Български съюз на лекарските асистенти и фелдшерите

Председателят на БСЛАФ Александър В. Александров в студиото на „България сутрин“, Bulgaria ON AIR

Неглижираните здравни професии настояват за нови стандарти

Проблемите се поставени в годините многократно, отбеляза Александър Александров

Представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха за ясни правила и стандарти, по които да работят.

"Тези проблеми са поставяни многократно през годините. Проблемите са отдавна нерешени и сега е крайно време да се обърне внимание, защото наистина сме в тежко положение в здравеопазването, в криза", заяви председателят на Съюза на лекарските асистенти и фелдшерите в България Александър Александров в студиото на "България сутрин".

Основният проблем е липсата на подходящи правила и стандарти за медицински сестри, лекарски асистенти и други здравни професионалисти, които да бъдат признати и регулирани. Тези специалисти играят ключова роля в здравеопазването, като често са на първа линия в оказването на помощ на пациентите.

Александров посочи в ефира на Bulgaria ON AIR, че в момента голяма част от медицинския персонал не остава в България, а причините са не само финансови, но и свързани с условията на работа и липсата на възможности за професионално развитие.

Той подчерта, че трябва да се променят законодателството и нормативната уредба, като се вземат предвид мненията на тези професионалисти още при създаването на нови правила.

Видеото от цялото интервю на председателя на БСЛАФ можете да гледате чрез бутона по-долу.

Zdrave.net: Медицински съсловия изразяват тревога от липсата на диалог с институциите, обединяват се в защита на професиите си

Медицински сестри, помощник-фармацевти и лекарски асистенти искат среща с председателя на НС, президента и премиера

Липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите на медицинските съсловия, вземането на решения без изслушването им, липса на ясна формула за следдипломно обучение, разрушаването на професионалния авторитет на медицинските професии – това са сериозните проблеми, трупани с години, пред които са изправени няколко професионални гилдии. За това алармира на пресконференция днес Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), на съвместна пресконференция с Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), представлявана от председателката й Милка Василева, и Българския съюз за лекарските асистенти и фелдшери (БСЛАФ), представляван от председателя Александър Александров.

Срещата с медиите премина под мотото „Заедно в защита на професиите ни в името на здравето на пациентите“.

Трите организации наскоро са подписали Споразумение, в което се обединяват в защита на професиите, които представляват, и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза, стана ясно на пресконференцията.

„Няма как в такава среда да очакваме да има желаещи да упражняват тези професии. Решенията за тревожната тенденция за кадровата криза закъсняват, има сериозен законодателен вакуум, свързан с ролята на професиите в здравеопазването“, коментира още Лиляна Петрова.

Председателката на БАПЗГ Милка Василева припомни, че при формирането на организацията през 1993 г. медицинските сестри у нас са били 55 000, а днес са 22 820, като всяка трета е в пенсионна възраст, подобна е ситуацията и при акушерките. По думите й, 89% от сестрите и акушерките страдат от професионално прегаряне, на практика няма медицинска сестра, която да работи само на едно място, а дефицитът сам по себе си е предпоставка за влошаване на качеството на медицинското обслужване.

„На много места нивата на заплащане, предвидени в КТД, не се достигнати“, каза още Василева.

Председателят на БСЛАФ Александър Александров обясни, че професията „лекарски асистент“ дори не е включена в КТД, а в същото време над 2000 лекарски асистенти и фелдшери, както са се наричали преди, работят в различни звена на системата, от 7 години 6 висши медицински училища у нас подготвят такива кадри, които могат да бъдат много полезни за здравеопазването. Александров също потвърди, че в повечето случаи нормативни актове, засягащи пряко работата на медицинските съсловия, не се обсъждат предварително, а за тях става ясно много по-късно, когато са вече пред финализиране.

Според Лиляна Петрова е важно да се осъзнае, че медицински професионалисти са необходими във всички структури и звена на здравеопазването, защото точно те осигуряват необходимите здравни и фармацевтични грижи за хората, особено в отдалечените региони, където кадровият дефицит е най-осезаем.

Трите съсловни организации са подготвили и отворено писмо до председателя на 51-то Народно събрание доц. Наталия Киселова, президента Румен Радев и министър-председателя Димитър Главчев. В него те настояват за среща, на която да бъдат обсъдени проблемите на медицинските съсловия и да се потърсят начини за излизане от тежката кадрова криза в здравеопазването.

„Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата“, се посочва в писмото.

С пълния му текст можете да се запознаете тук.

Новината в Zdrave.net можете да прочете чрез бутона по-долу.

Мediapool.bg: „Здравеопазване в колапс“. Стандарт за медицинските сестри би затворил половината болници

Професионалисти по здравни грижи, помощник-фармацевти и фелдшери искат правила за професиите си

Представителите на няколко здравни професии, в това число медицински сестри, акушерки, рехабилитатори, лаборанти, лекарски асистенти и помощник-фармацевти се обявиха във вторник за ясни правила и стандарти, по които да работят. Техните съсловни организации казват, че досега са били неглижирани, но вече ще водят "война" за регулиране на професиите им.

"Проблемите датират от много години. Повече от 15 години съобщаваме на управляващите, медиите и обществото какво ще се случи в нашата здравна система, ако не се вземат мерки. Написахме много протестни декларации, писма, контактувахме с институциите, които се отнасяха любезно, но за съжаление без резултат. От 55 000 медицински сестри през 1993 г. в момента разполагаме с 22 820 медицински сестри. Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. И в следващите няколко години една трета от сестрите ще са в пенсионна възраст. Мисля, че няма човек, който при тези числа да не може да осъзнае, че българското здравеопазване е в колапс", заяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), която обединява 35 000 сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори и др.

Тя посочи, че работейки на по 2-3 и дори 4 места, сестрите, акушерките и рехабилитаторите "спасяват системата".

Василева съобщи, че още преди 3 години БАПЗГ е предложила стандарти по здравни грижи с варианти за определяне броя на медицински сестри, акушерки и останалите професионалисти по здравни грижи според спецификата на работата и състоянието на пациентите.

"Ние сме напълно наясно, че ако тези стандарти се спазват, поне половината болници трябва да ги няма", каза Василева. Но допълни, че в същото време тези стандарти са ясно аргументирани: по какъв начин е изчислен необходимия брой кадри и това е съобразено с международните стандарти по здравни грижи и българските традиции.

"Предлагаме и възможности в лечебните заведения да бъдат назначавани болногледачи и здравни асистенти, които да бъдат обучени по съответните правила и те да бъдат в помощ на медицинските сестри и да работят под тяхно наблюдение. По този начин, извършвайки базовите грижи за пациента, сестрите ще бъдат разтоварени от тези задължения и ще работят по пряката медицинска дейност: изпълнение на лекарски назначения, наблюдение състоянието на пациента", каза Василева.

Това, по думите ѝ, ще облекчи работата на сестрите и ще повиши мотивацията им да останат да работят в България. Василева посочи, че сега 65% от завършващите медицински сестри не остават в системата на здравеопазването – една част заминават да работят в чужбина, а други не практикуват професията след като завършат.

"В момента преумората на сестрите е изключително жестока, синдромът на професионалното прегаряне е обхванал над 89% от работещите и това води до некачествени здравни грижи", заяви Василева. Затова съсловната организация настоява за стандарти, които да гарантират качеството.

В момента много лечебни заведения продължават да не са достигнали минималната основна заплата от 1500 лева за медицинска сестра, залегнала в последния колективен трудов договор. Ниското заплащане също отблъсква младите хора от професията.

 

Трите съсловни организации – на професионалистите по здравни грижи, помощник-фармацевтите и лекарските асистенти се оплакаха от липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите им, вземането на решения за работата им без тях, разрушаването на професионалния авторитет на професиите им.

"За 5 години 221 помощник-фармацевти са напуснали сектора. Напускат страната и с диплома в ръка отиват да работят в други държави, защото там са оценени достойно и от всякаква гледна точка виждат повече смисъл да се развиват там. Това е истинският протест срещу системата, а не тези на жълтите павета, които също са важни", каза Лиляна Петрова, Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ).

Помощник-фармацевтите и лекарските асистенти (някогашните фелдшери) споделят общото усещане, че обществото умишлено се настройва срещу техните професии, заклеймявайки ги като опасни и ненужни.

Александър Александров от Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) посочи, че в тяхно лице държавата разполага със скрит потенциал, който ако бъде реализиран правилно, бъдещето на здравната ни система ще бъде по-добро. В момента лекарските асистенти и фелдшерите в страната са около 2000.

Те обаче работят при липсата на ясни стандарти за професията и правила за добра медицинска практика. "Когато има стандарти, ясно са обозначени функциите и дейностите, които се изпълняват. Когато липсват такива стандарти и нашите професии са неглижирани от управляващите, тогава даваме възможност на работодателя да интерпретира. И в момента се случва лекарски асистент да работи като медицинска сестра, което е противозаконно. Това не е редно, но се допуска", каза Александров.

Трите организации излязоха с отворено писмо с исканията си, което е изпратено до Народното събрание, президента и служебния премиер, като изразиха готовност да ги представят и на нов кабинет, ако има такъв.

Публикацията в Мediapool.bg можете да прочете чрез бутона по-долу.

News.bg: Специалистите по здравни грижи на война за регламентиране на професиите им

Да се регламентират професиите на специалистите по здравни грижи. Това настояха на пресконференция от съсловните организации.

Ще водим война за правила за нашите професии, обяви Милка Василева, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ). Защитавайки себе си, ние преди всичко защитаваме пациентите, изтъкна тя. Настояването е специалистите по здравни грижи като регулирана професия да могат да се развиват и квалифицират.

Председателят на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) Александър Александров отчете, че лекарските асистенти са добре представени и са добре приемани. Във времето претърпяхме какви ли не сътресения, опитаха се да ни закрият, изтъкна той. Бяхме скрити от обществеността, обясни още Александров. Ще защитим идеята на съществуването на нашата професия, закани се той. Държавата има скрит потенциал в лицето на фелдшерите и лекарските асистентите. Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), иска подкрепа от Народното събрание (НС) за защита на професионалните им проблеми. Липсва конструктивен диалог с институциите и чуваемост на нашите проблеми, подчерта тя. Няма осмисляне на следдипломното обучение на специалистите по здравни грижи, според нея. Кадровият проблем е на критично ниво, по мнението й. Нужни са спешни решения, според съсловните организации. А решенията се бавят критично, заяви Петрова. Законодателният вакуум в сферата се задълбочава, допълни тя. Много протестни писма са писани, много декларации са изпращани, но без резултат.

Всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст, всяка четвърта акушерка е в пенсионна възраст. Здравеопазването е в колапс, каза Милка Василева. Това, че сестрите и рехабилитаторите работят на 2 и 3 места спасява здравната система. Специалистите по здравни грижи са категорични, че е нужна здравна реформа. Никой здравен министър досега не се е заел с такава. Младите хора нямат мотивация за се обучават в нашата професия, каза Василева. Стартовата заплата от 1500 лева не е достигната, както трябва да е по колективен трудов договор. Около 65% от завършващите не се вливат в здравната система. В същото време има огромна пропаст между младите и старите кадри, тъй като младите са обучавани по нови модели и технологии. Проблем е, че всяко лечебно заведение има свои правила. Затова специалистите по здравни грижи искат унифицирани правила за работа. Управляващите трябва най-после да осъзнаят проблемите на сектора, според Милка Василева. Искаме конструктивен диалог, подчерта тя. Съсловията искат стандарти по здравни грижи.

Наскоро организации в здравеопазването подписаха споразумение, с което се обединяват в защита на професиите, които представляват, и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза. Те питат защо не се търси мнението на съсловията преди да се вземат управленски решения, както и защо медици от представените професии продължават да напускат. Съсловните организации са разтревожени от кадровата криза, която вече обхваща и големите градове, дисбалансите в здравеопазването стават все по-очевидни, но това не предизвиква адекватна реакция и предприемане на мерки за задържането им.

Новината в News.bg можете да прочете чрез бутона по-долу.

БНР: Три организации на професионалистите по здравни грижи подписаха Споразумение за общи действия

65% от завършващите медицински сестри не се вливат в българското здравеопазване

От съсловните организации на професионалистите по здравни грижи настояват за достойно възнаграждение

Три организации на професионалистите по здравни грижи подписаха Споразумение за общи действия за защита на професионалните им интереси.

Отворено писмо с исканията им ще бъде изпратено днес до председателя на Народното събрание, министър-председателя от служебния кабинет и Президента.

В него те настояват за работещи решения пред задълбочаваща се кадрова криза в здравеопазването.

Основните проблеми според Милка Василева, председател на БАПЗГ, Лиляна Петрова – председател на БАПФ и Александър Александров - Председател на БСЛАФ е липсата на диалог с институциите и чуваемост на проблемите им, вземане на решения за "развитие" на професиите им, без да са изслушани представители на съсловията ни, липсата на ясна и работеща формула за осмисляне на следдипломното обучение, липсата на комплексен подход за решаване на кадровата криза, включваща достойно заплащане и опазване на професионалния ни авторитет, тревожната тенденция за липса на здравна и фармацевтична грижа в проблемните региони.

35 хиляди са общо професионалистите по здравни грижи у нас - сред тях медицински сестри, лекарски асистенти, фелдшери.

От 55 хиляди медицински сестри през 1992 г. днес те са 22 820, като всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст. Всяка от тях работи на 2 - 3 работни места, ако се наложи, ще водим война за нашите регулирани професии, каза Милка Василева по време на дискусията за "Защита на професиите и здравето на пациентите".

На срещата те настояха за единен стандарт колко професионалисти по здравни грижи трябва да работят в дадена Клиника или Отделение.

65% от завършващите медицински сестри не се вливат в българското здравеопазване - една част заминават да работят в чужбина, друга част работят не по специалността, а едва една малка част работят по нея, стана ясно на дискусията.

Огромен проблем е и невъзможността за следдипломно обучение на тези кадри, заради което и няма интерес от младите хора да се обучават в тези професии, поясни Александър Александров, председател на Български съюз на лекарските асистенти и фелдшери. Едва 1500 лв. е заплатата на лекарски асистент в Педиатрично отделение в голяма болница, даде за пример Александров.

По думите му от 7 години у нас в 6 университета се обучават лекарски асистенти, като от там се дипломират по 20 човека годишно, които са всъщност младите кадри в тази професия. Това са бившите фелдшери у нас, която специалност обаче е била закрита преди това и има луфт от 15 години, в които такива кадри не са се обучавали.

За момента общо в страната имаме 2000 лекарски асистенти, уточни Александър Александров.

Александров посочи още, че заедно с другите две съсловни организации ще отстояват правата на лекарските асистенти и на фелдшерите. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система и лекарските асистенти биха имали сериозно място в училищата.

 

4000 са помощник фармацевтите у нас, но за нашите проблеми също липсва конструктивен диалог с институциите, посочи Лиляна Петрова, председател на Българската асоциация на помощник-фармацевтите. Те настояват за възможност да консултират пациентите в аптеката, когато се купуват медикаменти без рецепта.

От съсловните организации на професионалистите по здравни грижи настояват за достойно възнаграждение, което да почива на въведени задължителни Правила за работа на професионалистите по здравни грижи, спазване на Националния етичен кодекс и Правила за добра медицинска практика.

За момента не е подписан и Колективният трудов договор за 2025 та година в сектор "Здравеопазване", а тези специалисти изобщо липсват в този КТД, стана ясно още на дискусията.

"Недоволството от ситуацията се усеща в гилдиите ни, като това води не само до напускане на опитни и дългогодишни кадри, но и до трайно намаляване на желаещи да се обучават и работят професиите ни. Законодателният вакуум, свързан с ролята на нашите професии в сектор здравеопазване, нанася вреди, за които ние от Българска асоциация на професионалистите по здравни грижи, Българска асоциация на помощник-фармацевтите и Български съюз на лекарските асистенти и фелдшери не можем да останем равнодушни.

Убедени сме, че най-ценното в здравеопазването са кадрите и сме твърдо решени в защита на професиите ни, както и в интерес на нашите пациенти, заедно да търсим път към положително и трайно решаване на кризата. Обръщаме се към Вас с искане да проведем обща среща с Вас, на която да Ви представим конкретните проблеми на професиите ни, възможните решения и предложения за законодателни промени, съобразени с професионалния ни опит и добрите европейските практики за адекватното интегриране на професиите ни в здравеопазването, пишат до властите от трите организации.

Новината в БНР можете да прочете чрез бутона по-долу.

БНТ: Криза с кадрите – недостиг на медицински сестри, лекарски асистенти и фелдшери

Половината от болниците в страната трябва да бъдат затворени, ако се спазят стандартите по здравни грижи, свързани с необходимите кадри.

Заради този проблем три от съсловните организации излязоха с отворено писмо до изпълнителната власт.

В него се настоява за спешни мерки при решаване на кадровата криза, като освен при медицинските сестри недостиг има и при лекарските асистенти. В момента в цялата страна те са над 2000 души, а на година завършват едва 150 души.

Иван Георгиев е един от малкото останали фелдшери в страната. Работи в Спешната помощ в Русе, където недостигът на кадри е все по-голям.

"Не сме достатъчно бройки, налага се да се взимат извънредни дежурства, за да се покриват екипите", заяви Иван Георгиев, медицински фелдшер в Спешна помощ-Русе.

Липса на кадри има и в болниците. А използването на лекарските асистенти се оказва неефикасно.

"Ако ви се отдаде случай може да се натъкнете на ситуация, в която една сестра да бъде сама дежурна и един лекар на двете отделения, както и един санитар на две отделения, което е абсурдно", коментира Татяна Атанасова, медицинска сестра.

"Един лекар анестезиолог може да обслужва пет, шест, десет зали, в които се прави операция, като за всеки пациент се грижи лекарски асистент. Тоест по този начин може да се интегрират и в българската система на здравеопазване и не само това. Те могат да се интегрират и в спешните отделения на самата болница", допълни Александър Александров, председател на БСЛАФ.

Те могат да бъдат използвани по-рационално и в училищата, където медицински кадри липсват. Вече четири години Десислава се сблъска с наредбата, която ограничава уменията ѝ като лекарски асистент.

"Дете с алергия, с остра алергична реакция, като започна с уртикария, а може да се стигне буквално до спешност за пет минути, която да завърши фатално. Аз, седейки с ампулата в джоба си, нямам право в кабинета си да извършвам манипулация, тъй като съм назначена като медицински специалист", заяви Десислава Ценова, лекарски асистент.

"Включително като директор съм преживял и смъртен случай в училище, така че - случват се. Има спешни ситуации. Налага се да има адекватна медицинска грижа, а не просто здравна грижа, както е в момента", коментира Данко Калапиш, директор на 107-о ОУ "Хан Крум".

Докато кризата с медицинските лица се задълбочава, всяка трета медицинска сестра е в пенсионна възраст и работи на няколко места.

"В момента на един лекар отговаря нула цяло и деветдесет и пет медицински сестри. Ако това не се промени, в близките от три до пет години около 10 000 сестри ще отпаднат от системата, което означава, че няма кой да се грижи за пациентите", каза още Милка Василева, председател на БAПЗГ.

Според тревожната статистика в момента медицинските сестри у нас са вече близо 22 000 спрямо над 55 000 преди 30 години.

Новината и репортажа в БНТ можете да видите чрез бутона по-долу.

БТА: Професионалисти по здравни грижи, помощник-фармацевти и лекарски асистенти искат регулация на професиите им и мерки за кадровата криза

Ръководствата на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БAПЗГ), на Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и на Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) настояха в Националния пресклуб на БТА за регулация на професиите им, както и за спешни мерки за решаване на проблемите с кадровата криза. С тези обединяващи идеи трите организации подписаха споразумение, с което се обединяват в защита на професиите, които представляват и изразяват готовност за съвместни действия срещу изолацията, неравнопоставеността в контактите с институциите и срещу дългогодишната липса на адекватни и работещи решения в здравеопазването за решаване на кадровата криза, каза Лиляна Петрова, председател на БАПФ.

Професионалистите по здравни грижи са 35 хиляди, посочи Милка Василева, председател на БАПЗГБ. По думите ѝ от тях медицинските сестри са 22 820 и в следващите няколко години една трета от сега работещите ще бъдат в пенсионна възраст. Българското здравеопазване е в колапс, а медицинските сестри, акушерките и рехабилитаторите спасяват системата, работейки на няколко места, допълни тя. От съсловната организация са изработили нормативните документи, имащи отношение към регулиране на професията на професионалистите по здравни грижи. Към момента правилата, по думите ѝ, не са ясни, и затова с двете организации ще водим не борба, а война за регулиране на професиите ни, за защитата им, за ясни правила, за възможност за работа по най-добрия възможен начин, добави Василева. Младите хора не са мотивирани да се обучават за медицински сестри, тъй като в много лечебни заведения стартовата заплата, указана в Колективния трудов договор, не е достигната. По думите ѝ около 65% от завършващите медицински сестри не остават в системата на здравеопазването.

Основните ни проблеми са свързани с липсата на конструктивен диалог с институциите и чуваемост за проблемите ни, вземането на решения за нас без изслушването ни, липса на ясна формула за следдипломно обучение, разрушаването на професионалния авторитет на професията ни, каза още Петрова. В такава среда няма как да очакваме да има желаещи да упражняват тези професии. По думите и решенията за тревожната тенденция за кадровата криза закъсняват. Има законодателен вакуум, свързан с ролята на професиите в здравеопазването, каза още Петрова.

Лекарските асистенти са наследници на фелдшерите, припомни Александър Александров - председател на БСЛАФ, посочи, че заедно с другите две съсловни организации ще отстояват правата на лекарските асистенти и на фелдшерите. В лицето на лекарските асистенти държавата има скрит потенциал за по-добро бъдеще на здравната система, каза още той и посочи, че лекарските асистенти биха имали сериозно място в училищата.

Съсловните организации ще изпратят днес отворено писмо до президента, до премиера и до председателя на Народното събрание, в което настояват за среща с тях.

Новината в БТА  и видео репортаж от пресконференцията можете да видите чрез бутона по-долу.

Съобщение

Уважаеми колеги,

На 14 януари 2025 г. от 12.00 часа в Българската телеграфна агенция ще се проведе пресконференция на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БAПЗГ), Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ) и Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ). Трите организации ще представим подписано Споразумение  за сътрудничество и обща позиция в защита и отстояване на професиите, които представляваме.

Участници в пресконференцията ще бъдат: Милка Василева – БАПЗГ, Лиляна Петрова – БАПФ и  Александър В. Александров – БСЛАФ.