Новини

Цялата публикация   можете да достъпите чрез бутона по-долу.

Clinica.bg

Липсата на нормативна регламентация, недостатъчното заплащане и ограниченията при упражняване на професията пречат на лекарските асистенти и фелдшерите да разгърнат пълния си потенциал в здравната система. За необходимостта от спешни промени говориха пред БНР в рубриката „Вдъхновяващи“ Галина Захариева – фелдшер и зам.-председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ), лекарският асистент Радослав Дудев – член на Управителния съвет на организацията, и Христо Иванов – завеждащ филиал на Центъра за спешна медицинска помощ в Пазарджик – ФСМП-Панагюрище.

Според тях България се намира в ситуация на траен недостиг на медицински кадри, а в същото време специалисти с висше образование не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясни правила, които да определят техните дейности и отговорности.

След близо 15-годишно прекъсване обучението по специалността е възстановено през 2014 г., но въпреки това професията все още очаква цялостно регламентиране.

Работа на терен, но без достатъчно ясни правила

Представителите на БСЛАФ подчертаха, че проблемът не е в подготовката на специалистите, а в липсата на конкретни алгоритми и законово разписани правомощия. „Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск“, коментира Захариева.

 

По думите й в системата на спешната помощ лекарските асистенти често работят самостоятелно, особено в райони, където недостигът на лекари е най-сериозен.

 

В спешното отделение решенията се вземат за секунди

Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ – Русе, разказа за ежедневните предизвикателства пред професията. „Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна“, посочи той.

 

По думите му спешните структури обслужват пациенти не само от съответната област, но и от съседни региони, което допълнително увеличава натоварването на екипите.

 

Заплащането остава един от големите проблеми

Сред основните теми в разговора беше и възнаграждението на медицинските специалисти в спешната помощ. „Обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години. Доплащането за нощен труд е около едно евро и няколко цента. Това е унизително“, заяви Радослав Дудев.

 

Според Галина Захариева е необходим модел, който да гарантира минимално възнаграждение, съобразено с квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. „Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата“, каза тя.

 

Искане за самостоятелно място в здравната система

Христо Иванов подчерта, че лекарските асистенти не трябва да бъдат поставяни в една категория с всички останали специалисти по здравни грижи, тъй като изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.

 

„След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции“, посочи той.

 

Сред предложенията на организацията са:

 

ясно нормативно регламентиране на професията;

разширяване на възможностите за работа извън определени структури;

възможност за участие в болничната помощ;

създаване на условия за самостоятелни практики, финансирани от НЗОК;

въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.

Според Галина Захариева тези промени биха подобрили достъпа до медицинска помощ, особено в малките населени места, където недостигът на лекари е най-осезаем.

Интерес към професията има

Въпреки трудностите интересът към специалността се запазва. По думите на Захариева през последните години са създадени нови възможности за обучение, а кандидатите често надхвърлят броя на местата. „Професията е интересна, защото е изключително многофункционална. Навсякъде, където има лекар, може да има и лекарски асистент“, каза тя.

 

В края на разговора Христо Иванов отправи апел към институциите да обърнат внимание на професията не само в кризисни моменти.

 

„По време на COVID-19 всички имаха нужда от нас и ни благодариха. След пандемията отново бяхме забравени. Нека държавата ни оцени сега, за да можем и занапред да бъдем до пациентите“, заяви той.

Галина Захариева обобщи, че лекарските асистенти и фелдшерите имат над 150-годишна история и винаги са били част от решенията при кризи в здравната система. „Надяваме се диалогът с министерството на здравеопазването да продължи и този път да доведе до реални промени“, каза тя.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Кмета.бг

 

„От твърде дълго време ни държат „на трупчета“, а подзаконовите нормативни актове въобще не се актуализират“. Това заяви зам.-председателката на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Галина Захариева пред Bulgaria ON AIR.

В страна, в която стотици села и малки градове нямат достъп до нито един медицински специалист, българското здравеопазване извършва системно и необяснимо административно самоубийство. Хиляди обучени кадри – фелдшери и лекарски асистенти – са умишлено блокирани в законов вакуум. Те имат капацитета да спасяват животи там, където лекари няма, но са превърнати в заложници на чиновническо бездействие и лобизъм.

Нормативният абсурд: Професия с диплома, но без разписани права

Проблемът има ясен дефинитивен профил: пълно разминаване между законовата рамка и наредбите. На хартия промените в Закона за съсловните организации ясно регламентират, че фелдшерите вече са лекарски асистенти и се ползват с пълните права на такива. На практика обаче десетки наредби на Министерството на здравеопазването не са актуализирани.

В тях все още фигурира единствено остарялото наименование „фелдшер“. Галина Захариева подчертава абсурда: „Правата на лекарските асистенти просто не са разписани и реално липсват от по-голямата част от подзаконовите нормативни актове“. Един специалист преминава през тежко медицинско образование, получава държавно призната диплома, след което се сблъсква със стена. Той не може да упражнява професията си, защото правата му липсват в ежедневните документи.

Зад всяко дългогодишно административно забавяне в България обикновено се крие корпоративен или политически мотив. Според Захариева липсата на политическа воля за уреждане на статута им се дължи на съвсем ясен „сблъсък с други интереси“.

 

Аргументите на съсловната организация оголват дълбокия недъг на системата:

 

Липсваща грижа: Фелдшерите и лекарските асистенти имат готовност незабавно да поемат извънболничната помощ в множество малки населени места, където в момента такава изцяло липсва.

По-малко хоспитализации: Навременната намеса на тези специалисти на място би намалила драстично броя на хоспитализациите.

Финансов мотив: По-малко пациенти в болниците означава по-малко усвоени средства по клинични пътеки. Празната болница е фалирала болница.

Държането на лекарските асистенти „на трупчета“ всъщност крепи порочен модел. Системата предпочита да лекува скъпо в болнично легло, вместо да превантира евтино и достъпно в кабинета в провинцията.

 

Времето за чиновнически оправдания изтече. Ако държавата наистина поставя здравето на хората пред финансовите апетити на болничното лоби, подзаконовите актове трябва да бъдат променени незабавно.

 

Цената на бездействието се плаща в човешки животи

 

Докато съюзът се опитва да задвижи тромавата държавна машина, реалната цена се плаща от българските граждани. „Срещаме се с всички, от които това зависи, но до този момент няма реални действия в посока уреждане на статута ни“, посочва Галина Захариева.

 

Провеждането на празни срещи без последващи актове вече не е просто пасивност от страна на институциите. То е съучастие в разрухата на регионалното здравеопазване. Лекарските асистенти не искат да изземат функциите на лекарите, а да бъдат техен щит на първа линия.

Цялата публикация можете да прочетете чрез бутона по-долу.

LexMedica News

Цялата публикация  и видеото от участието можете да достъпите чрез бутона по-долу.

Eurocom.bg TV

Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени" - темата в този епизод на здравния подкаст на БНР "В центъра на системата" с автор и водещ Гергана Хрисчева.

 

Гости по темата са:

 

Галина Захариева - фелдшер и зам.-председател на УС на БСЛАФ

Радослав Дудев - лекарски асистенти член на УС на БСЛАФ

Христо Иванов - лекарски асистент и завеждащ филиал на ЦСМП Пазарджик - ФСМП-Панагюрище

 

От разговора ще научим:

 

Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени

Как липсата на регулация задълбочава кадровата криза в здравеопазването

Защо спешните медици определят заплащането като унизително

Какви законови промени предлагат съсловните организации

Къде държавата не използва потенциала на лекарските асистенти

Какви са ежедневните предизвикателства в спешната помощ

Защо професия с 150-годишна история остава без ясна регулация

 

Очаквайте следващите езиподи през септември 2026 г.

 

Публикацията и цялото предаване можете да достъпите чрез бутона по-долу.

В центъра на системата, БНР

"Фелшери и лекарски асистенти - проблеми и радости" - темата в рубриката на БНР "Вдъхновяващи"

"Защо лекарските асистенти настояват за спешни нормативни промени?" - темата днес в рубриката на БНР "Вдъхновяващи" с гости - Галина Захариева - фелшер и зам.-председател на УС на БСЛАФ, лекарски асистент Радослав Дудев - член на УС на БСЛАФ и Христо Иванов - завеждащ филиал на ЦСМП Пазарджик – ФСМП-Панагюрище.

"Липса на нормативна уредба, ниско заплащане и ограничени правомощия възпрепятстват работата на лекарските асистенти и фелдшерите у нас. Това заявиха за БНР заместник-председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите Галина Захариева, членът на Управителния съвет на организацията Радослав Дудев и ръководителят на филиала на Центъра за спешна медицинска помощ в Панагюрище Христо Иванов.

По думите на Галина Захариева България е изправена пред сериозен недостиг на медицински кадри, а в същото време подготвените лекарски асистенти не могат да бъдат използвани пълноценно заради липсата на ясна нормативна регламентация.

"Българското здравеопазване е изправено пред траен недостиг на медицински кадри. В същото време се дипломират лекарски асистенти с висше образование, чийто професионален потенциал остава нормативно ограничен. Не мога да си обясня как в тази ситуация държавата допуска този човешки ресурс да не бъде използван ефективно", каза Захариева.

Тя припомни, че след прекъсване на обучението по специалността за близо 15 години, от 2014 г. подготовката на лекарски асистенти е възстановена. Въпреки това професията продължава да няма достатъчно ясно определени правомощия.

Правна несигурност въпреки реалната работа на терен

Според представителите на съсловната организация проблемът не е липсата на компетентност, а липсата на нормативно разписани алгоритми за работа.

"Нашите колеги ежедневно изпълняват дейности, които на практика осигуряват липсващата извънболнична помощ в много населени места. Но правомощията им не са ясно разписани, което ги поставя в правен риск", подчерта Захариева.

По думите ѝ лекарските асистенти често работят самостоятелно в екипите на спешната помощ, особено в райони, където няма достатъчно лекари.

Натоварени дежурства и огромна отговорност

Лекарският асистент Радослав Дудев, който работи в Спешното отделение на УМБАЛ „Медика“ - Русе, разказа, че всяко дежурство е различно и изисква вземане на решения в рамките на секунди.

"Започваме с леки травми и стигаме до животозастрашаващи състояния. Решенията се вземат за секунди, а колаборацията между лекар и лекарски асистент е изключително важна."

 

По думите му лечебните заведения обслужват пациенти не само от Русенска област, но и от съседните области Разград, Шумен, Търговище и Силистра.

Заплащането остава демотивиращо

Една от основните теми в разговора беше възнаграждението на работещите в системата на спешната помощ.

"Обещаваното увеличение на заплатите се чака повече от 30 години. Доплащането за нощен труд е около едно евро и няколко цента. Това е унизително", каза Дудев.

Според Галина Захариева проблемът засяга всички медицински специалисти.

"Трябва да има гарантирано минимално възнаграждение, върху което да се надгражда според квалификацията, отговорността и заеманата длъжност. Това ще даде предвидимост и сигурност на хората в системата."

Лекарските асистенти искат отделно място в системата

 

Христо Иванов обърна внимание, че в момента лекарските асистенти са поставени в една и съща категория с останалите специалисти по здравни грижи, въпреки че изпълняват самостоятелна лечебно-диагностична дейност.

 

"След лекаря именно лекарският асистент е този, който може самостоятелно да води екип на спешна помощ. Носим отговорност за диагнозата и лечението на пациента, но получаваме възнаграждение като специалисти със съвсем различни функции."

 

Той посочи още, че работещите в спешната помощ продължават да бъдат трета категория труд, докато служителите на полицията и пожарната са първа категория, въпреки че трите служби работят рамо до рамо при тежки инциденти.

Законови промени и повече възможности

Сред предложенията на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите са:

* ясно регламентиране на професията;

* отпадане на ограниченията лекарските асистенти да работят само в определени структури;

* възможност да работят пълноценно и в болничната помощ;

* възможност да разкриват самостоятелни практики, които да бъдат финансирани от Националната здравноосигурителна каса;

* въвеждане на справедлив модел за минимално възнаграждение.

Според Захариева подобни промени биха подобрили достъпа до медицинска помощ, особено в малките населени места.

Интерес към професията има

 

Въпреки трудностите кандидатите за обучение не липсват.

 

По думите на Галина Захариева през последните две години организацията е съдействала за разкриването на нови възможности за обучение в университети, а интересът надхвърля броя на обявените места.

 

"Професията е интересна, защото е изключително многофункционална. Навсякъде, където има лекар, може да има и лекарски асистент."

 

"Оценете ни навреме"

В края на разговора Христо Иванов отправи апел към институциите.

 

"По време на COVID-19 всички имаха нужда от нас и ни благодариха. След пандемията отново бяхме забравени. Нека държавата ни оцени сега, за да можем и занапред да бъдем до пациентите."

Галина Захариева обобщи:

"Професията има над 150-годишна история. Всеки път, когато здравната система изпада в криза, се оказва, че лекарските асистенти и фелдшерите са част от решението. Надяваме се диалогът с Министерството на здравеопазването да продължи и този път да доведе до реални промени".

Още в интервюто на Гергана Хрисчева с Галина Захариева, Христо Иванов и Радослав Дудев в рубриката на БНР "Вдъхновяващи".

Цялото интервю можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БНР

Националната здравноосигурителна каса да купува дейности, организирани и осъществявани от лекарски асистенти – това предлага Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите.

 

Събеседник по темата в Lege Artis е Галина Захариева, зам.-председател на БСЛАФ.

 

Дейностите, които извършват лекарските асистенти и фелдшерите, са разписани в една наредба и са разделени в две групи – такива, които се извършват самостоятелно, и такива, които се извършват заедно с лекар.

 

"Нашата цел е да се подобри достъпът на пациентите до извънболнична медицинска помощ, защото в момента има трайно неравномерно териториално разпределение на медицински специалисти и ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места", заявява Захариева.

"Ние предлагаме промяна, която касае и медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите, тоест всички, които имат право да разкриват практики по здравни грижи. И всъщност да покрият и патронажните грижи, които изчезнаха от българското здравеопазване и които всъщност са много търсени, но нефинансирани."

БСЛАФ е изпратил отворенодо председателя на Парламентарната комисия по здравеопазване проф. Костадин Ангелов.

 

Захариева уточнява: "Това е становище, което сме дали по законопроекта за бюджета. Разбира се, за да се случат тези неща, трябва да се направи промяна в Закона за здравното осигуряване. В момента там се предвижда закупуване на медицински дейности от лечебни заведения, но с изключение на тези практики по здравни грижи. Това ограничение трябва да отпадне, за да може да се включи в бюджета на Здравната каса."

 

Захариева коментира гласувания на първо четене бюджет на НЗОК:

 

"Извънболничната помощ отново не е във фокуса на бюджета. Даваме си сметка, че сме по средата на финансовата година и трудно да се направят реформи, но заявката, която управляващите дадоха тази посока, ни дава надежда, че най-накрая може би ще се случи нещо."

 

БСЛАФ се надява на реформи през 2027 година.

 

"Трябва да се направи промяна в Закона за здравното осигуряване, респективно след това и в Националния рамков договор. Самото финансиране се надяваме да стане факт 2027-ма", заявява Захариева.

 

Целия разговор на Александър Райчев с Галина Захариева чуйте в звуковия файл чрез бутона по-долу.

БНР, Програма „Христо Ботев“

Цялата публикация можете да достъпите чрез бутона по-долу

Clinica.bg