Новини

Случаите на агресия отблъскват от лекарската професия и най-вече от работата в спешното. Необходимо е сериозно държавническо мислене, чувството за безнаказаност не трябва да прогресира.

Агресията не е само към българските медици. Агресията се наложи като модел на поведение и култура в последно време. Това изисква сериозно държавническо мислене в много сектори.

Това заяви в интервю за БГНЕС заместник-председателят на Управителния съвет на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (УС на БСЛАФ) Галина Захариева.

Агресията към медиците в България не е прецедент, а сериозен проблем, който съществува от години у нас. Само преди седмица станахме свидетели на пореден случай на агресия, когато пиян мъж нападна дежурния фелдшер във Филиала за спешна медицинска помощ (ФСМП) в сградата на МБАЛ – Берковица.

За това какво е нужно да се случи, за да се предотвратят подобни случаи в бъдеще, как си обяснява тази агресия към българските медици и защо се проявява тя, БГНЕС разговаря със заместник-председателя на БСЛАФ Захариева.

„Няма как да изолираме лекарския кабинет от останалата част от обществото“, каза тя и отбеляза, че агресията е повсеместна – и вербална, и физическа, и може би чувството за безнаказаност се увеличава, вместо да намалява агресията в обществото.

Случаите на агресия отблъскват от лекарската професия и най-вече от работата в спешното.

По думите ѝ медиците, които работят в спешната помощ и са на първа линия, се сблъскват с едно от най-неприятните проявления на агресията в обществото.

„Когато човек е в спешно състояние, той не е и много адекватен. Всеки реагира различно. Но така или иначе това е част от ежедневието ни и ние трябва да се приспособяваме, нямаме друг избор“, добави Захариева.

На въпроса как се отразява целият този стрес върху медиците и има ли страх у тях на работното им място, тя отговори, че не е въпрос на страх, по-скоро е неприятно и отблъсква хората от професията.

„Това е една от причините някои от тях да не искат да работят на тези работни места“, допълни заместник-председателят на БСЛАФ.

Необходимо е сериозно държавническо мислене, чувството за безнаказаност не трябва да прогресира.

За да се предотврати тази агресия и за да има трайно подобряване на ситуацията се изискват реформи в много сектори на обществения живот, смята Захариева.

В частност тя апелира работодателите да вземат мерки за обезопасяване на работните места – чрез видеонаблюдение или жива охрана, тъй като работещите медици в спешните центрове в малките населени места, особено нощно време, са сами. А това от своя страна се дължи на липсата на кадри в системата – хората в екипите са сведени до минимум и се работи трудно.

„На смяна е един човек, който работи сам и рискът е голям. По принцип медицинската професия е рискова професия. Но поне да се сложи видеонаблюдение, за да се чувстват малко от малко защитени“, призова Захариева, като обясни, че това действа дисциплиниращо и е доказано, че работи, тъй като когато пациентът знае, че има видеонаблюдение и реагира по друг начин на ситуацията.

Не можем да разчитаме единствено и само на апели и на съвестта на пациентите – такова е състоянието на обществото като цяло, допълни заместник-председателят на БСЛАФ.

Наказанието е крайният етап, смята Захариева. Тя обърна внимание, че в медиите редовно има новини за агресия още в детска възраст.

„Аз затова казвам, че агресията се наложи като модел на поведение, което изисква сериозно държавническо мислене в много сектори – и в образование, и в правосъдие“, каза още заместник-председателят на БСЛАФ и призова медиите да обърнат повече внимание на превенцията на агресията и възпитанието на младото поколение.

Захариева отправи призив към обществото и към управляващите: „Пазете си здравните специалисти, защото бях тях няма как. Агресията към тях няма да подобри нещата. Ние сме наясно, че кадровата криза в системата ражда едни не много гладки отношения медицински специалист – пациент. Повечето колеги са преуморени, не са много търпеливи, както би трябвало да бъде, но в такива условия сме поставени всички – и пациенти, и работещи. Трудно е за всички“.

Попитана какво би казала, за да окуражи медиците, тя ги призова да не се отказват, защото това е една хубава хуманна професия. „Ние знаем, че тя носи риск. Познаваме условията, при които се работи, но силно се надявам държавниците да разберат и да вземат съответните решения, така че да се подобрят условията в системата за работа, което би повишило и качеството на медицинската услуга“, заяви Захариева и отново подчерта, че са необходими сериозни реформи в здравеопазването, защото при тези условия на труд не е добре нито за работещите, нито за пациентите.

В заключение тя добави, че силно се надява обществото ни да тръгне в една по-позитивна посока и да смени модела на поведение, защото сами виждаме, че това не води до нищо добро за никого. | БГНЕС

Публикацията и видеото в БГНЕС можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БГНЕС

Меморандум за сътрудничество подписаха в Националния пресклуб на БТА Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) и Университетската многопрофилна болница за активно лечение (УМБАЛ) „Света Екатерина“. Под документа подписи поставиха изпълнителният директор на лечебното заведение проф. д-р Димитър Петков д.м.н. и председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров.

С меморандума двете страни заявяват своето желание да изградят устойчива рамка на партньорство и сътрудничество, насочена към развитието на човешките ресурси в здравеопазването, насърчаването на следдипломното и продължаващото обучение, прилагането на добри медицински практики, както и реализирането на съвместни инициативи в полза на пациентите и обществото.

Идеята е да съумеем да се възползваме от нашето сътрудничество при управлението на човешкия ресурс, обясни Димитър Димитров, началник на отдел „Административно обслужване и връзки с обществеността“ при УМБАЛ „Св. Екатерина“. След направен анализ в „Св. Екатерина“ са установили, че биха могли да привнесат нещо ново при организирането, администрирането на човешкия ресурс в полза на пациентите. В същото време тенденцията в развитието на кадрите в здравеопазването е притеснителна, опитваме се да съумеем заедно да се справим, добави Димитров.

Не просто подписваме един документ, но поставяме здрава основа на едно дългосрочно партньорство, което ще бъде насочено към развитие на човешките ресурси в медицината, насърчаване на следдипломното и продължаващото образование, както и към прилагането на добрите медицински практики в ежедневието, коментира проф. д-р Димитър Петков. Той припомни, че един от основните проблеми е недостигът на квалифициран медицински персонал, затова от болницата заявяват ясната си воля за запълване на този дефицит чрез обучение на нови кадри.

В „Св. Екатерина“ има три учебни зали, месечно, за да не се нарушава балансът на работата на болницата, могат да бъдат обучавани между пет-10 души. В момента болницата има остра нужда от перфузионисти (хора, които се грижат за машината сърце-бял дроб по време на кардиоперация), подчерта изпълнителният директор.

Александър Александров, председател на БСЛАФ, каза, че с подписването на този документ амбицията на съсловната организация е в българските учебни заведения да започнат да се обучават повече такива кадри, за да има ресурс, с който да се подпомогне българското здравеопазване. Показваме, че когато заинтересованите страни работят в една посока, във взаимен интерес и в интерес на пациентите, нещата се получават, каза Александров. Лекарските асистенти в момента се обучават в седем университета в България и могат да вземат участие във всички направления на здравеопазването у нас, допълни председателят. Категорични сме, че обединени заедно и зачитащи мястото, квалификацията, отговорността на всеки медицински професионалист, бихме могли да направим така, че да решим бързо проблема с кадровия дефицит, от което печеливш е българският пациент, каза Александров.

Публикацията и видеото на БТА можете да достъпите чрез бутона по-долу.

БТА

Лекарските асистенти и фелдшерите са добре познати, но предимно в Спешната и извънболничната помощ и няма традиции професията да се практикува в лечебни заведения за болнична помощ. Интерес за такова сътрудничество обаче има и от двете страни – както от нашите колеги, така и от болниците. Това каза зам.- председателят на УС на БСЛАФ Галина Захариева на пресконференция днес.

„Направихме анализ на професията в световен мащаб и се видя, че в други държави лекарските асистенти са много добре позиционирани във всички структури на лечебните заведения. Нашата професия е мултифункционална и можем да се позиционираме навсякъде“, допълни Захариева.

По време на пресконференцията беше подписан меморандум за сътрудничество между изпълнителния директор на УМБАЛ „Света Екатерина” проф. д-р Димитър Петков и председателя на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров.

С меморандума двете страни заявиха желание да изградят устойчива рамка на партньорство и сътрудничество, насочена към развитието на човешките ресурси в здравеопазването, насърчаването на следдипломното и продължаващото обучение, прилагането на добри медицински практики, както и реализирането на съвместни инициативи в полза на пациентите и обществото.

След направен анализ в УМБАЛ „Св. Екатерина“ е установено, че лекарските асистенти биха могли да помогнат при организирането, администрирането на човешкия ресурс в полза на пациентите.

„Не просто подписваме един документ, но поставяме здрава основа на едно дългосрочно партньорство, което ще бъде насочено към развитие на човешките ресурси в медицината, насърчаване на следдипломното и продължаващото образование, както и към прилагането на добрите медицински практики в ежедневието“, коментира проф. Димитър Петков. Той припомни, че един от основните проблеми е недостигът на квалифициран медицински персонал, затова от болницата заявяват ясната си воля за запълване на този дефицит чрез обучение на нови кадри.

В УМБАЛ „Св. Екатерина“ има три учебни зали, месечно, за да не се нарушава балансът на работата на болницата, могат да бъдат обучавани между 5-10 души. „В момента болницата има остра нужда от перфузионисти (хора, които се грижат за машината сърце-бял дроб по време на кардиооперация)“, подчерта проф. Петков.

Председателят на БСЛАФ Александър Александров каза, че с подписването на този документ амбицията на съсловната организация е в българските учебни заведения да започнат да се обучават повече лекарски асистенти, за да има ресурс, с който да се подпомогне българското здравеопазване. „Показваме, че когато заинтересованите страни работят в една посока, във взаимен интерес и в интерес на пациентите, нещата се получават“, каза Александров.

Той допълни, че в момента лекарските асистенти се обучават в 7 университета в България и могат да вземат участие във всички направления на здравеопазването у нас.

Публикацията в Zdrave.net можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Zdrave.net

Българският съюз на лекарските асистенти и „Света Екатерина” с меморандум за сътрудничество

Партньорството цели развитие на човешките ресурси и насърчаване на следдипломното обучение в здравеопазването

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите и Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Екатерина“ подписват днес меморандум за сътрудничество. Целта е партньорство и сътрудничество в развитието на човешките ресурси в здравеопазването, както и насърчаване на следдипломното и продължаващото обучение.

Сътрудничеството цели и по-добро прилагане на медицински практики и реализиране на съвместни инициативи.

Публикацията и видеото в Нова телевизия  можете да достъпите  чрез бутона по-долу:

NOVA TV

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите изрази категоричното си несъгласие с поредния случай на агресия срещу медицински специалист. Повод за това стана нападението над фелдшера Любомир Давидков във Филиала за спешна медицинска помощ в Берковица.

На 4 август, докато е бил на дежурство, Давидков е нападнат от пациент в нетрезво състояние. Мъжът е проявил агресия към медика, докато му е била оказвана спешна помощ. От съсловната организация подчертават, че това не е единичен случай и че насилието над медицински лица е сериозен проблем. В България работят над 1300 фелдшери в центровете за спешна помощ.

Благодарение на проведеното разследване, на 6 август нападателят, с инициали М.С., е открит и задържан. С постановление на прокуратурата в Монтана той е задържан за 72 часа.

Публикацията в Newspoint.bg  можете да прочетете чрез бутона по-долу.

Newspoint.bg

Публикацията в Clinika.bg можете да прочетете чрез бутона по-долу:

Clinika.bg