По инициатива на ректора на МУ-Плевен проф. д-р Добромир Димитров, в качеството му на председател на Сдружението на медицинските университети в България, на 10 март 2025 г. в МУ-Плевен се проведе първата среща между представители на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (БАПЗГ), Българската асоциация на помощник-фармацевтите (БАПФ), Българския съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) и на ръководствата и факултетите по обществено здраве във висши учебни заведения в страната, както и на академичния състав на катедрите, които обучават студенти в направление „Здравни грижи“.

Целта на срещата беше да се обсъдят всички актуални въпроси, свързани с приема, обучението, академичното развитие и професионалната реализация на студентите по направление „Здравни грижи“, за да се обединят усилията на всички заинтересованите страни в намиране на работещи решения в интерес на професиите. Акцентирано беше и върху необходимостта от повишаване на авторитета и привлекателността сред младите хора на професиите „Лекарски асистент“, „Медицинска сестра“, „Акушерка“, „Помощник-фармацевт“ и др.

Пред участниците ректорът на МУ-Плевен проф. Добромир Димитров изложи хронологията на събитията, довела до ескалиране на напрежение в професионалните гилдии на здравните специалисти. Той ги увери, че на този етап няма да се намалява продължителността на обучението, тъй като ресорните министри не са подкрепили предложението за 3+2 години обучение на медицинските сестри. Проф. Димитров предложи да се работи в посока на актуализиране на Единните държавни изисквания и осъвременяване на учебните планове на специалностите от направление „Здравни грижи“. В допълнение той подчерта, че не се прави достатъчно за въвеждане на високи технологии в обучението на здравните специалисти, така както е при лекарите – няма обучение чрез виртуална и добавена реалност и достатъчно симулационно обучение преди влизане в клиничната практика.

БСЛАФ от своя страна представи възможностите, които предоставя професията „Лекарски асистент“. Тези медицински специалисти са втори по йерархия след лекарите, те диагностицират, лекуват общи заболявания и могат да изписват лекарства. Припомнено беше, че и в момента голяма част от работещите в спешната помощ са лекарски асистенти и фелдшери. Според БСЛАФ с по-активното интегриране на лекарските асистенти в системата на здравеопазването голяма част от проблемите с кадровата криза в извънболничната помощ могат да бъдат разрешени краткосрочно в рамките на няколко години. В тази връзка се обърна внимание за неотложната необходимост от увеличаване на броя на студентите по тази специалност, особено в Северна България. Представителите на БСЛАФ предложиха професията лекарски асистент да стане защитена.

БАПЗГ обобщи ключовите фактори за удовлетворение на професионалистите по здравни грижи: уважение от страна на обществото и колегите, възможности за професионално и академично израстване, дефиниране на ясна програма за формиране на стартова заплата и поетапно увеличаване на възнагражденията, поддържане на високо качество на обучението, уеднаквяване на критериите за прием на студенти в специалностите от направление „Здравни грижи“ във висшите училища, които ги предлагат.

Няколко проблема, свързани с мотивацията и реализацията на помощник-фармацевтите в България, както и необходимостта от синхронизация на българското законодателство с европейските практики и международни стандарти, представи от своя страна БАПФ.

Всички на срещата се обединиха, че съществуват две големи групи чувствителни проблеми, по които заедно могат да работят за тяхното разрешаване. Първата група са проблемите в обучението, а втората – реализацията на професиите в практиката и задържането на здравните специалисти в България.

Решено беше до месец да се сформира работна група, включваща представители на БАПЗГ, БАПФ, БСЛАФ и Българския лекарски съюз, представители от всяка специалност в направление „Здравни грижи“ на висшите училища, като и на лечебните заведения в качеството им на работодатели. Целта е да разработи единна Стратегия за развитие на професиите в направление „Здравни грижи“. Очаква се в средата на годината работната група да внесе в Министерството на здравеопазването и Министерството на образованието и науката предложения за промени по отношение на университетското обучение на здравните професионалисти и тяхната реализация в системата на здравеопазването. Друг ангажимент на работната група е да се обединят усилията на заинтересованите страни в  реализиране на общонационална информационна кампания, която да популяризира смисъла, значението и авторитета на професиите от направление „Здравни грижи“, така че да повиши интересът на младите хора към обучението в тези направления.