Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) внесе становище до председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание проф. д-р Костадин Ангелов относно законопроектите за бюджета на НЗОК.

В документа организацията подкрепя усилията на държавата за укрепване на финансовата устойчивост на здравната система, но настоява предвидените средства за здравеопазване да бъдат допълнени с конкретни мерки за развитие на първичната извънболнична медицинска помощ.

Според БСЛАФ именно първичната помощ е ключова за ранната диагностика, профилактиката, лечението на често срещани заболявания и ограничаването на предотвратимите хоспитализации.

От съсловната организация предлагат създаването на самостоятелен финансов механизъм, чрез който Националната здравноосигурителна каса да може да закупува медицински дейности от индивидуални практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти по реда на чл. 18а от Закона за лечебните заведения.

БСЛАФ предлага и промяна в Закона за здравното осигуряване, която да позволи индивидуалните практики на лекарски асистенти (фелдшери) да бъдат изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК в рамките на нормативно признатите им професионални компетентности.

В становището се предлага за 2026 г. да бъде предвиден целеви финансов ресурс за закупуване на медицински дейности, извършвани от индивидуални практики на лекарски асистенти, в размер на не по-малко от 10 млн. евро годишно, както и устойчиво финансиране за периода 2027–2028 г.

От БСЛАФ посочват, че подобна промяна ще подобри достъпа до медицинска помощ в отдалечени райони, ще намали натоварването на общопрактикуващите лекари и ще подпомогне проследяването на пациенти с хронични заболявания.

„Считаме, че предоставянето на финансиране за дейности след изменение на чл. 58 от Закона за здравното осигуряване и предвиждане на финансиране на дейности, извършвани от индивидуални практики на лекарски асистенти, ще допринесе за подобряване на достъпа до медицинска помощ в отдалечени райони, за намаляване на натоварването на общопрактикуващите лекари, за по-добро проследяване на хронични заболявания, за увеличаване на профилактичните дейности, за по-ранно идентифициране на рискови състояния.“, се казва в позицията.

Организацията подчертава, че предложението не цели разширяване на професионалните компетентности на лекарските асистенти и фелдшерите, а по-пълноценно използване на вече съществуващия медицински ресурс в интерес на пациентите.

Според БСЛАФ в редица малки и отдалечени населени места пациентите са лишени от достатъчен достъп до медицинско обслужване, а лекарските асистенти могат да бъдат ключов фактор за преодоляване на този проблем.

От организацията припомнят, че фелдшерите традиционно са извършвали първа помощ, домашни посещения, диагностика и медицински дейности в райони с ограничен достъп до лекари.

В становището се посочва, че настоящият модел на финансиране чрез НЗОК не използва достатъчно ефективно потенциала на лекарските асистенти, въпреки че те имат нормативно призната възможност да упражняват професията си чрез регистрирани лечебни заведения.

БСЛАФ предлага реформата да бъде реализирана поетапно в рамките на тригодишния бюджетен период 2026–2028 г., като ресурсът за следващите години бъде определян според броя на сключените договори, обслужваните здравноосигурени лица, териториалното разширяване на модела, резултатите от оценката на въздействието и ефективността при използване на публичните средства.

Според организацията подобен модел може да доведе до намаляване на хоспитализациите и посещенията в спешната помощ, подобряване на контрола върху хроничните заболявания и понижаване на разходите за болнично лечение.

В становището се обръща внимание и на проблемите, посочени в официални стратегически документи, сред които трайното неравномерно разпределение на медицинските специалисти, ограничената достъпност на първичната медицинска помощ в малки населени места, застаряването на населението и увеличаването на броя на пациентите с хронични заболявания.

БСЛАФ определя предложението си като структурна реформа в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, която е в съответствие с целите на Националната здравна стратегия 2030.

Според организацията включването на индивидуалните практики на лекарски асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще увеличи капацитета на системата, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони.

БСЛАФ посочва още, че предложението ще даде възможност за по-пълноценно използване на инвестициите по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително по направление „Развитие на амбулаторните грижи“, насочено към изграждане на амбулатории в труднодостъпни райони.

В заключение организацията заявява готовност за диалог с институциите, за да се гарантира по-добър достъп на гражданите до медицинска помощ.

You can read the whole post via the button below.

Puls.bg