Ректорът на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството си на председател на Сдружението на медицинските университети в България, инициира на 10 март първата среща-дискусия за обсъждане на проблемите в приема и обучението на студенти по специалностите в направление "Здравни грижи". Акценти бяха поставени върху необходимостта от повишаване на престижа и привлекателността на професиите "Медицинска сестра", "Акушерка", "Помощник-фармацевт", "Лекарски асистент".
За проблемите и професионалните предизвикателства в сферата в "Нашият ден" говорят Александър Александров – председател на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) и Галина Захариева, зам.-председател на БСЛАФ.
Захариева заявява: "Недостигът на кадри е световен проблем – той не е само в България. В 2021 година в европейското здравеопазване има дефицит на около 2 млн. медицински специалисти. Липсата на медицински специалисти извън страната е причината голяма част от нашите да напускат и да отиват там, тъй като има по-добри условия на труд."
По думите на зам.-председателя на БСЛАФ проблемите в България са много, като част от тях са свързани с образованието – недостатъчни инвестиции в обучението на специалисти, постоянна промяна в учебните планове и образователните програми, професионалния статут на обучаващите се кадри, промените във времето за получаване на образователна степен.
Александров изтъква, че преди реформите фелдшерите са покривали добре малките населени места и отдалечените райони. Системата на здравеопазване е била наситена с качествени, квалифицирани здравни кадри в лицето на фелдшерите. След 2000-та година, когато новата система влиза в ход, се обособяват кабинетите на общопрактикуващите лекари, които заместват фелдшерите. Според българското законодателство здравеопазването трябва да е равнопоставено и на едно ниво навсякъде, затова е въведено правилото хората да бъдат преглеждани непременно от лекари вместо от фелдшери (лекарски асистенти). По думите на Александров проблемът е, че лекарите предпочитат да останат в града и така голяма част от хората не получават медицинска помощ – сериозна празнина в здравеопазването.
"В момента шест университета обучават лекарски асистенти. За съжаление бройките в тях са малко, но интерес към професията има. Имаме разговори вече със Сдружението на ректорите да увеличим бройките и броя на университетите, защото се оказа, че в централната част на Северна България няма университет, който да обучава такива кадри и дефицитът им в лечебните заведения в този район е осезаем. Остава проблемът с привлекателността на професията от гледна точка на последващата реализация", казва Захариева.
Днес фелдшерът е приравнен към лекарски асистент. Правно фелдшерът се ползва с правата на лекарски асистент, но лекарският асистент още няма права. Парадоксът се дължи на нормативни неуредици, по думите на Захариева, която дава пример с Наредбата за установяване на смърт, според която фелдшерите имат право да издадат съобщение за смърт но лекарските асистенти – не, тъй като не фигурират там.
Европейското общество е застаряващо, което води до нуждата от продължително лечение на редица пациенти, подчертава Захариева. За лекарите обаче този тип дейност не е привлекателна – те се интересуват от активната фаза на лечение. Ето защо в почти всички сфери на здравеопазването могат да бъдат внедрени лекарски асистенти, които да се заемат с рутинни медицински практики и да облекчат работата на лекарите в болниците.
Александров допълва, че изгубената връзка между общопрактикуващия лекар и болницата може да бъде осъществена именно от лекарските асистенти.
В момента лекарските асистенти са основното звено в центровете за спешна медицинска помощ и не могат да бъдат заменени с парамедици поради спецификите на българската спешна система, смята Александров.
"Лекарският асистент, като отиде на един адрес при болен човек, извършва широк обем от медицински дейности, които заместват до някаква степен дейността на общопрактикуващия лекар. Този асистент може да вземе пациента с линейка за долечение в болница, но може да окаже на място съответната медицинска помощ, да даде лекарство в домашни условия. На Запад парамедикът качва пациента на линейката и го транспортира в болницата при всички случаи", пояснява Александров.
Цялото участие на Александър Александров и Галина Захариева можете да чуете на звуковия файл чрез бутона по-долу:
BG 
EN