Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите

ЦCMП – Варна | Oбявява свободни работни места за:

Лекарски асистент или Фелдшер - 2 бройки ФСМП - гр.Аксаково

Основни задължения:

  • Оказване на спешна медицинска помощ на пациенти в дома, на мястото на инцидента и в случаи на масови бедствия, аварии и кризи.

Основни изисквания:

  • Висше образование - бакалавър, специалност Лекарски асистент или Фелдшер;
  • Членство в БСЛАФ;
  • Умения за работа в екип;
  • Умения за работа с пациенти;
  • Отлични комуникативни умения;
  • Желание за работа в динамична среда.

Ние Ви предлагаме:

  • Трудов договор по заместване;
  • Основно трудово възнаграждение – 1318 евро;
  • Работа на смени по 12 ч. на база 7-часов работен ден (включително нощни смени);
  • Допълнително материално стимулиране /на тримесечие/;
  • Ваучери за храна;
  • Възможности за професионално обучение и развитие.

Документите за кандидатстване за работа се подават в звено „Човешки ресурси“ на ЦСМП - Варна на адрес: гр. Варна,ул. Брегалница № 3, Работно време - 07:30 ч. - 16:00 ч., Телефон за връзка: 052 634 878.

 

БНР, Програма „Христо Ботев“: БСЛАФ предлага реформи в извънболничната помощ

Националната здравноосигурителна каса да купува дейности, организирани и осъществявани от лекарски асистенти – това предлага Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.

 

Събеседник по темата в Lege Artis е Галина Захариева, зам.-председател на БСЛАФ.

 

Дейностите, които извършват лекарските асистенти и фелдшерите, са разписани в една наредба и са разделени в две групи – такива, които се извършват самостоятелно, и такива, които се извършват заедно с лекар.

 

"Нашата цел е да се подобри достъпът на пациентите до извънболнична медицинска помощ, защото в момента има трайно неравномерно териториално разпределение на медицински специалисти и ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места", заявява Захариева.

"Ние предлагаме промяна, която касае и медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите, тоест всички, които имат право да разкриват практики по здравни грижи. И всъщност да покрият и патронажните грижи, които изчезнаха от българското здравеопазване и които всъщност са много търсени, но нефинансирани."

БСЛАФ е изпратил отворенодо председателя на Парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов.

 

Захариева уточнява: "Това е становище, което сме дали по законопроекта за бюджета. Разбира се, за да се случат тези неща, трябва да се направи промяна в Закона за здравното осигуряване. В момента там се предвижда закупуване на медицински дейности от лечебни заведения, но с изключение на тези практики по здравни грижи. Това ограничение трябва да отпадне, за да може да се включи в бюджета на Здравната каса."

 

Захариева коментира гласувания на първо четене бюджет на НЗОК:

 

"Извънболничната помощ отново не е във фокуса на бюджета. Даваме си сметка, че сме по средата на финансовата година и трудно да се направят реформи, но заявката, която управляващите дадоха тази посока, ни дава надежда, че най-накрая може би ще се случи нещо."

 

БСЛАФ се надява на реформи през 2027 година.

 

"Трябва да се направи промяна в Закона за здравното осигуряване, респективно след това и в Националния рамков договор. Самото финансиране се надяваме да стане факт 2027-ма", заявява Захариева.

 

Целия разговор на Александър Райчев с Галина Захариева чуйте в звуковия файл чрез бутона по-долу.

OffNews.bg: НЗОК да купува дейности, организирани и осъществявани от лекарски асистенти, предлага съюзът на фелдшерите

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране.

Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се днес, съобщават от съюза.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Zdrave.Net: Фелдшерите искат отделно договаряне и финансиране от НЗОК

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране. Това становище изрази председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари, смятат от организацията.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

 

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства, отбелязват от БСЛАФ. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ, подчертават от там.

„В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони“, казват още от там.

Цялото становище на организацията вижте тук.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

MedicalNews: БСЛАФ предлага НЗОК да финансира индивидуалните практики на лекарските асистенти

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране.

Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

 

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

Цялото становище можете да прочетете на сайта на БСЛАФ.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

БСЛАФ предлага НЗОК да закупува медицински дейности, предоставени от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране. Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

Цялото становище можете да прочетете на сайта на БСЛАФ тук: https://bslaf.bg/wp-content/uploads/2026/07/BSLAF-NZOK-316.pdf

 

 

 

БТА: БСЛАФ предлага НЗОК да закупува медицински дейности, предоставени от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите  (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране. Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се на 8 юли.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.

Цялото становище можете да прочетете на сайта на БСЛАФ.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

 

Puls.bg: Фелдшерите настояват за отделно финансиране от НЗОК

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) внесе становище до председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание проф. д-р Костадин Ангелов относно законопроектите за бюджета на НЗОК.

В документа организацията подкрепя усилията на държавата за укрепване на финансовата устойчивост на здравната система, но настоява предвидените средства за здравеопазване да бъдат допълнени с конкретни мерки за развитие на първичната извънболнична медицинска помощ.

Според БСЛАФ именно първичната помощ е ключова за ранната диагностика, профилактиката, лечението на често срещани заболявания и ограничаването на предотвратимите хоспитализации.

От съсловната организация предлагат създаването на самостоятелен финансов механизъм, чрез който Националната здравноосигурителна каса да може да закупува медицински дейности от индивидуални практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти по реда на чл. 18а от Закона за лечебните заведения.

БСЛАФ предлага и промяна в Закона за здравното осигуряване, която да позволи индивидуалните практики на лекарски асистенти (фелдшери) да бъдат изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК в рамките на нормативно признатите им професионални компетентности.

В становището се предлага за 2026 г. да бъде предвиден целеви финансов ресурс за закупуване на медицински дейности, извършвани от индивидуални практики на лекарски асистенти, в размер на не по-малко от 10 млн. евро годишно, както и устойчиво финансиране за периода 2027–2028 г.

От БСЛАФ посочват, че подобна промяна ще подобри достъпа до медицинска помощ в отдалечени райони, ще намали натоварването на общопрактикуващите лекари и ще подпомогне проследяването на пациенти с хронични заболявания.

„Считаме, че предоставянето на финансиране за дейности след изменение на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване и предвиждане на финансиране на дейности, извършвани от индивидуални практики на лекарски асистенти, ще допринесе за подобряване на достъпа до медицинска помощ в отдалечени райони, за намаляване на натоварването на общопрактикуващите лекари, за по-добро проследяване на хронични заболявания, за увеличаване на профилактичните дейности, за по-ранно идентифициране на рискови състояния.“, се казва в позицията.

Организацията подчертава, че предложението не цели разширяване на професионалните компетентности на лекарските асистенти и фелдшерите, а по-пълноценно използване на вече съществуващия медицински ресурс в интерес на пациентите.

Според БСЛАФ в редица малки и отдалечени населени места пациентите са лишени от достатъчен достъп до медицинско обслужване, а лекарските асистенти могат да бъдат ключов фактор за преодоляване на този проблем.

От организацията припомнят, че фелдшерите традиционно са извършвали първа помощ, домашни посещения, диагностика и медицински дейности в райони с ограничен достъп до лекари.

В становището се посочва, че настоящият модел на финансиране чрез НЗОК не използва достатъчно ефективно потенциала на лекарските асистенти, въпреки че те имат нормативно призната възможност да упражняват професията си чрез регистрирани лечебни заведения.

БСЛАФ предлага реформата да бъде реализирана поетапно в рамките на тригодишния бюджетен период 2026–2028 г., като ресурсът за следващите години бъде определян според броя на сключените договори, обслужваните здравноосигурени лица, териториалното разширяване на модела, резултатите от оценката на въздействието и ефективността при използване на публичните средства.

Според организацията подобен модел може да доведе до намаляване на хоспитализациите и посещенията в спешната помощ, подобряване на контрола върху хроничните заболявания и понижаване на разходите за болнично лечение.

В становището се обръща внимание и на проблемите, посочени в официални стратегически документи, сред които трайното неравномерно разпределение на медицинските специалисти, ограничената достъпност на първичната медицинска помощ в малки населени места, застаряването на населението и увеличаването на броя на пациентите с хронични заболявания.

БСЛАФ определя предложението си като структурна реформа в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, която е в съответствие с целите на Националната здравна стратегия 2030.

Според организацията включването на индивидуалните практики на лекарски асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще увеличи капацитета на системата, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони.

БСЛАФ посочва още, че предложението ще даде възможност за по-пълноценно използване на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително по направление „Развитие на амбулаторните грижи“, насочено към изграждане на амбулатории в труднодостъпни райони.

В заключение организацията заявява готовност за диалог с институциите, за да се гарантира по-добър достъп на гражданите до медицинска помощ.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.