състояние и вече са настанени в УМБАЛ „Канев“.

От лечебното заведение съобщиха, че бебето е родено с тегло 3100 гр. и ръст 49 см. Медиците определят състоянието му като добро, въпреки рисковото раждане.

Сигналът е подаден от квартал в Русе, след като родилка потърсила помощ заради силни болки и контракции през една-две минути. „Тогава разбрах, че раждането вероятно вече е започнало и трябваше да действаме максимално бързо“, разказа пред Нова телевизия Джелил Еюбов, който работи в Спешна помощ от около година, след като е завършил обучението си през 2025 г.

Екипът веднага потеглил към АГ комплекса в Русе със светлинна и звукова сигнализация. По време на транспортирането младият специалист следял състоянието на бъдещата майка и се опитвал да я успокои. „Най-важното беше да запазя самообладание и да държа ситуацията под контрол“, обясни той.

Драматичният момент настъпил при пристигането пред АГ комплекса. Според Боян Спасов раждането вече било в напреднал етап, а главата на бебето се била показала още при свалянето на родилката от линейката. „Колегата беше направил необходимото, за да продължи родовият процес. В момента, в който майката беше извадена с носилката, бебето се роди“, разказа той.

След раждането екипът установил, че новороденото е с увита около врата пъпна връв и изпитва затруднения с дишането. „Бебето беше посиняло и не можеше да диша нормално. Освободихме пъпната връв и дихателните пътища, което беше най-важното в този момент“, обясни Спасов.

За Джелил Еюбов това е първият случай на раждане по време на работа в Спешна помощ. „Адреналинът беше огромен, но успях да запазя спокойствие и да реагирам адекватно“, призна младият лекарски асистент.

Неговият колега Боян Спасов има близо 30 години стаж като шофьор на линейка. В момента той е студент първи курс по специалността „Лекарски асистент“. „Отдавна исках да се развивам в тази посока. Сега, когато специалността отново се предлага, реших да се възползвам от възможността“, каза той и подчерта, че няма намерение да напуска системата на Спешна помощ.

Двамата са категорични, че работата в спешната медицина изисква не само добра подготовка, но и истинско желание за помощ. „Тази професия трябва да се упражнява с любов към хората. Само така можеш да се справиш с предизвикателствата“, посочи Еюбов.

Според Спасов успехът в конкретната ситуация се дължи и на отличната работа в екип. „Разбирахме се без думи. Всеки знаеше какво трябва да направи, а майката виждаше, че сме спокойни и уверени, което ѝ помогна да остане спокойна въпреки ситуацията“, разказа той.

От АГ комплекса на УМБАЛ „Канев“ също похвалиха действията на екипа на Спешна помощ. Лекарите подчертаха, че благодарение на професионалната намеса на Джелил Еюбов и Боян Спасов майката и бебето са в добро състояние. Родилката също е изразила своята благодарност към двамата спасители за бързата и навременна реакция.

You can read the whole post via the button below.

Zdrave.Net

Целия репортаж можете да гледате чрез бутона по-долу.

Nova TV

You can read the whole post via the button below.

Clinica.bg