Новини

Бебето се казва Матей, а раждането минало безпроблемно

Бременна жена от Монтана роди в линейка по пътя към болницата. Бебето проплакало, минути преди екипът да пристигне в лечебното заведение. Благодарение на бързата реакция на медиците, майката и новороденото са в добро състояние.

Малкият Матей се ражда в събота вечерта, минути след като майката се качва в линейката. „Докторът ми каза да се държа здраво, защото тръгваме към отделението. Аз отговорих, че няма да мога да издържа и вероятно ще родя в линейката”, разказва Мариана Маринова.

Така на път за болницата в Монтана се ражда Матей, който е с отлични мерки – 3.260 килограма и 53 сантиметра. „Изродихме бебето съвсем нормално. Раждането мина безпроблемно”, заяви фелдшерът Сашо Бънков.

За 34-годишния си стаж това не е първото раждане в линейка за фелдшера от Монтана. ”Мисля, че това ми е 13-ото подобно раждане”, посочи той.

Мариана разказва, че това е деветото ѝ дете и първото, родено в линейка. „Имам две момичета - Даниела и Рая, и седем момчета. Всички са живи и здрави. Благодаря на докторите, които ми погнаха, както и на сестрата“, изказа благодарности майката.

Целия  материал  и видеото можете да достъпите чрез бутона по-долу

NovaTV

Защо IT специалисти решават да станат лекарски асистенти

В България липсват 340 лекари в Спешната помощ, сочи анализът на Съюза на парамедиците. В София свободните места са 102, в Силистра липсата е в размер на 60 на сто, а в Монтана и Варна не достигат над 30 процента медици в Спешната помощ. Как този дефицит може да бъде преодолян и защо IT специалисти решават да станат лекарски асистенти. За този феномен разказва Благой Бекриев.

Както в цялата страна, така и в Спешната помощ на Панагюрище изпитват сериозни трудности при попълването на месечния график. От 12 лекарски щата са заети само половината. Нужни са още шестима лекари. Въпреки увеличеното възнаграждение, лекарите категорично отказват да работят в Спешната помощ. Причината е не само заплащането, свръхнатоварването, извънредния труд и агресията, с която често се сблъскват, но и тежките условия на труд и липсата на перспектива.

Дежурството на лекарския асистент Христо Иванов започва в 7 сутринта и приключва след 12 часа.

"Всички предполагаха, че ще стана IT специалист, тъй като съм завършил средно образование в Професионална гимназия по електроника „Джон Атанасов“ в Стара Загора, но за изненада на голяма част от приятели и семейството ми, избрах професията „лекарски асистент“. Избрах медицинската наука", разказва Христо Иванов.

Изборът не бил лесен и Христо признава, че дълго бил на кръстопът - дали да стане IT специалист и да получава пет пъти по-високо възнаграждение или лекарски асистент с непривлекателно заплащане, но с мисия за хората. Майка му се оказала неговото вдъхновение.

"Моята майка е медицинска сестра и през голямата част на моето детско израстване, аз съм бил по различни болници, докато тя е била на дежурства. Вкъщи винаги тази тематика е била на почит и може би това надделява. Не всичко е пари, както се казва. Колкото и банално да звучи това", казва младият мъж.

Христо Иванов става възпитаник на първия випуск на лекарските асистенти в Тракийския университет в Стара Загора и от 4 години е началник на филиала в ЦСМП в Панагюрище. С болка признава, че млади лекари не се задържат в системата. Затова на Христо и колегите му се налага да поемат извънредни дежурства.

"Заплатата на лекарския асистент или по-познато в обществото фелдшер е не повече от 1200 евро месечно, а за лекар около 1800 евро и за шофьор на линейка около 700 евро. Ваучерите ни за храна, които забележете са само едно евро за 12 часово дежурство, което е меко казано смешно. Каква храна можете да си купите с едно евро? Абсолютно никаква. До преди няколко години стигаха поне за една баничка или някакъв сандвич. Сега не стигат дори и за едно кафе. Ние съобщаваме на различните министерства, на различните правителства, но не се стига до никакъв краен положителен резултат. Обещават ни, но не се прави абсолютно нищо, за да има някакви положителни резултати и като цяло това е отчайващо в системата", казва Христо.

И като всеки млад лекар Спешната помощ не е единственото му работно място. "Колкото и жалко да звучи, за да съществува човек, да може да преживява, да отглежда и семейството си, трябва да работи минимум на две места, според мен, за да може да съществува", казва младият мъж.

Заради липсата на кадри - две линейки обслужват два града - Панагюрище и Стрелча и още 13 отдалечени села. "И ако се струпат 3 или 4 адреса едновременно се получава т.нар. закъснение, за което пациентите не проявяват разбиране в някой от случаите и се получава тази вербална агресия най-вече", споделя Христо.

Въпреки трудностите казва, че най-голямото удовлетворение от работата му е когато види усмивката на пациента. Случаят, който никога няма да забрави - 85-годишен мъж, открит почти в безсъзнание в дома му.

"В крайна сметка всичко завърши благополучно с щастлив край. Пациентът беше спасен. Възвърна се в Панагюрище и е жив и здрав. И за това през 2024 година целият екип получихме награда от Министерството на здравеопазването за спешен екип, който е действал изключително адекватно. Когато видиш един пациент излекуван, щастлив, удовлетворен и когато той каже благодаря, че ми помогнахте това топли много повече от месечното възнаграждение, колкото и да не е високо то", смята Христо.

За това на младите, които сега трябва да изберат своя професионален път препоръчва лекарската професия. А самият той освен да лекува хората, знае и как се гонят зли духове. Свободното си време посвещава на кукерските игри и участва в маскарадни фестивали.

Повече гледайте във видеото.

Целия  материал можете да прочетете чрез бутона по-долу

NovaTV