Новини

Целия материал в Clinica.bg можете да прочетете чрез бутона по-долу:

Clinica.bg

Спешните медици настояват за боди камери и санкции при неправомерно използване на спешните екипи

Само 30% от случаите, които Спешна помощ обслужва, са спешни. Отаналите 70 на сто са случаи извън функциите на спешните екипи. Това заяви в ефира на NOVA NEWS Галина Захариева, която е заместник-председател на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите. Тя коментира какви мерки са необходими за спешната помощ. Медиците настояват за боди камери, които да се използват като доказателство при посещение на рискови адреси. Те ще служат като превантивна мярка срещу агресията, посочи Захариева. По думите ѝ паник бутоните не вършат работа заради липсата на екипи на органите на реда в отдалечените населени места. Боди камерите поне донякъде биха могли да възпират агресията, допълни зам.-председателят на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите. Захариева каза още, че за първите девет месеца на изминалата година органите на реда са регистрирали 75 случая на агресия, но нерегистрираните са много повече. Освен боди камери, спешните медици предлагат и да се налагат санкции, когато екипите на Спешна помощ се използват неправомерно.

Целия разговор гледайте във видеото чрез бутона по-долу.

Nova News

В рамките на четири дни ставаме свидетели на второ нападение над фелдшер от Център за спешна медицинска помощ.

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите алармира, че насилието над медицински специалисти се е превърнало в тревожна тенденция, а липсата на адекватна защита на работещите в спешните центрове ги излага на постоянен риск. Насилието срещу медицински специалисти е заплаха както за личната им безопасност, така и за сигурността и здравето на пациентите, и цялото общество, посочват в своята позиция от БСЛАФ.

Пред Радио София заместник-председателят на УС на БСЛАСФ Галина Захариева сподели, че подобни инциденти се отразяват и психически на екипите.

"И в двата последни случаи, колегите са на над 70 години и за първи път им се случва някой да прояви физическа агресия, защото вербалната е всекидневие. След като бъдеш нападнат нещата се променят – човек вече не е сигурен на работно си място, губя вярата си в хората отсреща“, обясни Захариева.

По думите й, причината за нарастващата агресия са неуредените позиции в извънболничната помощ.

"Реално хората след официалното работно време няма къде да отидат и да потърсят медицинска помощ. Всичко се изсипва върху нашите колеги“, посочи Галина Захариева.

Тя добави, че екипите разполагат с паник бутони на таблетите си, но не винаги успяват да ги използват. Според Захариева, европейската практика сочи, че добър вариант би бил, ако екипите са снабдени с боди камери.

"Те не предотвратяват, но дисциплинират. Второ – има затруднение по отношение на доказателствата в последващите досъдебни производства, тъй като нашият колега обикновено е сам, дори шофьорът е в линейката. Много е трудно след това да се съберат доказателства, за да може да се търси отговорност на насилниците“, каза Галина Захариева.

Тя изтъкна, че е необходимо обучение на екипите за справяне в кризисни ситуации.

От Съюза призовават всички компетентни институции незабавно да се заемат с осигуряването на реално безопасни условия на труд в спешните центрове в страната.

"За пореден път насочваме вниманието на Министерството на здравеопазването към проблема. Очакваме и настояваме за ефективни мерки за превенция и нулева толерантност към агресията срещу наши колеги", посочват от БСЛАФ.

Подробности можете да чуете в интервюто на Мария Илиева с Галина Захариева.

Новината и интервюто на БНР можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БНР

От Съюза на лекарските асистенти поискаха спешните екипи да бъдат оборудвани с бодикамери и паник-бутони

Агресия срещу медици. Само за седем дни във Великотърновско са регистрирани три физически посегателства над фелдшери от спешните центрове в Горна Оряховица, Павликени и Полски Тръмбеш. След посегателствата от Съюза на лекарските асистенти поискаха спешните екипи да бъдат оборудвани с бодикамери и индивидуални паник-бутони.

Захари Зинев е фелдшер от над 40 години. В последните 13 работи във филиала на Спешна помощ в Полски Тръмбеш. В ранните часове на 18 януари се отзовал на сигнал за пострадал след сбиване в заведение. Мъжът бил с аркада на лицето. Медикът го поканил в спешния център. Докато се подготвял да обработи раната, пациентът започнал да се държи арогантно.

Захари Зинев, фелдшер във ФСМП - Полски Тръмбеш: "Чиче, пич, сега какво ще ме правиш, какво имаш, какво нямаш… И аз му казах: дръжте се малко по-културно. Ако така сте се държали в бара - значи не случайно са ви ударили. И той скочи от стола, дойде до масичката, където приготвях нещата и ми нанесе два удара в тила. След това настаних го да легне на кушетката, обработих му раната, залепих я."

31-годишният мъж е задържан за 24 часа. А фелдшерът обмисля дали да напусне.

Захари Зинев, фелдшер във ФСМП - Полски Тръмбеш: "В първия момент си казвам: аз какво правя тук, за какво съм тук. Добре де, ама като мине време, като се позамислиш си казваш: абе, все пак тези хора имат нужда и от мен."

Във филиала в Полски Тръмбеш работят общо четирима фелдшери и един лекар. Те обслужват общо 13 населени места. В системата на Спешна помощ работят около 1400 фелдшери. Повечето от тях са в предпенсионна и пенсионна възраст. Вербалната агресия е ежедневие за екипите в цялата страна, твърдят от Съюза на лекарските асистенти.

Галина Захариева, зам.-председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите: "Нямаме добре развита извънболнична помощ и всички тези пациенти, които извън работно време няма къде да отидат, отиват в спешна помощ и там се ражда всъщност напрежението."

За първите 9 месеца на миналата година са регистрирани 75 физически посегателства над медици. От съюза на лекарските асистенти искат спешните екипи да бъдат оборудвани индивидуални паник-бутони и бодикамери, които да включват на по-рисковите адреси.

Галина Захариева: "Когато знаят, че ги снимат и че ще има доказателство, мисля че това ще има възпиращ ефект."

От Министерството на здравеопазването казват, че въвеждането на индивидуални паник-бутони е обсъждано със служителите на спешна помощ. Част от тях се притеснявали, че може да ги задействат неволно. А използването на бодикамери е мярка, която трябва да бъде подложена на широк обществен и експертен дебат, предвид чувствителните ситуации и обработването на лични и здравни данни на пациентите, казват още от Здравното министерство.

Новината и репортажът на БНТ можете да гледате чрез бутона по-долу.

БНТ