Bulgarian Union of Physician Assistants and Feldshers

LexMedica News: Първият випуск лекарски асистенти започна своето обучение в ЮЗУ „Неофит Рилски“

На 17 септември Югозападният университет „Неофит Рилски“ – Благоевград откри академичната 2026-2027 година.

За БСЛАФ тя е специална, защото от тази есен стартира обучението на първия випуск лекарски асистенти в университета. Заместник-председателят на БСЛАФ Галина Захариева и главният секретар Христо Иванов бяха сред гостите на тържествената церемония. Ректорът на университета проф. Николай Марин лично връчи студентската книжка на първокурсничката от специалността „Лекарски асистент“ Рукие Иляз, която е сред новоприетите студенти с най-висок успех!

На добър час, бъдещи колеги! Пожелаваме ви вдъхновение по пътя на знанието! Станете отлични и всеотдайни медици, с които да се гордеем, и бъдете достойни и добри хора!

You can read the whole post via the button below.

Първият випуск лекарски асистенти започна своето обучение в ЮЗУ „Неофит Рилски“

На 17 септември Югозападният университет „Неофит Рилски“ - Благоевград откри академичната  2026-2027 година. За БСЛАФ тя е специална, защото от тази есен стартира обучението на първия випуск лекарски асистенти в университета. Заместник-председателят на БСЛАФ Галина Захариева и главният секретар Христо Иванов бяха сред гостите на тържествената церемония.  Ректорът  на университета проф. Николай Марин лично връчи студентската книжка на първокурсничката от специалността „Лекарски асистент“ Рукие Иляз, която е сред новоприетите студенти с най-висок успех!

На добър час, бъдещи колеги! Пожелаваме ви вдъхновение по пътя на знанието! Станете отлични и всеотдайни медици, с които да се гордеем, и бъдете достойни и добри хора!

Покана за свикване на редовно заседание на Управителния съвет на БСЛАФ на 20.08.2026г.

TO
THE MEMBERS OF THE MANAGEMENT BOARD OF
BULGARIAN UNION OF MEDICAL ASSISTANTS AND FELDCHERS

Свиквам заседание на Управителния съвет на БСЛАФ по реда на чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от
Устава на БСЛАФ, при спазване на срока и реда за свикване по чл. 7, ал. 2 и ал. 3 от
ПДУС на БСЛАФ. Заседанието ще се проведе в гр. София в офиса на БСЛАФ, бул.
„Цар Борис III“ № 136A на 20.08.2026 г., с начален час 11 часа , при следния дневен
ред:

Точка 1 Доклад на главния секретар на БСЛАФ във връзка с изпълнението на договора
за Уеб-базиран регистър на БСЛАФ.

Точка 2 Разглеждане, обсъждане и гласуване на организационни въпроси, свързани с
провеждане на Втора национална конференция на БСЛАФ.

Точка 3 Разглеждане и обсъждане на въпроси, свързани с приетата от Министерски
съвет на 12.08.2026 г. „Програма за управление на Република България 2026 г. - 2030
г.“.

Точка 4. Административно-организационна въпроси.

Точка 5. Разглеждане и взимане на решения по постъпили предложения по реда на чл.
7, ал. 4 от ПДУС на БСЛАФ.
Уважаеми колеги от Управителния съвет на БСЛАФ, уведомявам Ви, че по реда на чл.
7, ал. 4 от ПДУС може да искате включване за разглеждане и решение на нови въпроси
в дневния ред на заседанието, като тези искания ще се подложат на обсъждане и
гласуване и при приемането им ще се разгледат като т. 5 от предварително обявения
дневен ред.

With respect,
Alexander Alexandrov,
Chairman of the Board of BSLAF

Кмета.бг: Лекарските асистенти настояват спешни промени: Имаме знания и опит, но системата не ни позволява да ги използваме

Липсата на нормативна регламентация, недостатъчното заплащане и ограниченията при упражняване на професията пречат на лекарските асистенти и фелдшерите да разгърнат пълния си потенциал в здравната система. За необходимостта от спешни промени говориха пред БНР в рубриката „Вдъхновяващи“ Галина Захариева – фелдшер и зам.-председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), лекарският асистент Радослав Дудев – член на Управителния съвет на организацията, и Христо Иванов – завеждащ филиал на Центъра за спешна медицинска помощ в Пазарджик – ФСМП-Панагюрище.

Според тях България се намира в ситуация на траен недостиг на медицински кадри, а в същото време специалисти с висше образование не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясни правила, които да определят техните дейности и отговорности.

След близо 15-годишно прекъсване обучението по специалността е възстановено през 2014 г., но въпреки това професията все още очаква цялостно регламентиране.

Работа на терен, но без достатъчно ясни правила

Представителите на БСЛАФ подчертаха, че проблемът не е в подготовката на специалистите, а в липсата на конкретни алгоритми и законово разписани правомощия. „Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск“, коментира Захариева.

 

По думите й в системата на спешната помощ лекарските асистенти често работят самостоятелно, особено в райони, където недостигът на лекари е най-сериозен.

 

В спешното отделение решенията се вземат за секунди

Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ – Русе, разказа за ежедневните предизвикателства пред професията. „Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна“, посочи той.

 

По думите му спешните структури обслужват пациенти не само от съответната област, но и от съседни региони, което допълнително увеличава натоварването на екипите.

 

Заплащането остава един от големите проблеми

Сред основните теми в разговора беше и възнаграждението на медицинските специалисти в спешната помощ. „Обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години. Доплащането за нощен труд е около едно евро и няколко цента. Това е унизително“, заяви Радослав Дудев.

 

Според Галина Захариева е необходим модел, който да гарантира минимално възнаграждение, съобразено с квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. „Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата“, каза тя.

 

Искане за самостоятелно място в здравната система

Христо Иванов подчерта, че лекарските асистенти не трябва да бъдат поставяни в една категория с всички останали специалисти по здравни грижи, тъй като изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.

 

„След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции“, посочи той.

 

Сред предложенията на организацията са:

 

ясно нормативно регламентиране на професията;

разширяване на възможностите за работа извън определени структури;

възможност за участие в болничната помощ;

създаване на условия за самостоятелни практики, финансирани от НЗОК;

въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.

Според Галина Захариева тези промени биха подобрили достъпа до медицинска помощ, особено в малките населени места, където недостигът на лекари е най-осезаем.

Интерес към професията има

Въпреки трудностите интересът към специалността се запазва. По думите на Захариева през последните години са създадени нови възможности за обучение, а кандидатите често надхвърлят броя на местата. „Професията е интересна, защото е изключително многофункционална. Навсякъде, където има лекар, може да има и лекарски асистент“, каза тя.

 

В края на разговора Христо Иванов отправи апел към институциите да обърнат внимание на професията не само в кризисни моменти.

 

„По време на COVID-19 всички имаха нужда от нас и ни благодариха. След пандемията отново бяхме забравени. Нека държавата ни оцени сега, за да можем и занапред да бъдем до пациентите“, заяви той.

Галина Захариева обобщи, че лекарските асистенти и фелдшерите имат над 150-годишна история и винаги са били част от решенията при кризи в здравната система. „Надяваме се диалогът с министерството на здравеопазването да продължи и този път да доведе до реални промени“, каза тя.

You can read the whole post via the button below.

LexMedica News: Галина Захариева за лекарските асистенти: Между реалните възможности и чиновническото бездействие и лобизъм

 

„От твърде дълго време ни държат „на трупчета“, а подзаконовите нормативни актове въобще не се актуализират“. Това заяви зам.-председателката на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Галина Захариева пред Bulgaria ON AIR.

В страна, в която стотици села и малки градове нямат достъп до нито един медицински специалист, българското здравеопазване извършва системно и необяснимо административно самоубийство. Хиляди обучени кадри – фелдшери и лекарски асистенти – са умишлено блокирани в законов вакуум. Те имат капацитета да спасяват животи там, където лекари няма, но са превърнати в заложници на чиновническо бездействие и лобизъм.

Нормативният абсурд: Професия с диплома, но без разписани права

Проблемът има ясен дефинитивен профил: пълно разминаване между законовата рамка и наредбите. На хартия промените в Закона за съсловните организации ясно регламентират, че фелдшерите вече са лекарски асистенти и се ползват с пълните права на такива. На практика обаче десетки наредби на Министерството на здравеопазването не са актуализирани.

В тях все още фигурира единствено остарялото наименование „фелдшер“. Галина Захариева подчертава абсурда: „Правата на лекарските асистенти просто не са разписани и реално липсват от по-голямата част от подзаконовите нормативни актове“. Един специалист преминава през тежко медицинско образование, получава държавно призната диплома, след което се сблъсква със стена. Той не може да упражнява професията си, защото правата му липсват в ежедневните документи.

Зад всяко дългогодишно административно забавяне в България обикновено се крие корпоративен или политически мотив. Според Захариева липсата на политическа воля за уреждане на статута им се дължи на съвсем ясен „сблъсък с други интереси“.

 

Аргументите на съсловната организация оголват дълбокия недъг на системата:

 

Липсваща грижа: Фелдшерите и лекарските асистенти имат готовност незабавно да поемат извънболничната помощ в множество малки населени места, където в момента такава изцяло липсва.

По-малко хоспитализации: Навременната намеса на тези специалисти на място би намалила драстично броя на хоспитализациите.

Финансов мотив: По-малко пациенти в болниците означава по-малко усвоени средства по клинични пътеки. Празната болница е фалирала болница.

Държането на лекарските асистенти „на трупчета“ всъщност крепи порочен модел. Системата предпочита да лекува скъпо в болнично легло, вместо да превантира евтино и достъпно в кабинета в провинцията.

 

Времето за чиновнически оправдания изтече. Ако държавата наистина поставя здравето на хората пред финансовите апетити на болничното лоби, подзаконовите актове трябва да бъдат променени незабавно.

 

Цената на бездействието се плаща в човешки животи

 

Докато съюзът се опитва да задвижи тромавата държавна машина, реалната цена се плаща от българските граждани. „Срещаме се с всички, от които това зависи, но до този момент няма реални действия в посока уреждане на статута ни“, посочва Галина Захариева.

 

Провеждането на празни срещи без последващи актове вече не е просто пасивност от страна на институциите. То е съучастие в разрухата на регионалното здравеопазване. Лекарските асистенти не искат да изземат функциите на лекарите, а да бъдат техен щит на първа линия.

You can read the whole post via the button below.

БНР, Binar, В центъра на системата, сезон 2: Лекарски асистенти: Готови сме да помогнем, но законът ни спира

Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени" - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

 

Гости по темата са:

 

Галина Захариева - фелдшер и зам.-председател на УС на БСЛАФ

Радослав Дудев - лекарски асистенти член на УС на БСЛАФ

Христо Иванов - лекарски асистент и завеждащ филиал на ЦСМП Пазарджик - ФСМП-Панагюрище

 

От разговора ще научим:

 

Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени

Как липсата на регулация задълбочава кадровата криза в здравеопазването

Защо спешните медици определят заплащането като унизително

Какви законови промени предлагат съсловните организации

Къде държавата не използва потенциала на лекарските асистенти

Какви са ежедневните предизвикателства в спешната помощ

Защо професия с 150-годишна история остава без ясна регулация

 

Очаквайте следващите езиподи през септември 2026 г.

 

Публикацията и цялото предаване можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БНР: Помогнете ни сега, а не когато системата колабира! „Фелшери и лекарски асистенти – проблеми и радости“

"Фелшери и лекарски асистенти - проблеми и радости" - темата в рубриката на БНР "Вдъхновяващи"

"Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени?" - темата днес в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" с гости - Галина Захариева - фелшер и зам.-председател на УС на БСЛАФ, лекарски асистент Радослав Дудев - член на УС на БСЛАФ и Христо Иванов - завеждащ филиал на ЦСМП Пазарджик – ФСМП-Панагюрище.

"Липса на нормативна уредба, ниско заплащане и ограничени правомощия възпрепятстват работата на лекарските асистенти и фелдшерите у нас. Това заявиха за БНР заместник-председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите Галина Захариева, членът на Управителния съвет на организацията Радослав Дудев и ръководителят на филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Панагюрище Христо Иванов.

По думите на Галина Захариева България е изправена пред сериозен недостиг на медицински кадри, а в същото време подготвените лекарски асистенти не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясна нормативна регламентация.

"Българското здравеопазване е изправено пред траен недостиг на медицински кадри. В същото време се дипломират лекарски асистенти с висше образование, чийто професионален потенциал остава нормативно ограничен. Не мога да си обясня как в тази ситуация държавата допуска този човешки ресурс да не бъде използван ефективно", каза Захариева.

Тя припомни, че след прекъсване на обучението по специалността за близо 15 години, от 2014 г. подготовката на лекарски асистенти е възстановена. Въпреки това професията продължава да няма достатъчно ясно определени правомощия.

Правна несигурност въпреки реалната работа на терен

Според представителите на съсловната организация проблемът не е липсата на компетентност, а липсата на нормативно разписани алгоритми за работа.

"Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск", подчерта Захариева.

По думите ѝ лекарските асистенти често работят самостоятелно в екипите на спешната помощ, особено в райони, където няма достатъчно лекари.

Натоварени дежурства и огромна отговорност

Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ - Русе, разказа, че всяко дежурство е различно и изисква вземане на решения в рамките на секунди.

"Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна."

 

По думите му лечебните заведения обслужват пациенти не само от Русенска област, но и от съседните области Разград, Шумен, Търговище и Силистра.

Заплащането остава демотивиращо

Една от основните теми в разговора беше възнаграждението на работещите в системата на спешната помощ.

"Обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години. Доплащането за нощен труд е около едно евро и няколко цента. Това е унизително", каза Дудев.

Според Галина Захариева проблемът засяга всички медицински специалисти.

"Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата."

Лекарските асистенти искат отделно място в системата

 

Христо Иванов обърна внимание, че в момента лекарските асистенти са поставени в една и съща категория с останалите специалисти по здравни грижи, въпреки че изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.

 

"След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции."

 

Той посочи още, че работещите в спешната помощ продължават да бъдат трета категория труд, докато служителите на полицията и пожарната са първа категория, въпреки че трите служби работят рамо до рамо при тежки инциденти.

Законови промени и повече възможности

Сред предложенията на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите са:

* ясно регламентиране на професията;

* отпадане на ограниченията лекарските асистенти да работят само в определени структури;

* възможност да работят пълноценно и в болничната помощ;

* възможност да разкриват самостоятелни практики, които да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса;

* въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.

Според Захариева подобни промени биха подобрили достъпа до медицинска помощ, особено в малките населени места.

Интерес към професията има

 

Въпреки трудностите кандидатите за обучение не липсват.

 

По думите на Галина Захариева през последните две години организацията е съдействала за разкриването на нови възможности за обучение в университети, а интересът надхвърля броя на обявените места.

 

"Професията е интересна, защото е изключително многофункционална. Навсякъде, където има лекар, може да има и лекарски асистент."

 

"Оценете ни навреме"

В края на разговора Христо Иванов отправи апел към институциите.

 

"По време на COVID-19 всички имаха нужда от нас и ни благодариха. След пандемията отново бяхме забравени. Нека държавата ни оцени сега, за да можем и занапред да бъдем до пациентите."

Галина Захариева обобщи:

"Професията има над 150-годишна история. Всеки път, когато здравната система изпада в криза, се оказва, че лекарските асистенти и фелдшерите са част от решението. Надяваме се диалогът с Министерството на здравеопазването да продължи и този път да доведе до реални промени".

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Галина Захариева, Христо Иванов и Радослав Дудев в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".

Цялото интервю можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БСЛАФ подкрепя политиките, насочени към повишаване възнагражденията на медицинските специалисти

Съюзът предлага при определянето на доходите да се прилага принципа на диференцирано възнаграждение според сложността на труда, отговорността, нивото на професионален риск и компетентностите на отделните медицински професии.

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) подкрепя  политиките, насочени към повишаване възнагражденията на медицинските специалисти, чрез които да се гарантира минималния праг на възнагражденията им. Това би създало предвидимост и спокойствие в системата и би довело до задържане на медицинските специалисти в нея.

Такава позиция внесе професионално-съсловната организация на лекарските асистенти и фелдшерите пред Комисията по здравеопазване към Народното събрание, която днес разгледа предложения на народни представители, свързани с осигуряване на минимално основно трудово заплащане на медицинските специалисти.

БСЛАФ предлага на депутатите основното месечно трудово възнаграждение на лекарските асистенти да е не по-малко от 145 на сто от средната брутна работна заплата за страната. Според професионално-съсловната организация приемането на нормативни решения за повишаване на възнагражденията на лекарските асистенти, които  представляват ключов ресурс за осигуряване на достъпна и качествена медицинска помощ в спешната и извънболничната медицинска дейност, особено в отдалечените и труднодостъпни райони на страната, ще доведе до намаляване на кадровия дефицит, повишаване на мотивацията и професионалната удовлетвореност, подобряване качеството на медицинските услуги и подобряване достъпа на населението до медицинска помощ.

В редица европейски държави професионалистите със сходни или аналогични  функции на лекарските асистенти се заплащат на ниво над останалите професионалисти по здравни грижи поради по-голяма самостоятелност, участие в диагностичния процес, по-висока правна отговорност и участие във вземането на клинични решения.

БСЛАФ предлага всички лечебни заведения, финансирани с държавни или общински средства, и лечебни заведения, сключили договори за закупуване на медицинска помощ с Националната здравноосигурителна каса, да са задължени по силата на Закона за лечебните заведения да спазват изискването за заплащане на гарантиран праг на минималните основни месечни възнаграждения в сектора. Според Съюза  е недопустимо лечебно заведение,  ползващо обществен ресурс по силата на закон, да има възможност да заплаща по-ниско възнаграждение от определеното като минимален праг за другите лечебни заведения, финансирани с обществени средства, дори и те да се с бюджетно финансиране. Подобен подход е рисков и създава предпоставки за кадрови недостиг в част от лечебните заведения.

С пълния текст на двете становищата, внесени в Народното събрание, можете да се запознаете на сайта БСЛАФ тук: https://bslaf.bg/wp-content/uploads/2026/07/Stanovishte_BSLAF_ZID-52-654-01-27_07-05-2026.pdf  и тук: https://bslaf.bg/wp-content/uploads/2026/07/Stanovishte_BSLAF_ZID-52-654-01-13_30-04-2026.pdf