Категория: Медиите за нас

Няма ясно дефинирани възнаграждения и добри условия на труд за медицинските лица. Това мнение изразиха лекарският асистент и главен секретар на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите Христо Иванов и фелдшерът и зам.-председател на Съюза Галина Захариева.

„От 8 500 фелдшерите сме стопени на 2 000. Две трети работят в Центровете за спешна медицинска помощ", заяви Захариева. Тя обясни, че производството на такива кадри е било спряно през 1999 година, а след това обучението на фелдшери се възстановява през 2014 г. Въпреки това Захариева смята, че би било много трудно бързо да се възстановят изгубените кадри, защото образованието им отнема четири години, а желаещите не са много поради липсата на реализация в бъдеще.

Иванов открива проблема в заплащането. "Не получаваме достатъчно възнаграждение за труда, който вършим", посочи той. Експертът сподели, че му се налага да работи на няколко места заради дефицита на кадри.

"Няма единна стратегия за развитието на здравеопазването. Никой не знае как точно ще се реализира, след като завърши и какви форми за професионално израстване ще има. Затова колегите бягат навън", твърди Галина Захариева. По нейни думи дефицитът за медицински кадри е световен и само в Европа се търсят около два милиона медицински специалисти.

Цялото участие на заместник-председателя  и главния секретар на БСЛАФ  можете да гледате чрез бутона по-долу.

Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10 март първата среща-дискусия за обсъждане на проблемите в приема и обучението на студенти по специалностите в направление "Здравни грижи". Акценти бяха поставени върху необходимостта от повишаване на престижа и привлекателността на професиите "Медицинска сестра", "Акушерка", "Помощник-фармацевт", "Лекарски асистент".

За проблемите и професионалните предизвикателства в сферата в "Нашият ден" говорят Александър Александров – председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) и Галина Захариева, зам.-председател на БСЛАФ.

Захариева заявява: "Недостигът на кадри е световен проблем – той не е само в България. В 2021 година в европейското здравеопазване има дефицит на около 2 млн. медицински специалисти. Липсата на медицински специалисти извън страната е причината голяма част от нашите да напускат и да отиват там, тъй като има по-добри условия на труд."

По думите на зам.-председателя на БСЛАФ проблемите в България са много, като част от тях са свързани с образованието – недостатъчни инвестиции в обучението на специалисти, постоянна промяна в учебните планове и образователните програми, професионалния статут на обучаващите се кадри, промените във времето за получаване на образователна степен.

Александров изтъква, че преди реформите фелдшерите са покривали добре малките населени места и отдалечените райони. Системата на здравеопазване е била наситена с качествени, квалифицирани здравни кадри в лицето на фелдшерите. След 2000-та година, когато новата система влиза в ход, се обособяват кабинетите на общопрактикуващите лекари, които заместват фелдшерите. Според българското законодателство здравеопазването трябва да е равнопоставено и на едно ниво навсякъде, затова е въведено правилото хората да бъдат преглеждани непременно от лекари вместо от фелдшери (лекарски асистенти). По думите на Александров проблемът е, че лекарите предпочитат да останат в града и така голяма част от хората не получават медицинска помощ – сериозна празнина в здравеопазването.

"В момента шест университета обучават лекарски асистенти. За съжаление бройките в тях са малко, но интерес към професията има. Имаме разговори вече със Сдружението на ректорите да увеличим бройките и броя на университетите, защото се оказа, че в централната част на Северна България няма университет, който да обучава такива кадри и дефицитът им в лечебните заведения в този район е осезаем. Остава проблемът с привлекателността на професията от гледна точка на последващата реализация", казва Захариева.

Днес фелдшерът е приравнен към лекарски асистент. Правно фелдшерът се ползва с правата на лекарски асистент, но лекарският асистент още няма права. Парадоксът се дължи на нормативни неуредици, по думите на Захариева, която дава пример с Наредбата за установяване на смърт, според която фелдшерите имат право да издадат съобщение за смърт но лекарските асистенти – не, тъй като не фигурират там.

Европейското общество е застаряващо, което води до нуждата от продължително лечение на редица пациенти, подчертава Захариева. За лекарите обаче този тип дейност не е привлекателна – те се интересуват от активната фаза на лечение. Ето защо в почти всички сфери на здравеопазването могат да бъдат внедрени лекарски асистенти, които да се заемат с рутинни медицински практики и да облекчат работата на лекарите в болниците.

Александров допълва, че изгубената връзка между общопрактикуващия лекар и болницата може да бъде осъществена именно от лекарските асистенти.

В момента лекарските асистенти са основното звено в центровете за спешна медицинска помощ и не могат да бъдат заменени с парамедици поради спецификите на българската спешна система, смята Александров.

"Лекарският асистент, като отиде на един адрес при болен човек, извършва широк обем от медицински дейности, които заместват до някаква степен дейността на общопрактикуващия лекар. Този асистент може да вземе пациента с линейка за долечение в болница, но може да окаже на място съответната медицинска помощ, да даде лекарство в домашни условия. На Запад парамедикът качва пациента на линейката и го транспортира в болницата при всички случаи", пояснява Александров.

Цялото участие на Александър Александров и Галина Захариева можете да чуете на звуковия файл чрез бутона по-долу:

Цялата публикация в Клиника.бг можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Работна група ще предложи промени в обучението и работата им

На този етап няма да се намалява продължителността на обучението на медицинските сестри и акушерките – идея, срещу която се обявиха всички заинтересовани съсловни организации. Причината е, че ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години бакалавърско обучение на медицинските сестри.

Това стана ясно от думите на председателя на Сдружението на медицинските университети в България проф. Добромир Димитров, ректор на МУ – Плевен, по време на организирана от него среща по проблемите на професионалистите по здравни грижи.

Проф. Димитров предложи да се работи в посока на актуализиране на Единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. В допълнение проф. Добромир Димитров подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност, както и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.

Две са големите групи проблеми, свързани с професионалистите по здравни грижи у нас. Първата обединява проблемите в обучението им, а втората – проблемите, свързани със задържането им в България. Около това заключение се обединиха участниците в срещата.

В нея участие взеха представители на всички заинтересовани професионално-съсловни организации: Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ). От страна на медицинските университети в срещата участваха членове на ръководствата и на факултетите по обществено здраве, както и членове на академичния състав на катедрите, които обучават студенти в направление „Здравни грижи“, информират от МУ – Плевен.

Участниците решиха в едномесечен срок да се сформира работна група, включваща представители от всяка от присъстващите съсловни организации, както и от Българския лекарски съюз, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университетските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група ще излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти, така и към работодателите в системата на здравеопазването.

На срещата бе решено още да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“, а в комуникационно отношение – да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на професионалистите по здравни грижи.

Уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на стартова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат. Това са ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи, обобщи по време на срещата председателката на БАПЗГ Милка Василева.

Председателката на БАПФ Лиляна Петрова пък представи няколко проблема, свързани с мотивацията и реализацията на помощник-фармацевтите в България, както и необходимостта от синхронизация на българското законодателство с европейските практики и международни стандарти.

Александър Александров, председател на БСЛАФ, от своя страна представи възможностите, които предоставя професията „Лекарски асистент“. Тези медицински специалисти диагностицират, лекуват общи заболявания и могат да изписват лекарства. Припомнено беше, че и в момента голяма част от работещите в спешната помощ са лекарски асистенти и фелдшери. Според БСЛАФ с по-активното интегриране на лекарските асистенти в системата на здравеопазването голяма част от проблемите с кадровата криза в извънболничната помощ могат да бъдат разрешени краткосрочно в рамките на няколко години. В тази връзка се обърна внимание на неотложната необходимост от увеличаване на броя на студентите по тази специалност, особено в Северна България. Представителите на БСЛАФ предложиха професията лекарски асистент също да стане защитена.

Публикацията в Zdrave.net можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10 март 2025 г. първата среща-дискусия за обсъждане на проблемите в приема и обучението на студенти по специалностите в направление „Здравни грижи“. Акцентира се и върху необходимостта от повишаване на престижа и привлекателността на професиите „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Помощник-фармацевт“, „Лекарски асистент“ и др. На срещата присъстваха членове на управителните съвети на Българската Асоциация на професионалистите по здравни грижи, на Българската Асоциация на помощник-фармацевтите и на Българския Съюз на лекарските асистенти и фелдшерите – Милка Василева, председател на БАПЗГ, Лиляна Петрова, председател на БАПФ, Александър Александров, председател на БСЛАФ, както и председателят на регионалната колегия на БАПЗГ Надя Димитрова и други. От страна на медицинските университети в срещата присъстваха или взеха участие онлайн членове на ръководствата и на факултетите по обществено здраве, както и членове на академичния състав на катедрите, които обучават студенти в направление „Здравни грижи“ – проф. Тодорка Костадинова, директор дирекция „Акредитация, качество и проектна дейност“, проф. Теодора Димитрова и проф. Силвия Борисова, декан и зам.-декан на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-Варна, проф. Соня Тончева, зам. директор на Филиал Шумен към МУ-Варна, проф. Мариела Камбурова и проф. Макрета Драганова, зам.-декани на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-Плевен, проф. Александрина Воденичарова, декан на Факултет „Обществено здраве“ при МУ-София, доц. д-р Станислава Харизанова, зам.-декан по учебната дейност на Факултет „Обществено здраве“ и доц. Мария Божкова, директор на Медицински колеж при МУ-Пловдив.

Целта на срещата беше да се обсъдят всички проблеми, свързани с обучението, академичното развитие и професионалната реализация на професионалистите по здравни грижи, за да се обединят усилията на заинтересованите страни за намиране на работещи решения и повишаване на интереса на младите хора към тези специалности.

Пред участниците в срещата ректорът на МУ-Плевен проф. Добромир Димитров изложи хронологията на събитията, довела до ескалиране на напрежението в професионалната гилдия на здравните специалисти. Той ги увери, че на този етап няма да се намалява продължителността на обучението, тъй като ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години бакалавърско обучение на медицинските сестри. Той предложи да се работи в посока на актуализиране на Единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. В допълнение проф. Добромир Димитров подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност, както и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.

Милка Василева, председател на БАПЗГ, обобщи ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи: уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на стартова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат.

Лиляна Петрова, председател на БАПФ, представи няколко проблема, свързани с мотивацията и реализацията на помощник-фармацевтите в България, както и необходимостта от синхронизация на българското законодателство с европейските практики и международни стандарти.

Александър Александров, председател на БСЛАФ, от своя страна представи възможностите, които предоставя професията „Лекарски асистент“. Тези медицински специалисти диагностицират, лекуват общи заболявания и могат да изписват лекарства. Припомнено беше, че и в момента голяма част от работещите в спешната помощ са лекарски асистенти и фелдшери. Според БСЛАФ с по-активното интегриране на лекарските асистенти в системата на здравеопазването голяма част от проблемите с кадровата криза в извънболничната помощ могат да бъдат разрешени краткосрочно в рамките на няколко години. В тази връзка се обърна внимание на неотложната необходимост от увеличаване на броя на студентите по тази специалност, особено в Северна България. Представителите на БСЛАФ предложиха професията лекарски асистент също да стане защитена.

Участниците в срещата се обединиха около заключението, че съществуват две големи групи проблеми – първата група обединява проблемите в обучението, а втората – проблемите, свързани със задържането на здравните специалисти от работодателите в България. Те решиха в едномесечен срок да се сформира работна група, включваща представители от всяка от присъстващите съсловни организации, както и от Българския лекарски съюз, по един представител от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, както и от университетските и общинските болници като работодатели. В двумесечен срок работната група да излезе с предложения пред ресорните министерства за промени както по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти, така и към работодателите в системата на здравеопазването. Да се изработи единна Стратегия за развитие на направление „Здравни грижи“. В комуникационно отношение да се обединят усилията в общонационална информационна кампания, която да повиши интереса на младите хора към професиите на професионалистите по здравни грижи.

Прессъобщението на МУ-Плевен можете да прочетете на сайта на БТА (Официални актове и съобщения) чрез бутона по-долу.

Председателят на УС на БСЛАФ Александър Александров пред Стойчо Стойчев в съботно издание на „За здравето":

Моите колеги и членове на нашата съсловна организация могат успешно да изпълняват основни медицински дейности и да работят в непривлекателни за лекарите практики - в спешността, в отдалечени и труднодостъпни райони.

Това би решило големия проблем за достъпа до здравна помощ и съществуващите диспропорции.

Александров представи организацията и набеляза най-важните задачи пред нея.  Фелдшерите, които вече имат статут на лекарски асистенти, са обучени да работят както по спешни случаи, така и да осъществяват функциите на диагностика, лечение и профилактика.

Цялото участие можете да слушате чрез бутона по-долу.

Парамедици в готовност да се включат като медицински специалисти в училищата

Предложението стъпва на информация за предходните две учебни години

На фона на грипната вълна и принудителните ваканции парамедици са в готовност да помогнат на образователната система и да се включат като медицински специалисти в кабинетите в училищата. Проблемът в системата датира отдавна. От една страна не достигат медицински сестри, които да преглеждат децата в училище, а от друга - действащата Наредба 3 ограничава възможностите им в спешни ситуации.

Предложението на парамедиците стъпва на информация за предходните две учебни години, обхващаща цялата страна. На годишна база в училище с около 1000 ученици в здравния кабинет се регистрират около 300 посещения.

В 1 на всеки 10 случая ученикът търси помощ заради рана. Осем пъти повече са посещенията в кабинета с оплаквания като главоболие, висока температура, болки в корема, обрив или ухапване от насекомо.

Медицинският специалист няма правомощия да действа, съответно трябва да извика Спешна помощ и родителите - в едва 1% от всички инциденти в училище.

Само до 15 ч. през медицинския кабинет в 107. ОУ „Хан Крум“ в София минават над 20 ученици. При подобни оплаквания Десислава Ценова се обажда на родител и личен лекар и изпраща детето у дома. Но не липсват по-сериозни ситуации, в които се обръща към 112.

„Миналата седмица имаше случай на дете с алергия към ядки. Беше изяло шоколадов бонбон, в който има, съответно получи алергична реакция. Аз наистина съм с вързани ръце и не мога да му поставя лекарство, защото нямам право по закон, въпреки че съм обучена. Наложи се да извикам майката и 112, за да свършат това, което аз за три минути можех да направя“, посочи лекарят.

Причината – макар, че е лекарски асистент и в болница може да работи редом до лекарите, в училище може да е само медицински специалист, без право да прилага умения си в спешна ситуация. Преди да я назначат, 107-о училище търси човек за позицията цели осем месеца. „Имахме доцент военен лекар, отново назначен на длъжност медицински специалист. Човекът беше на 81 години. Няма такива специалисти желаещи, изключително ниско заплащане, унизително бих казал“, заяви директорът Данко Калапиш.

От Столичната община обаче контрираха. „Няма недостиг. Увеличените заплати започват от 1 890 лева на медицинските специалисти“, посочи зам.-кметът на София с ресор „Финанси и здравеопазване“ Иван Василев.

Но училищата с по-малко от 800 ученици, какъвто е прагът за назначаване на медицински специалист на пълен работен ден, са в патова ситуация. Има кой да прегледа учениците с оплаквания едва четири часа за деня или през ден.

От Съюза на парамедиците предложиха помощ. „Ние вече имаме над 3000 завършили парамедици в България, много от тях с удоволствие биха се включили да подпомогнат. Осигуряват спортни събития, в които участват деца, осигуряват масови концерти и други културни. Аз не знам в България някой да е по-добре подготвен от парамедика за оказване на първа помощ“, съобщи председателят на Съюза на парамедиците в България Ива Пехливанска.

Реакцията в училищата: „Парамедиците в България се обучават в курс от 900 учебни часа

Те могат в случай, че има счупен крак, да го имобилизират и да го транспортират до най-близкото лечебно заведение. Но медицинската грижа не съм съгласен, че може да се извършва от тях“, каза Калапиш.

„Биха могли да заменят напълно липсващо медицинско лице в училището“, допълни лекарският асистент по професия Десислава Ценова.

Позицията на Министерството на здравеопазването: „За да се разшири обхвата на медицинските специалисти, които могат да преглеждат децата в училище, или за да се разширят правата им за реакция в спешна ситуация, трябва да се преразгледа действащата Наредба 3“.

В позиция до NOVA от ведомството заявиха, че такива промени вече са на дневен ред, но се съгласуват между институциите и тепърва ще подлежат на обществено обсъждане.

Репортажът на NOVA телевизия можете да гледате чрез бутона по-долу.

Липса на кадри и застаряващ персонал отчитат от Центровете за спешна помощ

Липса на кадри и застаряващ персонал отчитат от Центровете за спешна помощ в страната. Свободните места в спешните центрове във всички 27 области е близо 750, като най-много незаети места в спешна помощ има в София, Пловдив, Плевен и Бургас. Криза с кадрите отчитат и в Центъра за спешна помощ в Благоевград.

Как се справят с наличните кадри там?

Около 30% са незаетите места в Центъра за спешна медицинска помощ в Благоевград. В цялата област се търсят 11 медици, като най-голям недостиг има във филиалите в Сандански, Разлог и областния център.

д-р Христо Атанасов – завеждащ филиал на Спешна помощ – Благоевград: "Дават се непрекъснато на съответните места обяви, търсят се както в миналото във филиала ни в Благоевград, но се наблюдава този дефицит от медици, независимо, че условията, които предлагат центровете за спешна помощ са доста добри".

д-р Светлана Китанова – медик вЦСМП – Благоевград: "Навсякъде има дефицит на кадри на лекари, на сестри, на всичко. Обяснявам си го с това, че младите хора не са достатъчно мотивирани, финансово мотивирани".

51 години е средната възраст на кадровия състав в спешните центрове в региона. Най-тревожна е картината при фелдшерите, където средната възраст в момента е около 60 години.

д-р Красимир Михайлов – директор наЦСМП – Благоевград: "Проблемът с кадрите е много сериозен в ЦСМП – Благоевград. Проблем е застаряването на персонала най-вече при фелдшерите, които дълги години бяха стожери в системата на спешна медицинска помощ. В момента голяма част от тях са в пенсионна възраст, а в момента тези които ги заместват са лекарските асистенти".

А дългосрочно решение на проблема с кадрите в спешната помощ поне за момента не се вижда.

д-р Красимир Михайлов – директор наЦСМП – Благоевград: "Парамедиците не могат да решат проблема по отношение на кадрите в системата на ЦСМП. Те могат да бъдат помощници и да помагат в работата на екипите, но не могат да заместят нито лекарите, нито фелдшерите".

Друг голям проблем, който медиците в Благоевград отчитат са честите сигнали, които не са от спешна необходимост. И на тях обаче екипите са длъжни да окажат съдействие, тъй като са изпратени по сигнал.

д-р Светлана Китанова – медик вЦСМП – Благоевград: "Това го давам наистина като пример, защото е най-пресен – за една жена, която я представят по телефона, като сърдечно болна с множество заболявания прекарала инфаркт и в момента е с много силни болки и задух, и в момента, в който ние отиваме. Отива РЕ-екипът и жената със събран багаж ни чака пред дома си заедно със сина си и просто искаше да я закараме до спешно отделение".

Увеличаването на заплатите и други видове материално стимулиране. Това са основните неща, които биха привлекли младите медици в по-малките градове в страната, допълват още медиците.

Репортажът на БНТ можете да гледате чрез бутона по-долу.

Неглижираните здравни професии настояват за нови стандарти

Проблемите се поставени в годините многократно, отбеляза Александър Александров

Представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха за ясни правила и стандарти, по които да работят.

"Тези проблеми са поставяни многократно през годините. Проблемите са отдавна нерешени и сега е крайно време да се обърне внимание, защото наистина сме в тежко положение в здравеопазването, в криза", заяви председателят на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите в България Александър Александров в студиото на "България сутрин".

Основният проблем е липсата на подходящи правила и стандарти за медицински сестри, лекарски асистенти и други здравни професионалисти, които да бъдат признати и регулирани. Тези специалисти играят ключова роля в здравеопазването, като често са на първа линия в оказването на помощ на пациентите.

Александров посочи в ефира на Bulgaria ON AIR, че в момента голяма част от медицинския персонал не остава в България, а причините са не само финансови, но и свързани с условията на работа и липсата на възможности за професионално развитие.

Той подчерта, че трябва да се променят законодателството и нормативната уредба, като се вземат предвид мненията на тези професионалисти още при създаването на нови правила.

Видеото от цялото интервю на председателя на БСЛАФ можете да гледате чрез бутона по-долу.

Цялото интервю на председателя на БСЛАФ можете да прочетете  на сайта на Clinica.bg  чрез бутона по-долу.