Новини

Парамедици в готовност да се включат като медицински специалисти в училищата

Предложението стъпва на информация за предходните две учебни години

На фона на грипната вълна и принудителните ваканции парамедици са в готовност да помогнат на образователната система и да се включат като медицински специалисти в кабинетите в училищата. Проблемът в системата датира отдавна. От една страна не достигат медицински сестри, които да преглеждат децата в училище, а от друга - действащата Наредба 3 ограничава възможностите им в спешни ситуации.

Предложението на парамедиците стъпва на информация за предходните две учебни години, обхващаща цялата страна. На годишна база в училище с около 1000 ученици в здравния кабинет се регистрират около 300 посещения.

В 1 на всеки 10 случая ученикът търси помощ заради рана. Осем пъти повече са посещенията в кабинета с оплаквания като главоболие, висока температура, болки в корема, обрив или ухапване от насекомо.

Медицинският специалист няма правомощия да действа, съответно трябва да извика Спешна помощ и родителите - в едва 1% от всички инциденти в училище.

Само до 15 ч. през медицинския кабинет в 107. ОУ „Хан Крум“ в София минават над 20 ученици. При подобни оплаквания Десислава Ценова се обажда на родител и личен лекар и изпраща детето у дома. Но не липсват по-сериозни ситуации, в които се обръща към 112.

„Миналата седмица имаше случай на дете с алергия към ядки. Беше изяло шоколадов бонбон, в който има, съответно получи алергична реакция. Аз наистина съм с вързани ръце и не мога да му поставя лекарство, защото нямам право по закон, въпреки че съм обучена. Наложи се да извикам майката и 112, за да свършат това, което аз за три минути можех да направя“, посочи лекарят.

Причината – макар, че е лекарски асистент и в болница може да работи редом до лекарите, в училище може да е само медицински специалист, без право да прилага умения си в спешна ситуация. Преди да я назначат, 107-о училище търси човек за позицията цели осем месеца. „Имахме доцент военен лекар, отново назначен на длъжност медицински специалист. Човекът беше на 81 години. Няма такива специалисти желаещи, изключително ниско заплащане, унизително бих казал“, заяви директорът Данко Калапиш.

От Столичната община обаче контрираха. „Няма недостиг. Увеличените заплати започват от 1 890 лева на медицинските специалисти“, посочи зам.-кметът на София с ресор „Финанси и здравеопазване“ Иван Василев.

Но училищата с по-малко от 800 ученици, какъвто е прагът за назначаване на медицински специалист на пълен работен ден, са в патова ситуация. Има кой да прегледа учениците с оплаквания едва четири часа за деня или през ден.

От Съюза на парамедиците предложиха помощ. „Ние вече имаме над 3000 завършили парамедици в България, много от тях с удоволствие биха се включили да подпомогнат. Осигуряват спортни събития, в които участват деца, осигуряват масови концерти и други културни. Аз не знам в България някой да е по-добре подготвен от парамедика за оказване на първа помощ“, съобщи председателят на Съюза на парамедиците в България Ива Пехливанска.

Реакцията в училищата: „Парамедиците в България се обучават в курс от 900 учебни часа

Те могат в случай, че има счупен крак, да го имобилизират и да го транспортират до най-близкото лечебно заведение. Но медицинската грижа не съм съгласен, че може да се извършва от тях“, каза Калапиш.

„Биха могли да заменят напълно липсващо медицинско лице в училището“, допълни лекарският асистент по професия Десислава Ценова.

Позицията на Министерството на здравеопазването: „За да се разшири обхвата на медицинските специалисти, които могат да преглеждат децата в училище, или за да се разширят правата им за реакция в спешна ситуация, трябва да се преразгледа действащата Наредба 3“.

В позиция до NOVA от ведомството заявиха, че такива промени вече са на дневен ред, но се съгласуват между институциите и тепърва ще подлежат на обществено обсъждане.

Репортажът на NOVA телевизия можете да гледате чрез бутона по-долу.

NOVA

Липса на кадри и застаряващ персонал отчитат от Центровете за спешна помощ

Липса на кадри и застаряващ персонал отчитат от Центровете за спешна помощ в страната. Свободните места в спешните центрове във всички 27 области е близо 750, като най-много незаети места в спешна помощ има в София, Пловдив, Плевен и Бургас. Криза с кадрите отчитат и в Центъра за спешна помощ в Благоевград.

Как се справят с наличните кадри там?

Около 30% са незаетите места в Центъра за спешна медицинска помощ в Благоевград. В цялата област се търсят 11 медици, като най-голям недостиг има във филиалите в Сандански, Разлог и областния център.

д-р Христо Атанасов – завеждащ филиал на Спешна помощ – Благоевград: "Дават се непрекъснато на съответните места обяви, търсят се както в миналото във филиала ни в Благоевград, но се наблюдава този дефицит от медици, независимо, че условията, които предлагат центровете за спешна помощ са доста добри".

д-р Светлана Китанова – медик вЦСМП – Благоевград: "Навсякъде има дефицит на кадри на лекари, на сестри, на всичко. Обяснявам си го с това, че младите хора не са достатъчно мотивирани, финансово мотивирани".

51 години е средната възраст на кадровия състав в спешните центрове в региона. Най-тревожна е картината при фелдшерите, където средната възраст в момента е около 60 години.

д-р Красимир Михайлов – директор наЦСМП – Благоевград: "Проблемът с кадрите е много сериозен в ЦСМП – Благоевград. Проблем е застаряването на персонала най-вече при фелдшерите, които дълги години бяха стожери в системата на спешна медицинска помощ. В момента голяма част от тях са в пенсионна възраст, а в момента тези които ги заместват са лекарските асистенти".

А дългосрочно решение на проблема с кадрите в спешната помощ поне за момента не се вижда.

д-р Красимир Михайлов – директор наЦСМП – Благоевград: "Парамедиците не могат да решат проблема по отношение на кадрите в системата на ЦСМП. Те могат да бъдат помощници и да помагат в работата на екипите, но не могат да заместят нито лекарите, нито фелдшерите".

Друг голям проблем, който медиците в Благоевград отчитат са честите сигнали, които не са от спешна необходимост. И на тях обаче екипите са длъжни да окажат съдействие, тъй като са изпратени по сигнал.

д-р Светлана Китанова – медик вЦСМП – Благоевград: "Това го давам наистина като пример, защото е най-пресен – за една жена, която я представят по телефона, като сърдечно болна с множество заболявания прекарала инфаркт и в момента е с много силни болки и задух, и в момента, в който ние отиваме. Отива РЕ-екипът и жената със събран багаж ни чака пред дома си заедно със сина си и просто искаше да я закараме до спешно отделение".

Увеличаването на заплатите и други видове материално стимулиране. Това са основните неща, които биха привлекли младите медици в по-малките градове в страната, допълват още медиците.

Репортажът на БНТ можете да гледате чрез бутона по-долу.

БНТ